Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ЯНУАРИЦА

Мира Душкова

web

Започна последната третина на месец януари 2004 година, годината на верблюда. (И в тази година първият месец беше януари). Заваля дъжд - съвсем ненавременен. Всъщност трябваше да вали сняг, както е нормално, но все пак се присещах, че през януари всичко може да се случи и това не бива да ме учудва.

И както тихо си валеше, а капките падаха с едва чути падове върху вече стария декемврийски сняг, изведнъж се чу едно оглушително “траааас”. Беше един необичаен януарски гръм. Ослушах се - все ми се струваше, че ми се е счуло. И като че ли наистина ми се беше счуло. Около мен цареше тишина с онези едва чути падове на дъждовните капки върху стария декемврийски сняг.

Едва на другия ден щях да разбера, че дъждът не е бил нищо друго, освен Божии сълзи, а гърмът не е бил обикновена гръмотевица, а е звукът, с който се е пръснал железният обръч, пристегнал Божието сърце. Дъждът и гърмът са били знаци, предизвестие, че нещо ще се случи. Че някой ще тръгне към небето, без да има път назад към нас. Че ние ще стоим по местата си, без силата и възможността да помръднем от страх и вцепенение да не се върнем един ден назад.

Ще искаме да се върнем един ден назад, но няма да можем.

 

 

© Мира Душкова, 2004
© Издателство LiterNet, 29. 01. 2004
=============================
Първо издание, електронно.