БАБОМАРТЕНСКА ПРИКАЗКА

Мая Дългъчева

web

В едно тъмно килерче, в едно плетено панерче живееха две кълбенца с пухени конченца. Първото беше бяло, бяло, сякаш в снежинки спало. Второто пък - червено, червено, сякаш в зора топено.

Бяха останали двете мъничета от чифт коледни терличета - плетени, топли, червени, избродирани с бели елени... Ала Коледа отдавна мина, стихна огънят в бумтящата камина, звъннаха капчуците, а напоследък по улуците плиснаха новини от южните страни - със следващия птичи полет пристига сияйната Пролет!

- Ами сега! - ревна едното кълбенце. - Поне да бях станало на врабченце палтенце...

- Мхм... Аз пък можех да стана шапка за някоя премръзнала жабка... - второто кимна унило, опашленце-конченце подвило...

- А напролет кой ще тръгне да се топли... - смесиха червенобели вопли.

Плакаха, хълцаха двете кълбета, додето внезапно дочуха - някой шета! Що да видят - една бабка добричка тупа, подрежда, и то - сам-самичка. И на всичко отгоре - сам-самичка се смее... А за капак - сам-самичка си пее:

Целият март си е само за мен – всеки ден в него е мой имен ден!
Малко остава, малко остава – слънце изгрява, март наближава!

- Март месец баба ви празнува, посреща гости и танцува - раз-два - с парцала по стъклата, два-три - по двора със метлата... Ще дойдат внучетата скоро, ще хукнат весело по двора, та трябва да го премета от кишата и от калта... Хм, милите, освен да тичат, аз знам - подаръци обичат. Я да взема вкъщи да се върна и в килера прашен да надзърна - май две кълбенца малки там оставих и - де ми е умът! - съвсем забравих. Я, ама те били съвсем мънички - не стигат и за куклени терлички... Обаче пък конците им са здрави. От нищо нещо баба ще направи!

Като чуха това, двете кълбета радостно навиха опашлета! В шепите на бабката се сгушиха и в гласа й кротък се заслушаха.

- А такааа - от бялото кълбенце ще измайсторя едно момченце! След това на малкия юнак слагам вълнен пояс и калпак. Ето, от нищо и никакъв конец, какъв бял и напет хубавец - дар за моя внук - да е добряк с чисти мисли и характер благ! А за внучката ми - да е смела - огнено момиче съм заплела - с алени поли, с коланче бяло, с личице, от плам поруменяло! Ето ги, тук са, под слънцето рижо - Пижо и Пенда, Пенда и Пижо!

В този миг някой подвикна на двора и баба Марта - куцук! - към стобора.

Надзъртат Пижо и Пенда: съседката на прага изскочила боса и с плетката! Вика, запъва и ръкомаха... Куп минувачи от път се спряха... Олеле-мале, какво ли става, че се надига такава врява?!

Едно врабченце с дрипави дрешки беше научило зиме човешки и на врабците с "чик-чик-чирик" преведе този сложен език: "Беда голяма! Беда голяма! Закъсала е Първата дама! Става задръстване горе в небето - вижте кервана от птичи карети... Някой да ги упъти се молят, че возят Нейно Сияние Пролет!"

Хукнаха Пижо и Пенда смело, обиколиха цялото село, а през прозорци и през огради чудеха им се стари и млади:

- Вижте ги, вижте - деца от кончета! Даже калпаче си има момчето... Отде дойдохте? Кой ви създаде?

- Кой? Баба Марта живот ни даде!

- А накъде тъй задъхано тичате?

- Към Пролетта - тя с каретите, птичите, вече пристига, а пътя объркала - кацнал да хапне край блатото щъркелът, а пък Южнякът задрямал в полето, та Пролетта се озърта в небето, иде й даже да се разплаче заради тези нехайни водачи, вее си роклята чуруличена, мята си булото от метличина - вчера кокичето я покани, пък тя не знае кой път да хване... Та затова ние бързаме двамата - да доведем подобаващо дамата....

Те щъркела, преял, открили. Южняка пък, заспал, отвили. "Дий, конче!" - яхнали ги щуро, замалко да се прекатурят... Но след минутка полетели нагоре, в облаците бели!...

И така - Пролетта извадила късмет. Пристигнала, а кой се мъдрел най-отпред? Пижо и Пенда - момиче и момченце, родени от червено и бяло кълбенце. След тях бил Щъркът с натежал тумбак, Южнякът, със зелен тревист мустак, подире им - ята, ята, ята - стотици птичета с парфюми от цветя...

Вкупом хората благодарили, а на баба Марта й се поклонили - тъй де, зимата да си е тръгнала ехеее! - наесен, ако още се луташе Пролетта с птичата песен... А на Пижо и Пенда дали име по-кратко - мартенички им казват, че е мило и сладко. В чест на баба им Марта - тази баба-умница, с обичливо сърце и сръчна ръчица...

Оттогава се носи като приказка вече тази истинска случка, мое малко човече - за една Баба Марта, дето март след март прави мартенички за всички - да са живи и здрави! Да е светло лицето, да е пламък сърцето, да събужда къщята звънка песен на птици, да полюшват цветята обеци от пчелици!

Баба Марта и днес си е все тъй чевръста. Недочува... Тук-там има болки и в кръста, ала още усуква от свойте кълбета бабомартенски аленобели кончета...

Ти не вярваш, така ли, ти се смееш с очички? Баба Марта ти праща, гледай тук - мартенички!

© Мая Дългъчева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 01.03.2006, № 3 (76)