Петьо спинка и сънува как ботушите обува, как на двора се завтича,
снежния човек облича в някакво елече старо и се мятат през дувара.

- Снежко мили, помогни ми! Пътя верен посочи ми!
Знаеш откога мечтая със маймунка да играя.
Твоите снежинки бели, вярвам, вредом са летели
и преди да кацнат тук, може в джунглите на юг
да са били неведнъж като звънки капки дъжд.
Пък маймунките са сврени тъкмо в джунглите зелени!
Та те моля от сърце...

- Да се хванем за ръце - снежният човек отвърна и момченцето прегърна. -
Коледа е утре, друже, затова ще ти услужа.
Коледа е ден на дните - в него сбъдват се мечтите!
Ще ти подаря маймунка - щура Мунка-Коледунка!
Само да ни провърви, ще сме тук преди зори.

- Супер!... Чакай, че шейната май остана пред вратата.
Ще я взема - няма как без шейна сред този сняг.

След минутка под луната двама яхнаха шейната
и се вдигна подир тях светъл облак снежен прах.

Скоро стигнаха гората и внезапно в тишината
сепнаха ги странни звуци.

- Някой хълца и скимуца! Някой зъзне и къркори!

- И на заешки бърбори... Петьо, да поспрем за кратко?

- Същото си мислех, братко.

- Гледай, в храстите пред мене...

- Виждам! Лампички червени! Марсианче от Луната!

- Ти пък! Я слез на земята! Виж ги - мигат и подскачат, крият се, което значи...

- Шшшт! Брътвежът продължава и към нас се приближава!

- Озззеле, зззайчице! Гладно зззагивам!
Никъде зззорковче тук не откривам!
Ще се стопи като бяла снезззинка моята пухена бяла гърбинка.

- Снежко, но това е, май че, малко прегладняло зайче?
Хей, приятелче, ела!

- Зреййй! Зззовореща метла! -
Зайко смаян издърдори и очета ококори.

- Зайченце, не се плаши, Снежко ще те утеши -
рече снежният човек. - Имам за глада ти лек.
Виж къде е посаден морков вкусен, замразен.

Петьо зяпна изумен:

- Туй не е ли е твоят нос?!

- Петьо, много мил въпрос! Аз без нос не ще загина.
Даже, може без ангина да изкарам студовете.
А пък зайченцето клето не напълни ли тумбака,
пролетта не ще дочака.

- Ура! Ура! Благозззаря! От нетърпение зззоря! -
подскочи Зайко, вдигна лапа и сладко моркова захапа.

- Навярно има хубав вкус? Чуй само, Петьо...

- Хрус, хрус, хрус! - отекна весело гъстакът.

- Да тръгваме, че път ни чака!

След миг потънаха с шейната в съня искрящ на планината.
По преспи, хълмове, баири чертаха лъкатушни дири.
Внезапно вятърът изсвири:

- Фиу, фиууу! Внимание, човеци, че бродят в планината меци!
Една от тях е зла стръвница и се облизва за дечица!

След вятърното изречение настъпи страшно напрежение.
Шейничката си Петьо спря и в снежния човек се взря:

- Ти чу ли туй, което аз...

- По-тихо! Гледай онзи храст - кафяв е, без следа от сняг...

- Муцуна има, рунтав крак...

- Към нас зловещо се прокрадва! Вместо метла ми трябва брадва! -
извика Снежко вледенен. - Това е мечка, стой зад мен!

- Оная, гладната стръвница?

- Ще я направим на мекица! Но първо, както му е ред, да я почерпим сладолед!
- намигна Снежко на момчето и изшептя: - Не бой се, Петьо!
Кой снежни топки в двора прави като гюлета обли, здрави?

Детето мигом се досети и погледът му плах засвети.
Запретна пъргаво ръкави и Меца с топка сняг задави.
След него Снежко метна тежко към десетина ледни буци -
същински ледени юмруци!

- Ще стане тя на пух и прах! Ще помни снежния пердах! -
крещяха двамата през смях. -
Поклон пред снежната стръвница, на девет планини царица!

- Ама... по цялата поляна дори снежинка не остана!
А тя ръмжи и още шава! Пристъпи ли, не знам тогава...
Като кюфте ще ме излапа! - момченцето уста прехапа. -
Едничка топчица да можех...

- Кой тук напразно се тревожи? Едничка топчица ли само? -
добрият Снежко вдигна рамо и после весело добави:
- Без лявата ръка се справям. Не бой се, не остава рана.
Метлата с дясната ще хвана, а ти обезвреди Мецана!
Побързай, че със зъби трака и тръпки ме побиват в мрака!

Тъй от бедата се спасиха. След малко Петьо каза тихо:

- Чудесно е да имаш брат в огромния опасен свят.

А Снежко, цял порозовял, усмихна се:

- Снегът е спрял. И имам южни новини - дойдохме в топлите страни.

- Какво? Къде? Ама кога...

- Току-що. Слушай ме сега. Наблизо е реката Нил, което значи...

- Крокодил!

- Не се плаши, не се плаши, а отвори добре уши!
Тук няма нужда от шейни - те не пътуват по вълни. -
Надявам се, че си разбрал...

- Ще правим от шейната сал?

- Чудесно! Ти си ми умник! И пътешественик велик!

По мириса на вечно лято откриха пътя към реката.
Полека сала потопиха и върху него се качиха.
Водата - разтопено злато, поред загребаха с метлата.

- Хей, Снежко, ама ти видя ли - край нас прелитат папагали? -
посочи Петьо с пръст нагоре. - Единият дори говори!

- Говори? - Снежко се ослуша. - Дали ще стигнем скоро суша?
Здравейте, мистър папагал! Наблизо бряг да сте видял?
А малка, палава маймунка, на име Мунка-Коледунка?
Къде, къде? Лиани сини? Жонглира с вкусни мандарини?
Аха, разбрах! Да, туй е сал. Със здраве, мистър папагал!
Такааа, не бива да се мая, ще трябва карта да чертая.

- Защо пък карта, нали там... Нима ще ме оставиш сам?

- Защото слънцето изгрява, а знаеш, то ме изморява. Да видим...

- Нямаме хартия. И моливче не ще открия - оклюман Петьо промълви.

- И аз тъгувам, но уви... Повярвай, ще измислим нещо, преди да стане по-горещо.
Например, копчета не искам - те трябват, ако имаш ризка.
А с въглен чудно се рисува.

- Ей, Снежко, я недей хитрува! И как без листи ще чертаеш?

- На бас, че можеш да познаеш! На сала дървен по дъските.

- Ох, кой ме драсна по петите? - изписка Петьо изведнъж.

- Опасност! Дръж се като мъж и не показвай капка страх!
Огромен крокодил видях - със зъби, колкото скали...

- О, майчице, дали боли?

- Спокойно! Гледай как се мята наместо копие метлата!

Щом лакомият крокодил изплува от реката Нил,
раззинал страховита паст и хлопна зъби: храс-храс-храс! -
метлата изфуча за миг и се разнесе боен вик:

- Яж, лакомнико и помни - мирувай в тъмните вълни!

- Метлата даже му отива, че страшната му челюст скрива.
Стърчи тук-там, ала по мрак това ще мине за мустак.

Тъй крокодила победиха и по реката продължиха.
Не мина час и половина - пред мандаринова градина
пристигнаха и Петьо рече:

- Успяхме! Стигнахме, човече! Защо не отговаряш, Снежко?

- Ох, имам слънчеви болежки!

Уплашен, Петьо се обърна и снежния човек прегърна:

- Но ти ужасно се потиш! О, моля те да издържиш!

- Приятелю, ще те оставя. Нататък сам ще се оправиш.
По картата се ориентирай...

- По картата ли? Не умирай!

- По картата... Едва успях... Дървото с кръстче зачертах...
И знай, че Мунка-Коледунка е най-щастливата маймунка!
Мечтая да се видим трима...

- Кога?

- През следващата зима.

След миг под ярките лъчи проблесна локвичка с очи.

- О, Снежко миличък, прости! Заради мен остана ти
без копчета и без ръчичка, без нос, усмивка и метличка...
Кажи ми как да продължа и как за теб да не тъжа? -
захълца Петьо от сърце, закри страните си с ръце
и плака, плака, плака, плака, додето се събуди в мрака.

- Къде съм? - взря се той навън. - Прозорец, бор... Било е сън.
Било е сън? Ама тогава... На изток вече зазорява. Ще ида в двора да погледна.
А! Върху нещо странно седнах. Хм! Я, какво ли е това - опашка, лапички, глава,
уши и плюшена муцунка... Познах те - Мунка-Коледунка! -
разсънено, детето викна.

Засмяна, майка му надникна, пристъпи и запита мило:

- Какво подаръче е скрило на Дядо Коледа джуджето,
че тъй е радостно момчето?

- Маймунка-Коледунка, ето! -
веднага Петьо я подаде, ботушките за миг извади
и излетя като стрела, наметнал две одеяла.

На двора Снежко, цял и бял, наместо морков с портокал, навири тумбесто носле:

- Честита Коледа, братле!

Детето го прегърна здраво и чу отчетлив звук отляво:
туп-туп, чук-чук, туп-туп, чук-чук...

- Навярно песен на капчук... - прошепна Снежко, свел лице.

Но Петьо викна:

- Не, сърце!

След туй, забравил лед и мраз, подскочи и запя на глас:

Не е ли е хубаво, когато
в сърцето ти сияе лято
и топлинка за трима има,
дори сред най-сурова зима!
На Дядо Коледа джуджето
донесе нещичко, което
не се продава на пазар -
приятелство получих в дар!

На Мунка-Коледунка смигна и над главата си я вдигна.

- Нещо, струва ми се, крие! - мама чуди се. - Дали е...

Но какво ли Петьо крие, знаем само аз и вие.