МАРГАРИТКАТА

Мая Дългъчева

web

В Оная гора живееше едно Охлювче с ококорени очи. То обичаше да пълзи и да разглежда - напред и назад, нагоре и надолу. Всичко му беше интересно - да се изкачва по стъбълцата, да наднича в старите делви... А най-обичаше да записва видяното с тънки сребристи завъртулки подире си. В цялата гора кривуличеха охлювени буквички.

В Оная гора живееше и една Пчеличка с медено хоботче. Тя обичаше да лети и да разглежда - напред и назад, нагоре и надолу. Всичко й беше интересно - и нацъфтелите сливи, и ситния полски синчец. А най-обичаше да смесва прашеца и да измисля нови медени вкусове.

Един ден Охлювчето и Пчеличката се срещнаха.

Охлювчето пълзеше нагоре по оная дълга зелена пътечка с бяло чадърче накрая.

Пчеличката се снишаваше надолу над оная прелестна бяла паничка с пролетен мед.

- Недей ми пипа чадърчето! - извика Охлювчето.

- Недей ми клати паничката! - извика Пчеличката.

- Каква паничка? - учуди се Охлювчето.

- Какво чадърче? - учуди се Пчеличката.

А Маргаритката гледаше ту единия, ту другия.

А Маргаритката гледаше ту надолу, ту нагоре.

Понеже беше най-учудена от всички - не виждаха ли, че е Маргаритка?

© Мая Дългъчева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 26.10.2020, № 10 (251)

Други публикации:
Мая Дългъчева. Приказки от Оная гора. Пловдив: ИК "Жанет 45", 2012.