НЕОПРЕДЕЛЕНИ ОЧИ

web

Картините пристигат при мен
платна с вятър,
още преди да ги нарисуваш
със сардонична усмивка.
Трябва да се оженя
за твоята четка,
за картоненото ти сърце,
върху което рисува някой друг
с нокти,
отлепяйки литографиите-клепачи
от гледките - внимателни остриета.
Четири билярдни зеници
се лутат, блъскайки подробности
от един неизживян все още ден,
превъртян изпод гумите на велосипеда.
Вятърът прежда
е надеждата на Тезей за обратно връщане,
носейки отрязана глава.
Тъжна. Но тъгата е също прежда -
неизплетен пуловер.
Блудстващият вятър я облича и съблича
в своите вътрешни плетки.
Неволно
пуловерът става триумфиращ циклон
с тиха сърцевина, но убийствени прегръдки -
гощава с гилотини и бучене,
с дъжд и целувки,
разкъсвайки сезоните,
преди да умре. Преди да измие света и смъртта
с неопределени очи и надежди.