ОНАЯ СИЛА

Мая Дългъчева

web

Татко Мечок беше най-силен в Оная гора.

Неговите стъпки не шептяха - туп-туп-туп, а кънтяха - дум-дум-дум! И мравките мислеха, че има земетресение!

Неговият рев разтреперваше листенцата, събаряше жълъди в тревата, а птичките мислеха, че има гръмотевици!

Неговите лапи можеха така да прегърнат някой дънер, че да го обърнат с корените нагоре!

А пък устата му - аууу! - побираше цяла пчелна пита с пчеличките заедно! Дори Великанката свърна по друга пътека, като зърна зъбатата му паст веднъж.

Татко Мечок знаеше, че няма по-силен от него.

И може да уплаши всекиго.

И може да излапа всичко.

Затова всяка нощ тренираше.

- Къде отиваш, тате? - питаше го съненото му мече.

- Да тренирам Оная Сила, детенце - отвръщаше той и излизаше под луната.

Веднъж мечето го проследи по пижамка - щеше да се пукне от любопитство как се тренира Оная Сила!

Обаче... що да види: Татко Мечок стъпяше полека, така - туп-туп-туп, че да не се разбудят мравките.

Татко Мечок укротяваше рева си, така - хрррр, че да не се подплашат птичките. Татко Мечок се учеше да прегръща дънерите пухкаво и да близва медец само с върха на езика.

"Това ли е Оная Сила!?" - цупеше се мечето, докато се унасяше в креватчето.

- Това е, детенце - пошушна в пижамката Татко Мечок призори. - Силата да не използваш силата.

Понеже татковците в Оная гора знаят, че пижамките всичко виждат и всичко чуват.

© Мая Дългъчева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 26.10.2020, № 10 (251)

Други публикации:
Мая Дългъчева. Приказки от Оная гора. Пловдив: ИК "Жанет 45", 2012.