ОНОВА НЕЩО

Мая Дългъчева

web

Веднъж сред тръстиките в Оная гора се появи Онова нещо.

Никой не беше виждал такова!

То имаше пера и плуваше като Патенцето, но не беше пате. Беше розово като Прасенцето, но гушата му беше по-голяма!

- А клюнът му, ооо - колкото на десет свраки! - разправяше на всеки срещнат Старата сврака.

На Джудженцето му се окръглиха очите, щом го зърна! И мигом се зарови под листата при Таралежчето. А Таралежчето се сви на бодлива топка и се търкулна към Онова нещо, дето подплаши Джудженцето! Онова нещо едва успя да допляска в Рекичката! Отпусна се то във водата и се остави вълните да го носят накъдето си щат, понеже беше най-омърлушеното нещо на света.

- Колко е смешно!... Колко е странно!... Колко е различно! - чуваше на всеки завой. И му идеше да се удави!

Обаче Рекичката го помилва с кротките си вълни... И като се огледа във водата, тя му се усмихна: "Колко си различен!".

А Патенцето чу усмивката й и си рече: "Може би е забавно да поплуваш с някой, който плува като теб?". И заплуваха заедно.

А Прасенцето ги видя и си рече: "Може би е забавно да се запознаеш с още някой, на когото му тежи гушата?". И се запознаха.

А Старата сврака плесна с криле: "Кой знае какво бъбрене пада с някой, дето има такава огромна човка!". И го заговори.

А Джудженцето попита: "Хей, искаш ли да бъдеш моята розова лодка?". И се настани на гърба му.

А Таралежчето просто се извини.

Тогава Онова нещо видя колко е хубаво в Оная гора!

Пък останалите видяха колко е хубаво сред тях да има и един Розов пеликан!

А Оная гора прихлупи клони - щастлива като сандъче, пълно с най-различни съкровища...

© Мая Дългъчева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 26.10.2020, № 10 (251)

Други публикации:
Мая Дългъчева. Приказки от Оная гора. Пловдив: ИК "Жанет 45", 2012.