ВОНЯ И ВОЛЯ

Такива остри вълни
ме пролазват ниско долу,
когато те видя.
Какво направи това преместване на нещата?
От драскулиците, побоищата, кражбите
една пльосната ученичка в локвата
на непотребната памет.
Паметник: "Революциите са подивели кучета,
недалече - глутница,
въпреки ученическия час и санитарните власти,
въпреки ходилата на параграфите
отпечатани върху сиренето и ушните миди".
Глутниците не изчезват,
докато има купища гладни котки,
докато кофите са претъпкани
и тийнейджърите си играят на публичен дом,
на микрофончета -
като солдати лягат в окопите на "Мис България".
Дядо Коледа е закона
като закана за добро,
която така и не се случва, освен
във фантасмагориите на Светослав Минков,
защото ломотенето на трамвая минава
с ватмана Ницше, седнал в кенефа
напъва световната воля, зелена гъсеница,
яде сенките, насира се с едни копринени нишки.
Време е да сварим пашкулите - да оплетем
кошница за ларвите, макар да не мърдат,
ще разплетем кристалните им лайна -
заприщват
едно негърско нашествие към джунглата,
чиито зверове от джаз
хапят и разповиват свръхродените така както
ме разпознава гайдата,
пълна с туберколозната воля на света,
чийто виден бацил съм аз,
докато се измъквам като куршум от рана:
да се свети името ти заедно с вонята,
волята (пардон!)
недонаречена живот още в началото,
оная гризли ларва, наречена слово.