ДИАРБЕКИРИТЕ ОТВЪТРЕ

Пристанището вътре в нас -
не е съвсем опитомена болката,
но котешките й очи са лодки.
Земята е непозната, хората
са примитивни победители...
Гледат ни с превъзходство.
Сред тая мъртва триумфираща тупурдия
върви усещането ни за сеч, за неподвижни зеници,
за фокусиран мозък брънка
с катинар.
Подобно фокусник
подхвърлянето и смеха отупват белите ръкави
и вадят черни гълъби, черничеви гъсенички
със лампички копринени.
Тупуркане с копита вътре в бъкела,
към глиненото гърло - блещука шайка ноти,
гласове с превръзки на окото,
забити в петолинието.
Сини вени - петолиние тупти
тим-тами на целувките,
ти, лекарката с бял ръкав надвесена долепяш -
електрошок.
Дано раздрусаш там-тама, вътре в мен застинал, -
дъното на лодките,
изтегнали се котки
върху гърдите на Харон.