УМИРАМ ЗА ПОЕЗИЯ

Тези разпилени стъкълца
в краката ми
не са от счупени бутилки,
а са знаци,
че снощи върху дивата череша
вечеряли са група дяволи
и са се смели, и са се карали,
и са разменяли
очите си зелени.

Онези черни косове -
подвижни запетаи -
подскачащи по окосената трева
са всъщност част от ребус,
който някой ден
ще мога да отгатна.

Едно цигле с усмихната
и дяволита мутра
изскача от зелените треви,
обърнало нагоре
оръфаната тениска,
препълнена със неузрели джанки,
обръща се към мене
и когато казва
"Аз съм Продавач на бъдеще",
зъбите му блясват
като срички.

© Мира Душкова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 08.12.2004, № 12 (61)

Други публикации:
Мира Душкова. Мириси и гледки. Пловдив: Жанет - 45, 2004.