Кирил Димчев

web

Социолингвистичната компетентност е важна съставка на комуникативноречевата компетентност - функционална система от знания и умения, необходими за резултатно участие в речевото общуване. Овладяването на социолингвистични правила за използване на езиковите знакове в съответствие с комуникативната ситуация е предпоставка за успешна социална реализация. Това прави подобряването на социолингвистичната компетентност на подрастващите проблем, изключително актуален за теорията и практиката на обучението по български език.

Монографията на Ваня Кръстанова представя резултатите от професионално осъществено изследване на социолингвистичната компетентност на учениците от 5.-12. клас. Солидната методическа и лингвистична подготовка на авторката се проявява в уменията й да проучва многостранно съдържателните и функционалните характеристики на избрания изследователски обект, да предлага резултатни технологични решения, ориентирани към подобряване ефективността на езиковите занятия. Логична е композицията на труда, включваща предговор, четири глави, заключение, приложения и библиография.

В първата глава на книгата („Проблемът за социолингвистичната компетентност в теорията и практиката на езиковото обучение“) авторката изяснява същността на социолингвистичната компетентност като един от елементите на комуникативната компетентност. За целта са използвани продуктивни идеи на съвременната хуманитаристика. Критичен и аналитичен е подходът на В. Кръстанова при представяне на идеи от методиката, социолингвистиката, социологията, психолингвистиката, психологията, философията и др. с цел тези идеи да се концептуализират и да се използват при изграждане на функционални методически системи.

Във втората глава („Теоретичен модел на социолингвистичната компетентност“) се създава конструкт на изследвания обект. Конструктът обобщава уменията на учениците за уместно използване на езика в различни комуникативни ситуации. Представят се онтологичните, епистемологичните и аксеологичните характеристики на модела и се разкриват неговите основни функции - рефлексивна, оценъчна, реконструктивна. Подчертава се, че проучваните умения функционират най-резултатно при осъществяване на комуникативни действия, насочени към реализация на социални връзки и междуличностни отношения в речевото общуване. Цели се използваните дискурсни техники да съдействат да се удовлетворяват комуникативни потребности при максимално съобразяване с езиковите норми и социалните конвенции. Теоретична и прагматична стойност има систематизирането на социалните практики, в рамките на които комуникативните умения допринасят в най-голяма степен да се развива социалната и социокултурната компетентност на подрастващите.

В третата глава („Практически измерения на социолингвистичната компетентност“) се търси връзката между теоретичните постановки и практиката на обучението по български език. Чрез изследователски инструментариум, адекватен на целите на труда, се проучват комуникативните умения на учениците и се установява равнището на езиковата им подготовка. Характеризират се диференциалните признаци на социално престижни модели на речево поведение, чието овладяване е цел на езиковите занятия.

Четвъртата глава на книгата („Система от задачи за развитие и усъвършенстване на социолингвистичната компетентност на учениците“) съдържа система от задачи за подобряване на социолингвистичната компетентност на учениците от 5.-12. клас. Водеща функция на системата е осъзнаването на зависимостите между комуникативната ситуация и езиковите средства за нейното представяне в дискурса. Органична е връзката между теоретичните виждания на авторката за социолингвистичната компетентност и обоснованите технологични решения, които се отличават с голям образователен потенциал.

В монографията на Ваня Кръстанова се е проявило съвременното методическо мислене на авторката. Нейната ерудиция, евристичните й възможности, сполучливата обосновка на технологични решения, ориентирани към постигане целите на съвременното обучение по български език, правят от труда образцово лингвометодическо проучване. Изследването е принос към теорията на комуникативно ориентираното езиково обучение (първи и втори език). Книгата ще бъде полезна за всички, които се интересуват от въпросите на езика и на обучението по роден и по чужд език - лингвисти, методици, учители.

© Кирил Димчев, 2003
© сп. Български език и литература, 2003
© Издателство LiterNet, 08. 01. 2004
=============================
Публикация в сп. Български език и литература, 2003, бр. 3.