ЗА ЕДНО БЕЗКОМПРОМИСНО СТИХОТВОРЕНИЕ

Мира Душкова

web

Новата книга на Николай Бойков “Стихотворения с биография” е низ от градски “сюжети”, пъстър калейдоскоп от срещи с приятели и познати, разходки и скитания из софийските улици, усамотяване в тихите уюти на дома... Текстовете с лекота преминават от поезия в проза и обратно, без да се спъват на праговете на думите. В общи линии цялата книга е издържана в този стил. Но не затова ще говорим сега, а за един по-особен текст, за едно от онези стихотворения, което всеки автор има (или иска да е написал) - внезапното, навременното, но и неочаквано стихотворение.

В случая имаме предвид “Безметежен сонет” (pages 18-19), който се оказва крайъгълният камък, повратната точка, препъни-камъчето на книгата. Спираме изненадани и учудени: Николай Бойков пише в класически стих и владее до съвършенство капризната форма на сонета! Едва сега на практика се доказва теорията (валидна за изобразителното изкуство), според която един абстракционист става добър след продължителна школовка при класиците (“реалисти”). В случая с Н. Бойков разбираме, че той е усвоил техниката на свободния стих благодарение на образците в класическия стих - негови поетични тренажори.

И макар че цитираният сонет е съвършен в своята техника, тук ще се опитаме да разчленим тялото му (с известна боязън), за да проникнем в тайната на това съвършенство. Нашият критически разрез доказва, че пред нас не стои едно древно животно, а нов и невероятен генно-поетичен тип, съчетал в себе си упоритата жизнеспособност на сонета-динозавър с (невъзможните) клонинги на съвременната поезия. С лекота ще заявим, че ритъмът тук е виртуозен, а умението на Бойков да римува по нов начин (използване на кръстосаната римна схема ав-ав, ас-ас, дообогатена с де-да-еа) е безусловно. Предпочетеният стихов модел е 4+4+6, което позволява на автора не само да разгърне максимално своята идея, но и да избегне дразнещия понякога двустишен финал, използван от мнозина като зле пришита поанта. Бойков успява да “налее” в калъпа на сонета ново и изключително модерно съдържание, поднесено с оригинални образи и метафори. Изключително ювелирният текст на “Безметежен сюжет” ни връща към погубената празничност на класическия стих, като едновременно с това умело са отхвърлени пищните и натруфени поетични аксесоари, които така или иначе имаха за единствен ефект отвличането (приспиването, магьосването) на читателя.

В придружаващата сонета “бележка” самият автор твърде скромно споделя, че негови учители (нека не звучи претенциозно и дидактично!) са “големите майстори” Данте, Петрарка и Шекспир. Ала какво е тяхната стара и покрита с прах слава, сравнена с новаторския дух на Бойковия сонет? Тук е редно да се замислим не е ли време да се изкове нов термин, необходим за съвременната поетика, който да отделя сонета “преди” и “след” Н. Бойков. Защото вече - след безкомпромисния “Безметежен сюжет” - е безпределно ясно колко архаични, безполезни и ненужни са предходните сонетни форми. Старият сонет се е превърнал в един литературен апендикс, в трета сливица, в рудимент, с които ние с облекчение се разделяме. (Благословен автобус 150, където са дописвани сонетите и “биографията” към него, блажени спирките и светофарите, на които той е спирал!)

Отсега нататък Николай Бойков би следвало да започва своята биография с думите “Авторът на “Безметежен сонет”.

© Мира Душкова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 25.04.2005, № 4 (65)

Други публикации:
Литературен вестник, 03.-09.12.2003.