ИЗТЪРВАВАНЕ НА КЛЮЧА

Родина - начинът да вземат живота ти.
Да го харижат на десетина шкембелии,
да направят шкембе чорба от надеждите,
                                         от твоята смелост
от дългата изнурителна перисталтика в библиотеката.
Родина е начин да ти представят
отдавна умрели вътрешности
като живи и обнадеждени,
обнажени - парадна калъчка,
без преглъщането на калъфката.
Споделям Далчев - родината е болка
от ослепяването.
Родина е - една курва да се върне от странство
да й слушаш успехите, кудкудякането,
да й слушаш пушкина и да се ловиш за пушката,
боботенето за Ботев,
да пушиш отвътре,
да се ухилваш,
да отглеждаш животни в "панорамата",
да парламентиш - жълтеница е.
Заприщихме язовири - животът е несъбираем,
юзините му се разкачат,
юзчета, изпочупени в хоремага на Юда,
юзда за всички е родината,
впрегатна кофа за боклук,
кафтан на Млечната мечка,
млекарницата, завита с черен чаршаф над главите ни,
който сякаш е измъкнат изпод една курва от странство,
задигнала 300 миниатюрни кралимарковци, увиснали,
защото простатата им е родина и ковчежник.
Ковчежникът на позлатени илюзии,
на Злато моме и кубетата на Александър Невски,
който изтърва ключа в гащите на президента.
Родина - начинът да се прегръщаме със сребърници и безсребърници,
с глави и гилотини,
да прегръщаме кюлотите на Мохамед,
медът, захаросан отдавна,
чийто катран сме ние самите
всред всеобщата сладост на гнилочта,
лоченето, хоросанът:
и ще бъда все тук, не бягам
с византийците - византиец,
по турчин от Кемалът,
по американец от Моника,
по влах и по сърбин,
но тук, ако родината е средство да сме живи.
Ако ни кара да умираме - хич не е родина,
а урина, напикаване, уртикария,
шкембе чорба от харвардски чорбаджилък,
хоросанът, полепнал по гърба ти
като зашит за гениталиите оргазъм -
Родина! още малко и свършвам.