|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
КАК ЕДНО ПЕТЛЕ СЕ РАЗБОЛЯЛО И БЕЗ НЕГО СЛЪНЦЕТО ИЗГРЯЛО Мая Дългъчева В един най-обикновен селски двор с кокошарник, краварник, обор и стобор, дружно всички животни живеели - рано се будели, цял ден се трудели и на разни езици си пеели:
И всеки признавал чуждата служба - така е във всяка истинска дружба. Само Петльо - едно петле горделиво, си мислело, че от всички е най-талантливо. Че като викне в зори “Кукуригууу”, слънцето сънено почва да мига. Пък ако още три пъти пропее, къде ще ходи да не изгрее!... Което значи - щом Петльо мълчи, няма да видим и снопче лъчи! Перчел се Петльо ден подир ден, мятал си гребена горд и червен, бързал да лапне всички зрънца, че как на гладно се будят слънца... А щом при някого се отбивал, само се фукал и се присмивал. И кротували всички - че лош не лош, ама без него цял ден ще е нощ! Един следобед обаче паднала градушка и лакомият Петльо изкълвал зрънцата ледени до шушка. От което тъй се разболял, че не кукуригал, ами ей така шептял: “Хухурихуууу”... - Ами сега, щом петлето не може да пее, слънцето как ще изгрее? - притихнал целият двор, а после викнали в хор: - Овцете и кравата в тази тъмница как ще намерят тревица? Кокошките като не знаят колко е часът, как яйчица ще снесат? - Ами гледайте Прасчо - цял пребледнял... - Тъмнината е сякаш локва от кал! Ала сухо е тук, ала сухо е там... И къде да се къпя, срам не срам, аз не знам... Най-накрая взели решение да направят нощно бдение - да кудкудякат, джафкат, грухкат, блеят - дано ги чуе Слънчо и изгрее!... - Мууу, спусни се, слънце, над земята, няма да те боцна със рогата... - Хе, че ти на пръсти да се вдигнеш, пак няма как с рогата да го стигнеш! - присмяло се на кравата петлето и вирнало носа си до небето. - Бееее, ще те окъпя в млечицеее! Да си бляскаво и сладко, челото ти да е гладко... - Е-хе-хе-хе, умницата овца -ще ми разкрасява тя слънца! - присмяло се петлето на овцата и важно си пригладило перцата. - Кудкудяк, ела, с яйца се нагости, че като жълтъче да си златно ти... - Хе-хе, кокоша слепота - че то е златно... И къде видя уста? - присмяло се петлето трети път и още повече издуло гръд. - И-аааа, ела в каручката да те повозя - ще ти покажа двор, бостан и лозе... - Хе-хе, че Слънчо вижда от небето ехееее - рекичката накрай селцето! - и на магарето петлето се присмяло, но не мислете, че дотук е спряло... - Грух-грух, ела, бе, слънчице, смили се! Ей тука, в кочинката търкулни се - любимата си локва, обещавам, на тебе - да се къпеш, подарявам! - Хе-хе! Не искаш ли и да грухти? А как, окалян, Слънчо ще блести? - пак присмехулно викнало петлето и тутакси засрамило прасето. - Мяууу, пусни лъчисто златно опашленце и си уловено в миг като мишленце... - Хе-хе, Котана с пърлени мустаци - ще те сънуват всички котараци! - петлето и сега не се стърпяло - на Котарана също се присмяло. - Бау-бау, ела, аз храбро ще те пазя! Мушичка върху теб не ще полази... - Хе-хе, научихте, нали, душички - наш Слънчо имал гъдел от мушички!... - за кой ли път присмяло се петлето и смигнало доволно към небето. - Сигналът си го знаем само двама и Слънчо се не хваща на измама. Къде ли се е чуло и видяло след “Бау-бау” слънцето да е изгряло... Тогава животните, омърлушени, в песента на щурците заслушани, се сетили за един начин по-лесен - да съберат гласовете си в песен. И ако после слънцето не е изгряло, значи направо е оглушало!
Пели животните, пели и чакали, ала нищо... Накрая заплакали. А петлето все повече се надувало и все по-мъдро мъдрувало как ехти гласът му като свирката на влак, как без него ще е вечен мрак и ако искат пак да кукурига, веднага тука някой да пристига... - С прясно мляко за попара и жълтъци за гаргара! И ще спя на топло във обора, вместо да треперя на стобора! И не се приемат възражения! - метнал Петльо гребена, червения. В това време в облаците нещо засияло - малиново и розово, и бяло, а най-подир, под облачното одеало показало се слънчицето цяло. - Ама то самичко си изгряло! Без песни, викове и цигу-мигу, дори без Петльовото “кукуригу”!? - животните зяпнали от почуда и настанала врява луда! Петeла, вместо “придворен певец”, мигом нарекли “притворен лъжец”. Шаро му джафнал: “Имам ти зъб!” Кокошките вкупом му обърнали гръб... А пък Петльо от всички най-много се слисал. Гледал небето, клюмнал и кисел. И си се чудел, и си се маел как тъй до днес и той даже не знаел, че слънцето само си изгрява... Че за какво е петелът тогава?! - Че за какво е... - ревнал дворът - тогава?! Къща не пази... Мляко не дава... Едно пиленце жълто слушало, слушало, пък накрая в навалицата се промушило - че като тропнало с тънко краче, че като писнало с тънко гласче: - От големите някой нещо все не разбира, нещо все ще мърмори, нещо все се нервира... От големите някой все нещо се чуди... Я кажете, без Петльо кой ще ни буди? До обяд всички сладичко-сладко ще спите... Даже може - докато изгреят звездите... Да не засягам неудобни въпроси - не щъркел малките пиленца носи! Петлето това като чуло, от радост така се надуло, че прелетяло едно “Кукуригууу!” звънливо, алено, весело и красиво чак през десет огради - до един двор, където... чух наскоро, че болно им било петлето...
© Мая Дългъчева |