ИГЛИЧКИ И БОДЛИЧКИ

Мая Дългъчева

web

Живееше в Оная гора една Елхичка, която си мислеше, че е таралежче.

Всички я заобикаляха, за да не си набоцкат петите, лапите, муцунката. Понеже, след като някой вярва, че е таралежче, другите пък вярват на него.

По стъблото й не искаха да се катерят катерички. По клонките й не кацаха да пеят птичета. Даже онова синьото чувалче с дъжд бързаше да прелети над нея и да извали капките си върху другите елхички. Елхичката тъгуваше. От тъгата игличките й ставаха все по-сухи. По-кафяви! И по-бодливи! Тъгата умее да натаралежва...

Живееше в Оная гора и едно Таралежче, което си мислеше, че е елхичка. То разперваше всичките си бодли сутрин и щастливо се усмихваше на слънцето. Катеричките обичаха да танцуват около него. Птичките му чуруликаха всяка горска тайна. Даже онова синьото чувалче с дъжд редовно го поливаше. Таралежчето ликуваше. От радост бодличките му ставаха все по-сочни. По-щръкнали! И по-зелени!

Радостта умее да раззеленява...

P.S.: Като тръгваш, провери си мислите преди багажа. Понеже в Оная гора дали си eлхичка, или таралежче, няма нищо общо с това, дали си таралежче, или елхичка.

© Мая Дългъчева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 26.10.2020, № 10 (251)

Други публикации:
Мая Дългъчева. Приказки от Оная гора. Пловдив: ИК "Жанет 45", 2012.