КАК СЕ ЛЕКУВА ЛЪВСКИ СТРАХ

Мая Дългъчева

web

Имало едно време едно африканско племе, което с листа се обличало и на слънцето се припичало.
Возели се те на камили, плавали в Нил с крокодили и понеже безгрижно живеели, от сутрин до мрак си пеели:

- Ееееео, лиани! Ееееео, банани!
Ех, маймуни, златни дюни,
папагали, портокали,
тарамбуки до зори -
в Африка живот гори!

Ала веднъж нашир и надлъж се разнесъл такъв крясък, че настръхнал на Сахара ленивият пясък!
Папагалът, известният глашатай, кръстосвал Африка от край до край и разнасял най-новата новина в цялата страна:

- Видяяяях, видяяях - лъвът е болен от страааах! Царят лежи премалял и съвсем, ама съвсем пожълтял!
В джунглата хаос царува - всеки прави бели и лудува!

Папагалът отлетял и продължил да говори как Африка е направо с краката нагоре
- маймунките скачат, крещят и замерят с кокосови орехи, когото намерят;
хипопотамът олял слона със кал и после го сочел, и му се смял,
че хич не прилича вече на слон, а на гигантски шоколадов бонбон;
слонът, ядосан, подложил хобот и препънал жирафа с фасона горд;
и изобщо, като няма кой да управлява, ей така става!

- Маймун-маймун-маймунджилък!
И няма кой да каже "Млък!"
Без цар във джунглата е рай -
крещи, подскачай и играй!

Събрало се тогава африканското племе и се зачудило какво решение да вземе.

- Как лъвът да се вдигне и пак да царува?

- А такъв лъвски страх как се лекува?

- Как? С крокодилски зъби на прах!

- А чухте ли за зелените хапчета грах?

- Да! Знам, че щъркелът всяка година носи такива насам от чужбина...

- Ами! Нека взема по храброст уроци!

- От кого? От пустинните малки мишоци? Че нали уж лъвът е най-смелият тук...

- А дали да не бъде пък цар някой друг?

Най-накрая едно африканско дете, което не можело дори да чете,
изненадало всички с един въпрос, толкоз съществен и толкова прост:

- Ама Лъвчо, дето е силен и страшен, от какво е уплашен?

Тогава глашатаят-папагал долетял и запял:

- Май че забравих да ви разкажа - както си се изтягал на плажа и се радвал на топлото време,
да вземе и да задреме... Изневиделица - пльос! - точно върху царския нос
на лъва, блажено заспал, пльоснала жаба, цяла в тиня и кал! Сигурно щъркът я е изпуснал, додето летял...
Лъвът пребледнял, лъвът прежълтял - все едно го ударил гръм! Все едно видял таласъм!

- Затова не е на себе си, значи? И не ръмжи, ами само плаче!

- Ах! Как се лекува такъв голям страх? - ахнало африканското племе, ококорило очища големи!

- Да му изпеем жабешка песен, танцът на жабите също е лесен -
щом го накараме да се разсмее, бързичко Лъвчо ще оздравее -
затананикало онова дете, дето не можело дори да чете.

- Жабче-жабче-жабуранче спало тихо под юрганче,
ала в сънения мрак се дочуло: трака-трак!
Кой ли трака в ракитака? Има два червени крака,
има дълъг врат, крила, човката му е игла!
Скок - насам и скок - обратно... Жабче-жабуранче блатно,
ще пътуваш за чужбина в щъркелова лимузина!

И цялото племе така скачало и танцувало, че чааак на Северния полюс се чувало!

Лъвът полека-лека се успокоил, после направо се развеселил
и си развял лъвската грива, и си сложил короната, дето тъй му отива...
И изобщо - забравил всякакъв страх, без да глътне дори едно хапченце грах!

На всеки може нещо страшно да се случи, но то, приятели е, за да се научи,
че и най-големият, ама лъвски страх, се лекува най-спешно
с един голям смях!

© Мая Дългъчева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 01.06.2005, № 6 (67)