ЧУЙ ВЯТЪРЧЕТО

Мая Дългъчева

web

Вятърчето скитореше из Оная гора откак се помни.

Понякога милваше тревите, друг път брулеше орехчета, а се случваше и да шушне в хралупата на Катеричката...

Понякога свирукаше в клоните, друг път сборичкваше облаци, е, случваше се и да вдига пушилка...

- Какъв си вятърничав! - смееше се Катеричката, додето приглаждаше разрошената си опашка. - Правиш, каквото си поискаш!

- Това е то свободата… - скърцаше Стария орех. - Правиш, каквото си поискаш!

Само Вятърчето знаеше, че от милване тревите стават по-меки. И не боцкат по петите.

А обрулените орехи ще стигнат на Катеричката за цяла зима.

А пък хралупите се нуждаят от проветряване.

А щом земята се напука, значи е време да сборичка облаците.

Само Вятърчето знаеше, че това е то свободата.

Пък свирукането и пушилката - всеки го може.

Ако си толкоз вятърничав, че бродиш из Оная гора, чуй Вятърчето - милва тревите.

© Мая Дългъчева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 26.10.2020, № 10 (251)

Други публикации:
Мая Дългъчева. Приказки от Оная гора. Пловдив: ИК "Жанет 45", 2012.