КАК ЕДНО ПЕТЛЕ СЕ РАЗБОЛЯЛО И БЕЗ НЕГО СЛЪНЦЕТО ИЗГРЯЛО

Мая Дългъчева

web

В един най-обикновен селски двор с кокошарник, краварник, обор и стобор, дружно всички животни живеели - рано се будели, цял ден се трудели и на разни езици си пеели:

Бееее, аз нося млечице! Кудкудяк, аз - яйчице!
Аз нали съм пък магаре, нося тежките товари...
Мяууу, ловувам по тавана... Джаф, крадците, ррр, ще хвана...

И всеки признавал чуждата служба - така е във всяка истинска дружба. Само Петльо - едно петле горделиво, си мислело, че от всички е най-талантливо. Че като викне в зори “Кукуригууу”, слънцето сънено почва да мига. Пък ако още три пъти пропее, къде ще ходи да не изгрее!... Което значи - щом Петльо мълчи, няма да видим и снопче лъчи!

Перчел се Петльо ден подир ден, мятал си гребена горд и червен, бързал да лапне всички зрънца, че как на гладно се будят слънца... А щом при някого се отбивал, само се фукал и се присмивал. И кротували всички - че лош не лош, ама без него цял ден ще е нощ!

Един следобед обаче паднала градушка и лакомият Петльо изкълвал зрънцата ледени до шушка. От което тъй се разболял, че не кукуригал, ами ей така шептял: “Хухурихуууу”...

- Ами сега, щом петлето не може да пее, слънцето как ще изгрее? - притихнал целият двор, а после викнали в хор: - Овцете и кравата в тази тъмница как ще намерят тревица? Кокошките като не знаят колко е часът, как яйчица ще снесат?

- Ами гледайте Прасчо - цял пребледнял...

- Тъмнината е сякаш локва от кал! Ала сухо е тук, ала сухо е там... И къде да се къпя, срам не срам, аз не знам...

Най-накрая взели решение да направят нощно бдение - да кудкудякат, джафкат, грухкат, блеят - дано ги чуе Слънчо и изгрее!...

- Мууу, спусни се, слънце, над земята, няма да те боцна със рогата...

- Хе, че ти на пръсти да се вдигнеш, пак няма как с рогата да го стигнеш! - присмяло се на кравата петлето и вирнало носа си до небето.

- Бееее, ще те окъпя в млечицеее! Да си бляскаво и сладко, челото ти да е гладко...

- Е-хе-хе-хе, умницата овца -ще ми разкрасява тя слънца! - присмяло се петлето на овцата и важно си пригладило перцата.

- Кудкудяк, ела, с яйца се нагости, че като жълтъче да си златно ти...

- Хе-хе, кокоша слепота - че то е златно... И къде видя уста? - присмяло се петлето трети път и още повече издуло гръд.

- И-аааа, ела в каручката да те повозя - ще ти покажа двор, бостан и лозе...

- Хе-хе, че Слънчо вижда от небето ехееее - рекичката накрай селцето! - и на магарето петлето се присмяло, но не мислете, че дотук е спряло...

- Грух-грух, ела, бе, слънчице, смили се! Ей тука, в кочинката търкулни се - любимата си локва, обещавам, на тебе - да се къпеш, подарявам!

- Хе-хе! Не искаш ли и да грухти? А как, окалян, Слънчо ще блести? - пак присмехулно викнало петлето и тутакси засрамило прасето.

- Мяууу, пусни лъчисто златно опашленце и си уловено в миг като мишленце...

- Хе-хе, Котана с пърлени мустаци - ще те сънуват всички котараци! - петлето и сега не се стърпяло - на Котарана също се присмяло.

- Бау-бау, ела, аз храбро ще те пазя! Мушичка върху теб не ще полази...

- Хе-хе, научихте, нали, душички - наш Слънчо имал гъдел от мушички!... - за кой ли път присмяло се петлето и смигнало доволно към небето. - Сигналът си го знаем само двама и Слънчо се не хваща на измама. Къде ли се е чуло и видяло след “Бау-бау” слънцето да е изгряло...

Тогава животните, омърлушени, в песента на щурците заслушани, се сетили за един начин по-лесен - да съберат гласовете си в песен. И ако после слънцето не е изгряло, значи направо е оглушало!

Слънчице, изплувай над земята, погали със топла длан полята,
събуди цветенцата сънливи, разжужи пчеличките звънливи!
Ледени зрънца петлето яло, гърлото от тях го заболяло
и не може гък да кукуригне, та от сън и тебе да те вдигне...

Пели животните, пели и чакали, ала нищо... Накрая заплакали. А петлето все повече се надувало и все по-мъдро мъдрувало как ехти гласът му като свирката на влак, как без него ще е вечен мрак и ако искат пак да кукурига, веднага тука някой да пристига...

- С прясно мляко за попара и жълтъци за гаргара! И ще спя на топло във обора, вместо да треперя на стобора! И не се приемат възражения! - метнал Петльо гребена, червения.

В това време в облаците нещо засияло - малиново и розово, и бяло, а най-подир, под облачното одеало показало се слънчицето цяло.

- Ама то самичко си изгряло! Без песни, викове и цигу-мигу, дори без Петльовото “кукуригу”!? - животните зяпнали от почуда и настанала врява луда!

Петeла, вместо “придворен певец”, мигом нарекли “притворен лъжец”. Шаро му джафнал: “Имам ти зъб!” Кокошките вкупом му обърнали гръб... А пък Петльо от всички най-много се слисал. Гледал небето, клюмнал и кисел. И си се чудел, и си се маел как тъй до днес и той даже не знаел, че слънцето само си изгрява... Че за какво е петелът тогава?!

- Че за какво е... - ревнал дворът - тогава?! Къща не пази... Мляко не дава...

Едно пиленце жълто слушало, слушало, пък накрая в навалицата се промушило - че като тропнало с тънко краче, че като писнало с тънко гласче:

- От големите някой нещо все не разбира, нещо все ще мърмори, нещо все се нервира... От големите някой все нещо се чуди... Я кажете, без Петльо кой ще ни буди? До обяд всички сладичко-сладко ще спите... Даже може - докато изгреят звездите... Да не засягам неудобни въпроси - не щъркел малките пиленца носи!

Петлето това като чуло, от радост така се надуло, че прелетяло едно “Кукуригууу!” звънливо, алено, весело и красиво чак през десет огради - до един двор, където... чух наскоро, че болно им било петлето...

Под слънцето за всеки място има, ако работиш работа любима -
тогава всичко, казано накратко, от теб излиза хубаво и сладко: - Кукуригууу!

И само някой глупчо тук ще каже, че ти си важен, ама той - по-важен,
защото всеки има своя роля, най-главната за него - чуйте, моля: - Кукуригууу!

Котана е ловец, пазач е Шаро, носач пък - издържливото магаре,
а всички ще признаят, че в селцето най-точният будилник е петлето! - Кукуригууу!

© Мая Дългъчева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 04.12.2006, № 12 (85)