Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ОТ ЗНАНИЕЦЕНТРИСТКИ ПОДХОД КЪМ КОМПЕТЕНТНОСТЕН ПОДХОД НА ЗНАНИЯТА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Кирил Димчев

web

1. В речника на Е. Г. Азимов и А. Н. Шчукин подход се дефинира като "базисна методическа категория, определяща стратегията на езиковото обучение и избора на учебни методи, чрез които се реализира тази стратегия; характеризира се гледната точка към същността на предмета, който се изучава" (Азимов, Шчукин 2009: 200). Според Дж. Ричардс и Т. Роджърс "подходът е равнището, което се определя от схващанията и идеите за същността на езика и езиковото обучение; методът е равнището, на което теорията се прилага на практика и на което се вземат решения над какви умения да се работи - съдържание и последователност в представянето им [...]" (Ричардс, Роджърс 1986: 15).

Не съществува единно мнение за броя и вида на подходите, както и за факторите, от които те зависят. В цитирания речник (Азимов, Шчукин 2009: 201) се представя същността на: когнитивния (познавателния) подход, компетентностния подход, личностно-ориентирания подход, системния подход, социокултурния подход, комуникативния (комуникативно-дейностния) подход и пр. Противоречиви становища за същността и видовете подходи се откриват и в Словник (2010).

Пл. Радев разграничава: системен подход, структурен подход, функционален подход, структурно-функционален подход, синергетичен подход, антропологичен подход, феноменологичен подход, социокултурен подход, културно-исторически подход (Радев 2005: 70-73).

В публикации по методика на обучението по български език (МОБЕ) подходите се класифицират, като се използват понятията: лексикално-тематичен подход, стилистичен подход, комуникативен подход, комуникативноречев подход и т.н.

2. Необходимостта от компетентностен подход в обучението по български език (ОБЕ) се обуславя от осъзнатите потребности от езикова подготовка, от потребностите на подрастващите за личностна изява, за социална реализация и пр. Става дума за подход, чрез който се акцентува на резултатите от образованието, разглеждани като способност да се действа в различни комуникативни ситуации. Важността на компетентностния подход се определя от факта, че неговото осъществяване води до промени в цялостната технология на образователния процес1. Този подход е функционален само (1) в рамките на система от компетентности, овладявани от обучаваните; (2) ако при изясняване на същността му се вземат под внимание както знанията, уменията и навиците, така и личностните характеристики на учениците, нагласите2 им за действия; (3) ако наред с общите характеристики на ситуациите в образователния процес (работа по изпълнение на задачи, работа с културно-исторически аналози, създаване на собствен опит и пр.) се отчита спецификата на учебния предмет (например овладяване на декларативни и процедурни знания за различни видове текст; "капитализиране" на сведенията за езика като социопсихокултурно явление за обогатяване на ученика като езикова личност с различни измерения - тезаурус, граматикон, прагматикон, емотикон).

Компетентностният подход предполага да се действа автономно и рефлексивно, да се използват интерактивно различни средства; да се участва в действията на разнородни групи. Това са характеристики, които се проявяват във:

- самостоятелната познавателна дейност, чрез която се усвояват начини за придобиване на знания от различни източници на информация (в това число и извън училище);

- гражданското общество при изпълняване на роли на избирател, потребител, разпространител и т.н.;

- сферата на социалнотрудовата дейност (за анализ на ситуации на пазара на труда, оценяване на собствени професионални възможности, ориентиране в нормите на трудовите взаимоотношения, умения за организация и самоорганизация);

- битовата сфера (аспекти на здравето, на семейния живот и т.н.);

- сферата на културномасовата дейност (избор на начини за използване на свободното време, за духовно обогатяване на личността и пр.).

Компетентностният подход при определяне целите и съдържанието на езиковото образование характеризира ориентация, която днес е определяща при изграждане на типовите учебни програми, държавните образователни изисквания, оценъчните процедури и т.н. За реализацията на компетентностния подход е нужно както да се отчитат традициите в българската образователна система, така и да се проучва международният опит. Става дума за задача, без изпълнението на която е невъзможна модернизацията на езиковото образование и създаването на образователни стандарти от нов тип.

3. Проучването на компетентностния подход предполага да се уточнят постановки, от които главни са следните.

Внауките се забелязва еволюция в схващанията за същността на понятието компетентност (от лат. competens ’способен’). Въведен от Н. Чомски (1965: 4), терминът компетентност се свързва първоначално с генеративната граматика: разграничават се знанията за езика (linguistic competence) и употребите на езика (linguistic performance). По-късно вижданията за същността на понятието компетентност се променят.

Развитието на социолингвистиката довежда до обогатяване съдържанието на понятието. То започва да се разглежда като система от различни видове компетентност - езикова, социолингвистична, дискурсна, стратегийна, социокултурна, социална и пр. (срв. Димчев 1998: 66-68). Разликите в схващанията за същността на понятието и за компонентите в неговия състав са обект на анализ в съвременния научен дискурс (вж. например Ефтимова 2005: 65-72).

В изследванията по тези въпроси се проявява тенденция за разграничаване на компетентност от компетенция. Компетенцията се схваща като конструкт, отразяващ изискванията към същностните черти на понятието; компетентността съдържа измеренията на тези характеристики, реалната им изява в различни видове дейности (вж. Азимов, Шчукин 2009: 234).

Включването на понятията компетенция и компетентност в инструментариума на МОБЕ отразява търсенията в сферата на съдържанието и целите на обучението; улеснява анализа на равнищата на владеене на езика, на начините, по които се използват езиковите средства в многообразните комуникативни ситуации и социокултурни сфери.

Понятието компетентност не се противопоставя на понятията знания, умения и навици. Компетентността обхваща тези понятия, но не по проста адитивна схема; вземат се под внимание и личностните характеристики на подрастващите.

  1. Става дума за друга понятийна система, която съдържа не само когнитивни, но и операционалнотехнологични съставки - от мотивационен, етичен, социален и поведенски тип.

  2. В резултатите от обучението се вместват както ценностни ориентации и нагласи за действия, така и способности да се извършват тези действия.

  3. Компетентностите се формират не само и не толкова в училищна обстановка, но и под въздействието на цялостната културнообразователна ситуация, в която живее и се развива ученикът (въздействие на семейство, приятели, медии и пр.). Разграничават се различни равнища в овладяването на тези компетентности.

4. Постиженията на съвременната методика, лингвокултурология, социолингвистика, психолингвистика, текстолингвистика и др. са основа за модернизацията на езиковото образование. Обосновава се същността на ключовите компетентности, които конкретизират съдържанието и целите на образователния процес. Такива са компетентостите: (1) за придобиване на умения за интеракция, (2) за интегриране в разнородни групи, (3) за самостоятелност в действията. Вниманието на изследователите се насочва към характеристиките на личността с цел да се отговори на сложността и многообразието на съвременния свят (Мерджанова 1999, Ключови 2005).

Ключовите компетентности обединяват, на първо място, интелектуалната и операционалната съставка на образователния процес, а от друга страна, включват умения за интерпретация на съдържателните компоненти, формирани "на изхода" на системата. На трето място, се отличават с интегративната си природа, тъй като обхващат еднородни или близкородствени знания и умения, отнасящи се до различни изяви (информационни, медийни, свързани с правото и пр.).

Безспорен фактор за обновяване на съдържанието на образованието е подборът на универсални, ключови, трансверсални компетентности. Те са:

- многомерни: включват различни умствени процеси и интелектуални умения - аналитични, критични, комуникативни и др.;

- полифункционални: овладяването им позволява да се решават различни проблеми във всекидневния, в професионалния, в личния живот; придобиването им е инструмент да се решават задачи в различни ситуации;

- надпредметни и междудисциплинни: приложими са в различни ситуации в клас и извън клас;

- свързани с интелектуалното развитие: абстрактно мислене, саморефлексия, собствена позиция, самооценка, критическо мислене и т.н. (срв. Ключови 2005).

В цитирания програмен документ като ключови се определят: комуникативните компетентности; математическите компетентности; компетентностите в областта на природните науки и на технологията; дигиталните компетентности; компетентностите, свързани със самостоятелното учене и със събирането на информация; социалните и гражданските компетентности; инициативността и предприемачеството; културните компетентности и пр. ОБЕ на първо място има отношение към комуникативните компетентности, но чрез текстовете, които се възприемат и създават на езиковите занятия, изпълнява и наддисциплинни функции, тъй като допринася за формирането и на останалите компетентности.

При анализа на ключовите компетентности се взема под внимание не само опитът на развитите страни, но и традиционните ценности на българското образование - ориентация към адекватно разбиране на научната картина на света, на социалната активност, на нравствените ценности. Става дума за необходимостта да се формират у подрастващите интегрални, информационни и комуникативни способности, умения за културно гражданско поведение, начини за организиране на собствената дейност, засилване на продуктивността на процеса на обучение. Изпълнението на тези задачи предполага да се уточни видът на ключовите компетентности и да се обоснове система за тяхното усвояване (като се разграничат онези, които трябва да бъдат овладени в началното училище, в прогимназиалните и в гимназиалните класове).

От значение е дейностната формулировка на компетентностите, която съответства на тяхното реално използване в живота на подрастващите по време на обучението и след неговото завършване. На тази основа да се разработи модел на съвременно езиково образование и да се създадат учебни материали и технологии, основаващи се на компетентностния подход, да се намерят адекватни средства за оценяване на постиженията и слабостите на учениците с ориентация към дейностните характеристики на овладените ключови компетентности.

5. Като се излиза от спецификата на ОБЕ като първи език - (1) вид речево общуване и (2) средство за оптимизиране на речевото общуване, за основни в ОБЕ се схващат комуникативноречевата компетентност, езиковедската компетентност и културологичната компетентност. В тези компетентности се отразяват овладени функции на БЕ3.

Комуникативноречевата компетентност осигурява пълноценно участие във възприемането и създаването на текстове като условие за резултатност на речевото общуване. Ученикът прави социолингвистично обоснован подбор на езикови средства и ги използва при решаване на конкретни комуникативни задачи. Предпоставка за това са уменията за смяна на различни социолингвистични кодове и за отчитане на ситуативните променливи величини, диктуващи речевото поведение.

Спецификата на комуникативноречевата компетентност изисква:

  • да се проучат комуникативните нужди на обучавания;

  • да се установи равнището на комуникативноречевата му компетентност, като се вземат под внимание използваните дискурсни техники, предпочитани в различни форми на съществуване на български език (БЕ) - съобразно с техния нормативен статус като елементи от комуникативния континуум: книжовенк, а1, а2, а3...); интердиалектен1, в2, в3...); диалектен1, с2, с3...);

  • да се мотивира вариантността на целите и съдържанието в конкретните образователни ситуации в клас, като се взема под внимание нееднородността на ученическия колектив: да се обоснове какво и в каква последователност да се изучава; как да се осъществява образователното взаимодействие с цел да се подобрява комуникативноречевата компетентност;

  • чрез прилаганите учебни похвати образователният процес "да се доближи" до реалното речево общуване: да се представят типични ситуации, в които се изпълняват комуникативни роли, близки до всекидневния живот на подрастващите. Става дума за учебни похвати, които осигуряват автентично общуване по време на урока, диалогичност и полилогичност като важни съставки на разглеждания подход;

  • акцент се поставя на използването на устни текстове, съобразени с изискванията за нормативност и уместност;

  • подбираните в учебниците текстове, образци за анализ и задачи за изпълнение се отличават с достоверност, съответстваща на настоящите и бъдещите комуникативни потребности на обучаваните.

Образователното взаимодействие се съобразява с това, кой съобщава, какво съобщава, по какъв канал, за какво е предназначено съобщението, какъв е резултатът (според модела на Х. Ласуел).

Безспорен факт е обаче, че целите на ОБЕ като първи език не се ограничават до формирането на умения за общуване. Причината за това е, че когато детето влезе в училище с определени комуникативни способности, то владее средствата на затворената езикова среда на неговите роднини и близки. Тези способности не са достатъчни, за да се отговори на усложняващата се социална практика. Възникват потребности от учебна и професионална комуникация с помощта на текстове, предпочитани в научната, естетическата, официалноделовата, медийната и прочее сфера.

Важността на комуникативността не дава основание тя да се превръща в "общоприета аксиома, върху която не може да се спори" (Радкова 2005: 134). "Вижданията за разделяне, за наличие на граница между комуникативност (речев аспект) и съзнателност (езиков, предкомуникативен аспект) се оказаха неплодотворни в чуждоезиковото обучение" (Радкова 2005: 134). Този извод се отнася и до ОБЕ като първи език.

Езиковедската компетентност, която се овладява на занятията по БЕ, е инструментът, нужен за усвояване на създаден в науките обществен опит, на модели за речево общуване, приети за престижни в съответния социокултурен контекст4. Възможностите, които предлага когнитивната функция на българския книжовен език, са предпоставка езикът да стане едновременно и средство за общуване, и адекватен инструмент за познание по всички дисциплини. Създават се условия за изучаване на чужди езици, както и на "езици" на различни науки - гаранция за бъдеща професионална реализация. Всъщност става дума и за различни равнища на усвояване на езика.

Езиковедската компетентност служи ученикът да осмисля как е структуриран собственият му езиков опит, какви съставки съдържа той, каква е лингвистичната им същност, какви отклонения от книжовните и стиловите норми допуска и пр. По този начин разглежданата компетентност отговаря на новите езикови и социални нужди на ученика, тъй като създава условия да се обогатява системата от дискурсни техники в съответствие с изпълняваните комуникативни задачи.

Чрез овладяване на метаезика на езиковедската наука5 се създават условия обогатяването на комуникативноречевата култура на подрастващите да се превърне в системно управляван процес. От една страна, става дума за инструмент в процеса на познанието, на самостоятелно разширяване на лингвистичните знания. От друга страна, лингвистичните закономерности се използват за поправяне и предотвратяване на отклонения от книжовните и стиловите норми.

Културологичната компетентност е цел на обучението по всички учебни дисциплини, тъй като е обща задачата да се осмисля културата като специфична форма на съществуване на човека и на обществото. В структурата на тази компетентност се включват прагматични, когнитивни и афективни елементи, реализирани със средства, присъщи на съдържателната предметна област на съответната наука - идеи на съвременната лингвистика, а също така идеи (образователни, културни, нравствени и пр.), актуални за заобикалящата ученика действителност.

6. Предимствата на компетентностния подход при организацията и осъществяването на образователния процес са свързани с факта, че допринасят да се йерархизират компетентностите, които са най-значими при подбора на елементите от учебната информация и служат за развитие на подрастващите в определена насока. Нужно е ученикът да може да анализира своите образователни постижения и да ги прилага в извънучилищна обстановка, да осъществява трансфер на знания и умения, за да решава важни за него задачи, които са необходими за социалната му реализация. Това налага в МОБЕ да се обосновават такива решения, които осигуряват потребността да се избегне "раздробяването" на усилията на различните учебни дисциплини; да се намери адекватно оценяване на практическите резултати.

От друга страна, е важно преподавателят да съзнава органичната връзка между целенасочената работа над речта на учениците (постижения и слабости) и възможностите, които предлага изучаването на модели на речево общуване, престижни за определена социокултурна сфера. Предложената схема представя именно тези зависимости.

речева практика на ученика
 
езикови модели - обект на изучаване
             
         
лингвистичен анализ   лингвистичен анализ
отклонения от изискванията за нормативна правилност и комуникативна целесъобразност
                      
 
    на изреченско равнище
 
комуникативноречеви
упражнения
 
 
на текстово равнище
 
                      
 
             речева практика  

7. Диференциалните признаци на основните компетентности, придобивани на занятията по БЕ, се открояват при изпълняване на различни типове задачи6.

Езиковедска компетентност

В уроци за наречие:

  • се изяснява лингвистичната същност на наречията (неизменяеми части на речта, самостойни думи, поясняват глаголното действие откъм начин, време, място и др., в изречението изпълняват служба на обстоятелствено пояснение или на несъгласувано определение);

  • се откриват наречията в изрази като: пристигнах вчера / вчерашен вестник; тичам бързо / бързо писмо; играя сърцато / сърцато изпълнение;

  • се разграничава омонимията в изрази като: върви бързо / бързо четене; влезе тихо / тихо момче; говори убедително / убедително изказване;

  • се анализира лингвистичната същност и смисловите отсенки във форми за положителна, сравнителна и превъзходна степен: пее добре / пее по-добре / пее най-добре;

  • чрез лексикален анализ се правят изводи за отношенията на синонимия и на антонимия в изразите: държи се вежливо / държи се любезно; държи се учтиво / държи се невъзпитано и т.н.

Комуникативноречева компетентност

Правилно и уместно се използват езикови средства при изпълняване на комуникативни задачи, като се възприемат и се създават текстове. Подборът и съчетаването на езиковите средства се съобразява със изискванията на: (1) комуникативната ситуация; (2) функционалните и структурните особености на текстове (от наративен, дескриптивен, аргументативен, подбудителен, обяснителен и пр. тип); (3) стиловете и регистрите. Благодатен материал за постигане целите на ОБЕ предлага работата над ученически текстове от рода на следния текст на шестокласничката Кр. Гочева.

Не бъди безразличен

Всеки човек трябва да притежава активна гражданска позиция. Със SMS гласувах за децата в Могилино. Очаквайки да се увеличат парите, събирани за тях, аз се вълнувах и имах усещането, че покорявам връх "Доброта".

Децата имат различна съдба. Лаура Граймс - 14-годишно момиче от Бръстъл, Великобритания, е било жестоко малтретирано от свои съученици. В предсмъртно писмо оставя стихотворението "Не бъди безразличен" и моли то да бъде прочетено на погребението й. Жестоко, нали? Дете с чувствителна и ранима душа е посегнало на живота си, защото всички покрай него са били безразлични и не са му подали ръка.

Много деца не знаят какво да правят през свободното си време. Ако някой не им предложи нещо смислено, те предпочитат гледането на филми, в които отделният човек не означава нищо, а важи само грубата сила. Често това прави младите зрители раздразнителни и те се опитват да привлекат вниманието на околните с насилие.

За съжаление насилниците се радват на най-висока почит и уважение. Превръщат се в пример за подражание. Добронамереността поражда присмех и снизхождение.

Отговорност носи не само този, който прибягва до насилие, но и този, който не реагира, страхува се или му е все едно. Аз обичам своята родина, тук съм се родила и тук раста. Обичам родителите си, брат си, приятелите, съучениците... Искам тук да няма недосегаеми! Искам справедливост. Подкрепям кампанията на УНИЦЕФ срещу насилието, защото негови жертви са деца, някои от които познавам.

Искам всички да растат щастливи и достойни - та нали сме човешки същества! Такава е моята мечта. Злото съществува тогава, когато добрите хора бездействат.

Текстът е пряко свързан с прагматичните, когнитивните и културологичните функции на ОБЕ. В много отношения той е пример за образцов текст, в който се проявява доброто владеене на книжовните норми - граматични, лексикални, стилови; правописни и пунктуационни. Учителят би могъл да използва ученическото съчинение като основа за анализ на ценностната система на съвременната млада личност, а също така при работа в часовете по морфология, синтаксис и лексикология.

Културологична компетентност

Обект на анализ и осмисляне са:

  • различни страни на българската култура, а и на културата изобщо, на нейното богатство, самобитност и национално своеобразие (литература, изкуство, история и пр.);

  • проблеми, актуални за съвременната социокултурна действителност (нравствени добродетели, свързани със спазването на езикови, поведенски, морални, религиозни и други норми); върхови постижения на българския народностен дух и т.н.;

  • развиване на нравствените ценности на подрастващите чрез обсъждане на различни страни от ценностната система.

По-надолу се предлагат технологични решения, ориентирани към овладяване на културологичната компетентност.

Възприемат се, анализират се, създават се текстове с познавателна културологична стойност от типа на поместените по-долу.

Прочетете текста и изяснете защо Стефан Брезински нарича езика чудо.

Езикът е онова чудо, без което всички ние не можем да живеем. Ако го нямаше, как щяхме да общуваме помежду си?

Езикът е нашето оръдие - първата съставка на древната сентенция: "Език мой - брат мой!".

Езикът обхваща и втората (ужасна!) съставка на перифразираната сентенция: "Език мой - враг мой!". Защото още древните римляни са го разбрали и са ни оставили крилатата фраза: De lingua sultan veniunt incommode multa. Което ще рече: "От глупавия (калпавия) език произтичат много нериятности". Или ако бихме я превели буквално и с оригиналния й словоред, сентенцията би звучала така: "От езика глупав идват неприятности много".

Да, така е! Това обстоятелство вече ни задължава, че ако искаме такова мощно оръжие да ни служи добре, трябва да овладеем всяка негова тънкост. (...) Пред родния език се коленичи!

Читателю, знай своя род и език! Това не е само призив на Паисий, непомръкнал през вековете. Този призив крие истински патриотизъм. Не пренебрегвай и призива, и патриотизма!

Научиш ли повече за родния си език, ти си прибавил нещо ценностно към своята същност.

Ст. Брезински

Какво е за вас езикът: "брат мой" или "враг мой"?

Как разбирате смисъла на израза "Научиш ли повече за родния си език, ти си прибавил нещо ценностно към своята същност"? С какъв вид текст ще отговорите на този въпрос?

В израза Ако искаме такова мощно оръжие да ни служи добре... анализирайте морфологичните и синтактичните особености на думата добре.

Как може да се тълкува фактът, че за послание към други извънземни цивилизации е избрана родопската народна песен "Излел е Делю хайдутин"?

Световна известност придоби песента за Делю войвода в изпълнение на Валя Балканска. Това се случи на 20 август 1977 г., когато от космодрума Канаверъл, Флорида, беше изстреляна американската автоматична междупланетна станция "Вояджър 2", а след това на 1 септември и "Вояджър 1". Те понесоха на борда си специално послание към други извънземни цивилизации. И в това послание, записано на златна плоча, е включена родопската народна песен "Излел е Делю хайдутин". Заради достойнствата си тази забележителна песен беше избрана заедно с други 26 музикални произведения от цял свят да представлява музикалната култура на всички времена и народи на Земята.

В. Пачилов

На учениците се поставя задача да вземат отношение към проблеми от заобикалящата ги действителност. За целта те осмислят различни становища и създават аргументативен текст, в който обосновават свое мнение.

Каква е разликата в гледните точки на Ю. Ончева и Ил. Славков в текстове, публикувани в печата?

А. Животът е по-скъп от шепа джанки

По селата има твърде много пушки. И джанки. Явно и деца, които обичат да се катерят по чуждите дървета. [...]

Днес за череши избухват въоръжени конфликти. За откъснати джанки пък 14-годишно момче лежи в тежко състояние в болница. Да, циганче, да, крадливо!? Ами ако беше друго!? И не беше оцеляло след куршумите!?

Разбира се, че частната собственост е неприкосновена. Вярно е и това, че възрастните хора по селата са наплашени от постоянните набези в къщите им, често свързани не само с обири, но и с насилие.

Трябва ли обаче бабите и дядовците да се превърнат в по-големи зверове от нападателите си, още повече пък и от мнимите? Едва ли е нормално да се стреля на месо само защото "никой не може да ти влиза безнаказано в имота". Не правото на защита, злобата натиска спусъка, а жестокостта натиска мерника...

Ю. Ончева

Б. Всеки има право да брани имота си

Да се стреля по деца, по принцип е светотатство. Като цяло обаче въпросът с простреляния невръстен крадец е принципен. И Конституцията, и законите обявяват частната собственост за свещена и неприкосновена. [...]

Всяка година по това време пропищяват собствениците на черешови градини, по Великден и Гергьовден - овчарите, преди Коледа - свинарите. А перманентно - собствениците на вили или просто наследниците на къщи по селата.

И тъй като полицията не е слънце, за да огрее навсякъде, съвсем нормално е хората да се въоръжават и да защитават собствеността - а понякога и живота си - от всевъзможни посегателства.

Просто тези неща трябва по-ясно и категорично да се регламентират в закона. [...]

Ил. Славков

Защитете собствено становище по обсъждания въпрос.

Прочетете текста. Съгласни ли сте с критериите, по които се оценява величието на личността?

Васил Левски беше избран за най-великия българин за всички времена от зрителските гласове в кампанията на БНТ "Великите българи". Това стана ясно във финалното предаване, което беше излъчено вчера. Целта не е пренаписване на историята, не е и социологическа анкета. Идеята е да се покаже гледната точка на съвременните българи към величието. Финалното подреждане е:

  1. Васил Левски
  2. Петър Дънов
  3. Хан Аспарух
  4. Цар Симеон І
  5. Христо Ботев
  6. Княз Борис І
  7. Св. св. Кирил и Методий
  8. Стефан Стамболов
  9. Иван Вазов
  10. Паисий Хилендарски.

Всяка от 10-те личности бе оценявана по десетобалната система и по пет критерия - лидерство, смелост, състрадание, гений, наследство.

Из интернет

Докажете, че текстът е медиен.

Изяснете кой според вас е най-великият българин. За целта отговорете на въпросите:

- Какви качества трябва да притежава избрания от вас най-велик българин на всички времена?

- С какви аргументи ще защитите становището си?

 

Какво е основното чувство в стихотворението на Надежда Захариева?

* * *

Ще можеш ли да си щастлив, кажи,
ако, вторачен само в свойто щастие,
заобикаляш всичките препятствия
с предателства, с компромиси, с лъжи?

Когато стигнеш висшата си цел,
натрупал всичко - даже непотребности -
и разбереш, че си загубил себе си,
за връщане ще имаш ли сърце?

Или ще затрепериш като плъх,
загрижен да не си загубиш мястото...
Но щастие ли е такова щастие
и връх ли е, кажи ми, тоя връх?

Какви нравствени добродетели утвърждава поетесата?

С помощта на какви изразни средства си служи тя?

В образователния процес по БЕ се работи над текстове с различни тематични, жанрови и езиково-стилистични особености. Учителят подбира откъси, които запълват "информационни празнини" в подготовката на учениците, обогатяват общата им култура и ги подтикват към обосновка на собствени становища.

Прочетете текста и изпълнете задачите към него.

Учители: с компютри децата учат по-добре

Над три четвърти от учителите в Европа са убедени, че правителствата трябва да инвестират повече, за да се увеличи броят на компютрите в училищата.

Според международно онлайн изследване 99% от попитаните български учители смятат, че отличната компютърна грамотност подготвя по-добре учениците за пазара на труда. Това са съобщили от БТА от компания за компютърни технологии, цитирайки данни от изследване, в което са участвали 2765 учители от 15 страни от Европа, Близкия Изток и от Африка. Сред тях са били и 100 български учители.

Изследването е правено през 2009 г. и е поръчано в рамките на програмата Intelo Education Initiative, а проучването е осъществено от Redshift Research. Над три четвърти - 76% от учителите в Европа, са убедени, че правителствата трябва да инвестират повече, за да се увеличи броят на компютрите в училищата. Сочи се, че реално само 3% от учениците в Европа, в Близкия Изток и в Африка използват лаптопи за учене.

Учителите споделят, че чрез компютрите могат да задават индивидуални задачи на всеки ученик. Компютърните технологии позволяват да се подготвят уроците според възможностите на различните ученици. На въпроса, колко често използват компютри в класната стая, 25% от анкетираните 100 български учители отговарят, че ги използват по-малко от два часа седмично, други 19% от педагозите - най-малко един час на ден, а 18% посочват, че най-малко два часа на ден ползват компютри в клас. Според половината от българските учители, участвали в изследването, на децата на възраст от пет до осем години трябва да се даде достъп до компютър, но под наблюдението на преподавател.

70% от анкетираните учители изразяват становище, че учениците трябва да имат преносими компютри за индивидуално учене. Въвеждането на компютрите и на дигиталното съдържание в класната стая ще направи учението интерактивно, по-забавно и в крайна сметка - много по-резултатно.

Из интернет

Работата с текста позволява, от една страна, да се осмисли социалнозначим факт, а от друга - да се насочи вниманието към възможността комплексно да се анализират функции на езикови средства в рамките на текста.

Изясняват се: тематични, функционални и структурни особености на текста, начини на свързване на изреченията в текст, особености на текста като медиен; синтактичен строеж на изреченията, пунктуационно и информационно оформление на изреченията; морфологична същност на изрази като са съобщили, са били, е правено, е поръчано, трябва да инвестират, трябва да имат; особености в подбора на лексикални средства (със и без експресия), семантизация на заемки, наложили се в сферата на масовата комуникация, отбелязване на чужди думи с кирилица и латиница; правоговор на думи, при които се допускат грешки (училищà, вместо учùлища); изясняване на правописни особености - например при писане на пълен член (за да се увеличи броят) и т.н.

8. Компетентностният подход бележи етап в развитието на езиковото образование.

  • Понятията за компетенция и компетентност са в основата на модернизацията на езиковото образование. Знаниецентристкият подход, при който на Знанието (с главно З) се отделя приоритетно място в йерархията от средства за постигане на образователните цели, ограничава функционалността на езиковите занятия. Компетентностният подход предлага възможности за комплексно и интегративно развиване на нагласи за действие, за формиране на жизнена позиция, за социализация на подрастващите.

  • Компетентностният подход е незаменим инструмент при определяне на: целите и съдържанието на ОБЕ като първи език; целите, съдържанието и технологията на всеки урок; критериите и равнищата на усвояване на предвидената за изучаване информация.

  • Разглежданият подход създава условия да се насочат светлините на прожектора към спецификата на образователното въздействие на занятията по БЕ. Безспорен факт е, че при изучаването на БЕ като втори и като чужд език комуникативноречевата компетентност няма алтернатива: обучаваните се запознават със семиотична, знакова система, различна от тази на първия им език. Функционално различни са образователните ситуации на занятията по БЕ като първи език: цели се обогатяване и разширяване на запаса от овладени лексикални и граматични средства; придобиват се знания и умения, свързани с употребата на езикови средства в нови за подрастващите социокултурни сфери и т.н. Това налага необходимостта от определен баланс в осъществяването на комуникативноречевата и езиковедската компетентност - в съответствие с личните постижения на ученик или група ученици, с отчитане на възрастовите, психофизиологичните им особености и интереси.

 

 

БЕЛЕЖКИ

1. Вж. по-подробно по тези въпроси Суббето (2006). [обратно]

2. Нагласата е категория от психологията на личността. Динамичният аспект на нагласите характеризира готовността за реагиране и активност; съдържателният им аспект засяга предметите и ситуациите, по отношение на които съществува готовност за реагиране. Нагласите се формират и се проявяват в отношенията на човека със заобикалящия го свят (Речник 1989: 300). [обратно]

3. Интерес представлява твърдението на И. А. Зимняя, според която пълноценното усвояване на първия език включва усвояване на всички негови функции (Зимняя 2001: 45). Безспорно степента, в които се овладяват тези функции, е различна. [обратно]

4. Вж. по-подробно по този въпрос Димчев (2010а; 2010б). [обратно]

5. Според някои автори "се налага тенденцията родният език да се овладява като своеобразен металингвистичен инструмент" (Ангелова 2005: 34). [обратно]

6. Дават се фрагменти от уроци, организирани от учители, които работят с учебници на издателство "Булвест 2000".

Легенда:

- образец за анализ;

- основна задача;

- допълнителна задача. [обратно]

 

 

ЛИТЕРАТУРА

Азимов, Шчукин 2009: Азимов, Э. Г., Щукин, А. Н. Новый словарь методических терминов и понятий (теория и практика обучения языкам). Москва: Икар, 2009.

Ангелова 2005: Ангелова, Т. Методика на обучението по български език. Съвременни проблеми. София: Сема РШ, 2005.

Димчев1998: Димчев, К. Обучението по български език като система. Второ преработено и допълнено издание. София: Сиела, 2008.

Димчев 2010а: Димчев, К. Лингвистична компетентност и социален опит на личността. // Проблеми на социолингвистиката. Том Х. София, Международно социолингвистическо дружество, 2010.

Димчев 2010б: Димчев, К. Методика на обучението по български език. Реалности и тенденции. Велико Търново: Знак ’94, 2010.

Ефтимова 2005: Ефтимова, А. Към общ модел на комуникативната компетентност в езиковото обучение. - В: Комуникативната компетентност в съвременния научен дискурс. София: Булвест 2000, 2005.

Зимняя 2001: Зимняя, И. А. Психологические аспекты обучения говорению на иностранном языке. Москва: Педагогика, 2001.

Ключови 2005: La définition et la sélection des compétences clés. 26.08.2005 <http://www.oecd.org/dataoecd/36/55/35693273.pdf> (11.10.2010).

Мерджанова 1999: Мерджанова, Я. Трансверсалните компетентности на ученика. // Стратегии на образователната и научната политика, 1999, № 1.

Радев 2005: Радев, Пл. Обща училищна дидактика. Пловдив: УИ "Паисий Хилендарски", 2005.

Радкова 2005: Радкова, А. Предкомуникативност, комуникативност и посткомуникативност в езиковото оценяване. // Комуникативната компетентност в съвременния научен дискурс. София: Булвест 2000, 2005.

Речник 1989: Речник по психология. София: Наука и изкуство, 1989.

Ричардс, Роджърс 1986: Richards, Jack C., Rodgers, Theodore S. Approaches and Metods in Language Teaching. A Description and Analisys. Cambridge, 1986.

Словник 2010: Glossaire hipertextuel de didactique du FLE (Version word), 2010.

Суббето 2006: Суббето, А. И. Онтология и эпистемология компетентностного подхода, классификация и квалиметрия компетенции. С.- Петербург: Академия, 2006.

 

 

© Кирил Димчев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 30.04.2011, № 4 (137)