Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Декември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ТРИ СЕСТРИ

web

* * *

На улицата с късноцъфтящи кестени,
сянката е
разпънала мрежата си
и всеки път улавя слънцето

За дърветата - кафяви истукани -
всяко разлистване
е езичество,
изплезено към небето

Преплетени като смокове,
корените спят общия си сън

От всеки повей кафявите листа
подскачат като жаби

Ела
при късните кестени!

Ще бъдеш Кора в града,
                                  Деметра,
                                            Персефона

От тебе ще излезе светлината:
от хермелините на твоите ръце,
от огнения блясък на косата
и от очите - дълбини на езера.

Скъпа Северина, ти си тази,
след която всички се обръщат:
ако раздвижиш дясната ръка,
дървета ще паднат, покосени,
щом махнеш с лявата ръка,
ще избухнат цъфтежите

Пролетта ще извади на показ
тайните на дърветата -

в зелено, розово и бяло.

* * *

Бе времето на дъждовете - огромни и
пулсиращи туловища, изяждащи наполовина
облаците и небето.

Бе името ми Соледад - китайски порцелан
от самота - дори с въздишка
можех да се счупя.

Тогава те извиках: - Михаела,
върни веселието, шумните тълпи,
кръсти ме с ново име!

И ти ме чу през плътните
пространства. Мисълта ти се зарея
над моря и суши, полетя със птиците,
усети говорът на старите дървета,

шепотите на тревите, съсъкът потаен на пръстта
и ми избра най-хубаво и чудновато име:
Essa Samoria.

Ела да те прегърна, Михаела,
сърцата ни да си говорят на странния си
непознат език.

* * *

Има нещо в тихите листа на есента,
в рижата усмивка на тревата -
някаква забавеност на кадъра.

Облакът е като тънка марля
за рапирите на слънцето.
Тишината се прелива с вятъра

и оплита с тънки нишки хората,
крачещи безспирно по площада.
Ето те и теб! Внезапната ти хубост

разсича пъстрите, преливащи тълпи
и твоите дълбоки, тъмни-тъжни,
магьосващи очи филтрират времето.

Имай всичко в този ден на есента -
от подмолната река на тихото спокойствие,
чак до златните нюанси на листата.

Имай малката ръка на дъщеря си
в слоновата кост на твоята ръка.
И понякога сe спирай да послушаш

вятъра - как прошепва името ти -
златна роза между имената -

Жана.

 

 

© Мира Душкова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 08.12.2004, № 12 (61)

Други публикации:
Мира Душкова. Мириси и гледки. Пловдив: Жанет - 45, 2004.