 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
КАКТО в оня сън,
който не се повтори,
отново се шляем из Валенсия.
Градът е утихнал
в сиеста.
Тихо е, сякаш някой
е отчупил част от деня.
Часът не е подходящ
да забият
камбаните
на катедралата.
Затова са застинали в мига
преди да запеят.
Този пасаж от тишина
ще препрочитаме -
чак до салсата на вечерта.
© Мира Душкова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 11.02.2019, № 2 (231)
Други публикации:
Мира Душкова. Ангели и сняг над Монреал. Пловдив: Жанет 45, 2018.