ЕДИН ДЕН

Един ден баща ти се присвива
и разбираш, че не е язва, а е рак.
Един ден Додо, дето от години
потърква влажен нос в коляното,
се дръпва сред сюрията в посока
на своята все още неоткрита
кучешка Америка.
Един ден жената
с очи камшик, опъната като въже,
става само скъсано въже
зад кофата на хоризонта.
Един ден дъщеря ми се целува,
притеснява се, че съм наблизо.
Един ден и приятелите ти
бръмчат из въздуха с крила
и лазят върху глобуса,
а физиономиите си облепват с марки в пощата.
Един ден те присвива
от старческото дрънкане на чичо ти,
обърсваш родовия прахоляк, отпушваш тапата.
Преставаш да се подиграваш на самоубийците
един ден.
Спираш и да закъсняваш.
Жена ти даже те посреща вечер,
рови се в косата ти. Усмихва се, разплаква се.
Един ден става късно да се инатиш,
захвърляш ръкописите при малкото дете,
да си чертае върху тях авангардистки ребуси.
Един ден сънищата са плацента,
изумен, отново срещаш майка си - огромна ласкава врата,
все същата като тогава:
изтърва те мокър от илюзии
в емайлирания ослепителен леген
на един-единствен ден,
където така необяснимо бързо и болезнено
се случи всичко.