Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

БИЕНАЛЕТО В БЕРЛИН ТЪРСИ СВОЕТО ЛИЦЕ

Людмила Димова

web

Берлин продължава да е магнит за артистичните среди в Европа и отвъд нея. Чарът на новата стара столица е така многопосочен и затова труден за формулиране. Може би най-лесният и клиширан отговор даде неотдавна известен театрален режисьор - Берлин е единственият немски град, който никога не заспива напълно. Онзи, който познава силата на немските традиции и местните нрави, ще разбере какво означава това.

Берлин въплъщава противоречията на едно половинвековно разделение, шизофренията на непреодоляното минало, стремежите на една несбогувала се окончателно с провинциализма си столица. Магическото пространство на Берлин продължава да се захранва с енергиите на чужденците. Не само на тези, които обитават кварталите Кройцберг или Пренцлауерберг, а и на другите, които идват за кратко като участници в първото издание на литературния фестивал или в прохождащото Берлинско Биенале. Защото фестивалното битие на Берлин залага тъкмо на преливанията между културите и на толерантността. Второто издание на Биеналето събра това лято 48 млади автори в областта на визуалните изкуства от 30 страни. Кураторката Саския Бос от Холандия постави акцента върху работния характер на изявата и върху възможността авторите да реагират на импулсите, които им праща Берлин.

Саския Бос е известна с ангажиментите си за Документа 7 и 11 в Касел, за Венецианското биенале и др. Тя е директорка на фондацията за съвременно изкуство De Appel - Амстердам. Скромните бюджетни възможности на Биеналето /3 милиона DM/ не му попречиха да наложи присъствието си в центъра на столицата - в изложбените зали на Postfuhramt и Kunstwerke, а за първи път и в пространството на Берлинското метро.

Какво свързваше поканените автори - всичко друго, но не и строгите идейни рамки. Авторите не са фиксирани върху себе си, не работят с понятия като дневник, експресия, его. Те са по-скоро фокусирани върху външния свят, но не като провокация за интерактивни ситуации и игри. Публиката може да се идентифицира с тях и да погледне през нови прозорци, твърди г-жа Бос пред берлинския вестник «Тагесшпигел». Нейните първоначални идеи, които успешно стигнаха до публиката, се изразяваха с думи като свързаност, връзка, съпричастие. Много от участниците житейски олицетворяваха тази заедност - родени на различни континенти, те вече са станали част от европейското културно пространство. Именно критичният поглед на другия, а не евтиното прехласване по екзотиката ги прави атрактивни за организаторите на изявата. Биеналето се дистанцира от представата за изкуството като мода и декорация. То потърси с динамичните средства на видеоарта и хепънинга пътя към реалността - социална, идейна, духовна. Сепаре специално за жени, «Manga bar», в който те очакват портокалов сок и комикси, масажи зад параван - това беше само едно от лицата на изложбата - приласкаващото. Другото не спестяваше на зрителите сблъсъка със социалното, с различни човешки съдби. Съпричастие с другия или другото, разбирани като индивид, култура, социум.

Според някои критици Биеналето носеше повече характер на експо, други видяха в част от работите близост с експозициите на Haus der Kulturen /известен със своите по-скоро етнографски изяви изложбен комплекс/. Трети не спестиха въпросите - има ли нужда Берлин от голяма артсцена при конкуренцията - локална и темпорална, на Касел и Венеция. Според организаторите има нужда от пространство за младото недекоративно изкуство, което не спестява на себе си и на публиката трудните въпроси и затова не е особено предпочитано, оказва се, не само у нас.

06. 08. 2001
Берлин

 

© Людмила Димова, 2001
© Издателство LiterNet, 16. 08. 2000
=============================
Първо издание, електронно.