ЧЕВЕРМЕ

Това е София, чуждоблюдецо,
моя територия,
независимо откъде идваш,
с колко пътеуказателя е разказан сърдечния ти оказион.
Това е София - кръвоносният ластик,
разтегнат преди Париж още,
преди Господ даже да е замислял Новите Йоркове като байпас.
Да ти продам римляни,
ако са твоята семка -
аз съм семкаджия отдавна
и освен тоя сорт (най-продавания)
мога да ти извадя такива, че да ги вземеш за боб,
да ги вземеш за водна лилия,
за крокодил в зачатъчно състояние.
Трябват ми твоите банкноти, твоята безцеремонност
и твоята ненагънатост,
за да нахраня кучетата на своите растения
сред толкова паразити с фотоапарати,
сред толкова щракащи пръсти (Ало, гарсон!)
че фиалите на моята улица пламват
подобно Пития, подобно Агората пред римско нашествие,
че се чувствам като опушено чеверме отвътре
и съм ти приготвил най-бавния огън,
назландисвайки се, преди да те изтърбуша.