* * *

До селото на мъртвите
стигнахме случайно -
по обичаен междуселски път,
полупокрит от сенки и шубраци.
То беше две-три къщи само -
със номера 6, 7, 8,
написани наскоро с жълто.
Бе тихо,
с тих, внезапен вятър...
                                      Пеперуди -
единствени стопани,
прехвърляха оградите на къщите.
Дори и духовете бяха се преселили отвъд -
във онова далеч по-оживено място.

Геранът, старият геран,
бе пълен със вода,
но кофа нямаше.
Далечно ми напомняше
на жаден и безрък човек.

А ние -
единствените живи от години -
ядяхме джанки
в селото на мъртвите,
бобонки късахме
от селото на мъртвите.

Живителният сок
полепваше по пръстите.

© Мира Душкова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 08.12.2004, № 12 (61)

Други публикации:
Мира Душкова. Мириси и гледки. Пловдив: Жанет - 45, 2004.