КАК ЕДНО ПЕТЛЕ СЕ РАЗБОЛЯЛО
(и без него слънцето изгряло)

Мая Дългъчева

web

В един най-обикновен селски двор
с кокошарник, краварник, обор и стобор,
дружно всички животни живеели -
рано се будели, цял ден се трудели и на разни езици си пеели:

- Бееее, аз нося млечице! Кудкудяк, аз - яйчице!
Аз нали съм пък магаре, нося тежките товари...
Мяууу, ловувам по тавана! Джаф, крадците, ррр, ще хвана...

И всеки признавал чуждата служба - така е във всяка истинска дружба.
Само Петльо - едно петле горделиво, си мислело, че от всички е най-талантливо.
Че като викне в зори "Кукуригууу", слънцето сънено почва да мига.
Пък ако още три пъти пропее, къде ще ходи да не изгрее!
Което значи - щом Петльо мълчи, няма да видим и щипка лъчи!

Перчел се Петльо ден подир ден, мятал си гребена горд и червен,
бързал да лапне всички зрънца, че как на гладно се будят слънца...
А щом при някого се отбивал, само се фукал и се присмивал.
И кротували всички - че лош не лош, ама без него цял ден ще е нощ!

Един следобед обаче паднала градушка
и лакомият Петльо изкълвал зрънцата ледени до шушка.
От което тъй се разболял, че не кукуригал, ами ей така шептял:
"Хухурихуууу"...

- Ами сега, щом петлето не може да пее, слънцето как ще изгрее? -
притихнал целият двор, а после викнали в хор:
- Овцете и кравата в тази тъмница как ще намерят тревица?
Кокошките как яйчица ще снесат, като не знаят колко е часът?

- Ами гледайте Прасчо - цял пребледнял...

"Тъмнината е сякаш локва от кал! Ала сухо е тук, ала сухо е там?
И къде да се къпя, срам не срам, аз не знам..."

Най-накрая взели решение да направят нощно бдение -
да кудкудякат, джафкат, грухкат, блеят - дано ги чуе Слънчо и изгрее!

- Мууу, спусни се, слънце, над земята, няма да те боцна със рогата...

- Хе, че ти на пръсти да се вдигнеш, няма как с рогата да го стигнеш! -
присмяло се на кравата петлето и вирнало носа си до небето.

- Бееее, ще те окъпя в млечицеее! Да си бляскаво и сладко, челото ти да е гладко...

- Е-хе-хе-хе, умницата овца -ще ми разкрасява тя слънца! -
присмяло се петлето на овцата и важно си пригладило перцата.

- Кудкудяк, ела, с яйца се нагости, че като жълтъче да си златно ти...

- Хе-хе, каква кокоша слепота - че то е златно чак до вечерта! -
присмяло се петлето трети път и още повече издуло гръд.

- И-аааа, ела в каручката да те повозя - ще ти покажа двор, бостан и лозе...

- Хе-хе, че Слънчо вижда от небето ехееее - реката чак накрай селцето! -
и на магарето петлето се присмяло, но не мислете, че дотук е спряло...

- Грух-грух, ела, бе, слънчице, смили се! Ей тука, в кочинката търкулни се -
любимата си локва, обещавам, на тебе - да се къпеш, подарявам!

- Хе-хе! Не искаш ли и да грухти? А как, окалян, Слънчо ще блести? -
пак присмехулно викнало петлето и тутакси засрамило прасето.

- Мяууу, пусни лъчисто златно опашленце и си уловено в миг като мишленце...

- Хе-хе, Котана с пърлени мустаци - ще те сънуват всички котараци! -
петлето и сега не се стърпяло - на Котарана също се присмяло.

- Бау-бау, ела, аз храбро ще те пазя! Мушичка върху теб не ще полази...

- Хе-хе, научихте, нали, душички - наш Слънчо имал гъдел от мушички!... -
за кой ли път присмяло се петлето и смигнало доволно към небето.
- Сигнала си го знаем само двама и Слънчо се не хваща на измама.
Къде ли се е чуло и видяло след "Бау-бау" слънцето да е изгряло...

Тогава животните, омърлушени, в песента на щурците заслушани,
се сетили за един начин по-лесен - да съберат гласовете си в песен.
И ако после слънцето не е изгряло, значи направо е оглушало!

- Слънчице, изплувай над земята, с пръсти златни погали полята,
събуди цветенцата сънливи, разжужи пчеличките звънливи!
Ледени зрънца петлето яло, гърлото от тях го заболяло
и не може гък да кукуригне, та от сън и тебе да те вдигне...

Пели животните, пели и чакали, ала нищо... Накрая заплакали.
А петлето все повече се надувало и все по-мъдро мъдрувало
как ехти гласът му като свирката на влак, как без него ще е вечен мрак
и ако искат пак да кукурига, веднага тука някой да пристига...

- С прясно мляко за попара и жълтъци за гаргара!
И ще спя на топличко в обора, вместо да треперя на стобора!
И не се приемат възражения! - метнал Петльо гребена, червения.

В това време в облаците нещо засияло - малиново и розово, и бяло,
а най-подир, под облачното одеало показало се слънчицето цяло.

- Ама то самичко си изгряло! Без песни, викове и цигу-мигу,
дори без Петльовото "Кукуригу"? - животните зяпнали от почуда
и настанала врява луда!

Петeла, вместо "Придворен певец", мигом нарекли "Притворен лъжец".
Шаро му джафнал: "Имам ти зъб!" Кокошките - фръц! - му обърнали гръб.
А пък Петльо от всички най-много се слисал.
Гледал небето, клюмнал и кисел.
И си се чудел, и си се маел как тъй до днес и той даже не знаел,
че слънцето само си изгрява... Че за какво е петелът тогава?!

- Че за какво е... - ревнал дворът - тогава? Къща не пази... Мляко не дава...

Едно пиленце жълто слушало, слушало,
пък накрая в навалицата се промушило -
че като тропнало с тънко краче, че като писнало с тънко гласче:

- От големите някой нещо все не разбира,
нещо все ще мърмори, нещо все се нервира!
От големите някой все нещо се чуди!
Я кажете, без Петльо кой ще ни буди?
До обяд всички сладичко-сладко ще спите...
Даже може - докато изгреят звездите...
Да не засягам неудобни въпроси -
не щъркел малките пиленца носи!

Петлето това като чуло, от радост така се надуло,
че прелетяло едно "Кукуригууу!" звънливо,
алено, весело и красиво
чак през десет огради - до един двор, където...
чух наскоро,
че болно им било петлето...

- Под слънцето за всеки място има, ако работиш работа любима -
тогава всичко, казано накратко, от теб излиза хубаво и сладко: Кукуригууу!

И само някой глупчо тук ще каже, че ти си важен, ама той - по-важен,
защото всеки има своя роля, най-главната за него - чуйте, моля: Кукуригууу!

Котана е ловец, пазач е Шаро, носач пък - издържливото магаре,
а всички ще признаят, че в селцето най-точният будилник е петлето!: Кукуригууу!

© Мая Дългъчева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 04.12.2006, № 12 (85)