От зори Кълвачът чука в твърдата кора на бука:
чука-трака, точка, стоп, нов ред, и отново - хоп!
А когато слънце блесна, старата гора се стресна.

- Вижте туй дърво изписано! - приближи се Ежко слисано.

Зайко трепна със мустаци:

- Идвайте насам, юнаци! Има тука върху бука цяла приказка с поука.

- Четохте ли послеписа? - се изкиска Кума Лиса
и примижа: "Бе плюс Це - равно на стрела в сърце".
Що за сложна математика, съчетана и с граматика?

Тук не издържа кълвачът:

- Лисо, туй не е задача, ами пример за това, няма да го назова,
как в гората всеки влиза, без да има горска виза.
Кърши клонки, вдига врява, тъпче и се забавлява,
даже, без да се стеснява, и в любов се обяснява
върху бедните дървета - ама, калпазанска чета!
Затова нощес не спах, ами дълго си играх
и написах правилата за гостуване в гората.

Всички кимнаха смутени към дърветата ранени.

- Трябва нещо да направим и не бива да се бавим! -
Вълчо тръсна кичур сив. - Аз съм тъкмо за шериф!
Полицейската сирена в гърлото ми е вградена -
аууу! - когото сваря пакостите да повтаря, мигом ще го окошаря!

- Уличното осветление пък е наше задължение! -
светна скромната Светулка изпод сивата качулка. -

- Ще ви бъда помагач - бърз бегач, разузнавач! -
върху меката поляна заекът на старт застана.

Тук и рижата Лисана стана:

- Имам аз талант - ще отворя ресторант!
Манатарки и шаран, яйчица за пандишпан,
шипков чай, малинов сок, някой заблуден паток,
ох, пардон, поток...Поток! Изгрев, залез, водоскок –
хем приятно, хем безплатно! Всичко – от гората дар.
Влизаш и си просто цар!
Местен специалитет ще са ягодите с мед!
Ако Меца се наема, за готвачка ще я взема.
Ала как да се нарича, та клиенти да привлича?

Лакомият Таралеж викна:

- "Ягодов копнеж"!

- Аз ще бъда журналист, шеф на вестник "Буков лист"! -
гордо с човчица потрака и кълвачът от клонака. -
Вие сте добри стопани и със сигурност ще хванем
всеки, който влезе с взлом в общия ни горски дом!

- Заемете своя пост! Счува ми се, иде гост! -
Зайко плю си на петите и изчезна сред елхите.
Притаи се в къпинака, глътна въздух и зачака.

Звънна весела свирня, подир нея - препирня!
По пътечката извита мяташе поли сърдито
Мирка, с прозвище "Немирка",
а след нея с бърза крачка се търкулна брат й Ачко,
с прякор: "Ачко-Тумбалачко".

- Их, Немирке, спри, послушай! Вече ми дойде до гуша из гората да скиторя!

- Хайде, стига си мърморил! Покажи поне веднъж, че си ужким храбър мъж!

- Уморих се и съм гладен. Няма ли да даваш "заден"? Пътят ми е непознат!

- Ей, магарешки инат! Стига с твоето "назад"!
Чакай, мисля, че разбрах - теб ужасно те е страх!

- Даа - проплака Тумбалачко - от играчка става плачка...
Как сред горската тъма ще се върнем у дома?

- Май от страх ти притъмня! Слушай да ти обясня -
първо, аз съм много смела, второ - приказки съм чела
и оставих разни знаци по дървета и трънаци.
Изрисувах си ръката върху ствола на брезата,
в оня рошав храсталак боднах станиолен флаг,
да не казвам колко клони веят листи от бонбони...

- Олеле, каква бандитка! - ахна Зайко. - Уж е с плитка!
Ей сега ще я науча - плитката й ще усуча!

Изведнъж Немирка се обърна и ушетата на Зайко зърна.
Втурна се стремглаво във атака и след миг разгърна храсталака.

- Гледай, Тумбалачко, нося плячка! Има-няма два-три килограма...
Представи си този пухкав гост, печен и полят с обилен сос!

Чул това, кълвачът журналист, скрит добре зад сочен буков лист,
бързо напечата новината и отлитна тихо в мрачината.
Кацна чак във "Ягодов копнеж", а пък там с бодил от таралеж
Вълчо зъби чистеше засмян пред купчинка кости от шаран.
Лиса вестоносеца покани, след това извика на Мецана:

- Мецо, бързо, има новини! Мигом на светулките звъни!

След минута всички се събраха и подред от "Буков лист" четяха:

"Важно! Важно! Пресни новини!
Жълта преса - горски клюкини!
Заекът разузнавач е в плен,
от нашественици похитен!
Призовавам горския шериф
да покаже нюх на детектив -
страшните бандити да открие
и срама на Зайко да изтрие!"

- Аууу! - Вълчан сирената си включи. - Гледайте какво ще им се случи!
Хей, светулки, бързо по местата! И да не заспите сред листата!

- Ние денем спим - нощес летим. Вижте докъде се е простряла
бляскавата горска магистрала!

- Хуквам в акция! Ще върна Зайко! - Вълчо скочи в свойта таратайка.

- Аз поемам скромната задача - със криле изпърха и кълвачът -
пътя на шерифа да показвам, всяка новина да отбелязвам.

В този миг Немирка със закачки целеше в сърцето брат си Ачко:

"Тумбалачо-лачо,
с нос като палячо -
кръгъл, зачервен
и от страх вдървен..."

- Хайде! - викна Мирка присмехулно. - По-чевръсто, че ще те търкулна
и ще спреш ей там чак, в буренака, дето Кумчо Вълчо зъби трака...

- Олеле, ссестричке, сстига в-вече! - Ачко ужасено запелтечи. -
Някой вие, свети, приближава! Змей е, дракон, н-не - ламя триглава!

- Аууу! - Вълчан колата си паркира. - Нещо крехко погледа ми спира!
Хо-хо! Здрасти! Само се шегувам... Всъщност идвам да ви арестувам.

- Шегаджия си, така ли? Ясно. Аз пък съм безстрашна и опасна.
Ей сега в носа ще те уцеля и ще ям салам от вълк в неделя! -
процеди Немирка с устни свити и към Вълчо камък запокити.

И се почна една, не е за разправяне - щуро преследване, падане, ставане,
писъци, плач и молба след закана... Кой кого гони? Кой кого хвана?

- Хайде, живо, че заспах от скука! - запъхтян, Вълчан мустак засука. -
Тъмно е, а има доста път...

- Но къде ни...

- Водя ви на съд!

Преди изгрев всички с нетърпение в "Буков лист" четяха съобщение:

"Престъпниците заловени. Точка.
На съд ще ги изправим! Без отсрочка.
Момичето се хвали, запетайка,
че в сос ще поднесе горкия Зайко.
Приключвам с коментара, многоточие...
Какво безочие!"

- Отдръпнете се! Без много думи! - екна глас сред свистене на гуми.

И шерифът изскърца спирачки:

- Туй Немирка е, туй - Тумбалачко. Хей, Кълвач, прочети им правата!

- Аз? Защо?

- Теб те бива в словата.

Мирка тихо през зъби изсъска:

- Ах, с перцата ти пода ще лъскам...

С тези думи изчерпа търпението на населението.
Животните побързаха и ги вързаха.
Изправиха ги зад едно бодилище с табелка "Съдилище".
Светулките ги обградиха, с фенерите ги осветиха.
Кълвачът им изчете правата, скрит в тревата:

- Имате право да замълчите, да наведете очите,
да чуете цялото обвинение и да поискате извинение.

- Точка първа: "Нанасяне на телесни повреди". Нали, съседи? -
отрони капка смола една ела.

- Да, да, дааа! - заскрибуцаха с клони дърветата. -
Вижте брезичката, клетата - кората й съхне, може би ще издъхне!

- Тази злосторница ми оскуба косата, пардон, листата!
Погледнете, сякаш съм плешива! - изплака дивата слива. - А бях красива!

- С ръждив пирон си очерта ръката и по стъблото на елхата!
Сега бодличките й капят пожълтели, зелената й рокля остана без дантели...
А някой ден ще се събуди гола! - промълви високата топола.

- Ами ние? Да не би да сме циркови артисти - веем станиоли, вместо листи!
Този тук е от ментов бонбон... - отчаян бук наведе клон.

- А този пък - от "Карамел" - млад дъб избоботи с глас дебел.

- Всички ни нарани и направи за смях! Заслужава пердах!

- Ах, ах, ах! - Немирка се усмихна насила. - Май съм попрекалила?

Тумбалачко до нея трепереше цял, от тебешир по-бял.

- Аз предлагам за назидание друго наказание. -
Ежко се натаралежи, тоест, бодли наежи. -
На левия й крак, отпред, да избоцкам своя портрет -
нека узнае какво чувство предизвиква това изкуство!

- Имам по-добра идея, ще ви разсмея!
Тези плитчици черни никак не са модерни.
Толкова са едноцветни, банални... Предлагам ви нещо гениално -
да направим на малката дама прическа "Шарена слама"!

Тъй рече Лисана и захвана:

- Хайде да опитаме - плитките разплитаме...
После кичур по кичур тупираме, без да спираме.
Чакаме малко вятър да духне, за да може косата да бухне.
Такааа. А сега, поради липса на шноли, ще ползваме станиоли.
Тук - червен, там - зелен, над ухото - искрящо синия! Вижте новата модна линия!
Дръзко! Лъскаво! Аплодисменти! Да чуя вашите комплименти!

- Жалко, че не може да се огледа - малко е бледа.
Ала прическата е интересна - все едно гръм я е треснал! -
рече Меца, в шепите прихна и добави: - Наздраве! Кихнах.

- Ха-ха-ха! - бликна смях на талази.

По врата на Немирка полази
срам, от който й пламна лицето чак до гордия връх на нослето!

- Точка втора - шерифът оголи зъби - в торбата й няма гъби.
Зайо Байо, в плен уловен, там трепери - от страх задушен!

Таралежът торбата отвърза. Заекът рипна бързо,
към Немирка подскочи и с пръст я посочи:

- Тя е, макар и с прическа бурна! Познах я... Дърдореше нещо за фурна!
Обвинявам я в отвличане и опит за изпичане!
Нека види сега, как се става палач на един разузнавач!

Тогава се чу едно хлипане тайно и крайно необичайно - Немирка заплака.
Нищо, че беше кака. Нищо, че беше смела, че приказки беше чела...

- Постъпила съм жестоко и се разкайвам дълбоко!

- Простете, дървета! Простете, животни! - Ачко триеше длани потни.

Жителите на Гората първо се смълчаха,
после зашумяха,
заръмжаха,
зацвърчаха:

- Да им простим!
- Да ги накажем!
- Да се сдобрим!
- Да ги размажем!
- Да ги оскубем!
- Да ги хруснем!
- Да ги погубим!
- Да ги пуснем!

Накрая взеха единодушно решение: опрощение!

- Плюс писмено извинение, отпечатано в следващото издание -
отсече Кълвачът без колебание.

Меца разкърши кости:

- Да поканим нашите гости на порция ягоди с мед, на истински горски банкет!

- Ауу! - шерифът поведе Лисана и под ръка я хвана. -
Ще танцуваш ли с мен, хубавице, най-красива от всички лисици?

Зайо заекна:

- Не че нещо ми пречи, но... в менюто има ли "Заешко печено"?

- Друже, специално за тебе сме взели рецепта за торта от зеле!

От зори Кълвачът чука в твърдата кора на бука.
Тази приказка написа и допълни послеписа,
че сърцето на гората тупка в бука и в елхата,
тупка в зайчета и птички, и в мецани, и в мушички...
А поуката каква е, нека каже, който знае.