Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ТЕОРЕТИЧНИ И ПРАКТИКО-ПРИЛОЖНИ ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКАТА ЕЗИКОВА ПОЛИТИКА

Кирил Димчев

web

Виденов, М. Българската езикова политика. (В светлината на теорията на книжовните езици.) София, 2003Основен фактор при моделиране на методически системи е информационното осигуряване с идеи за същността и функциите на езика, за „организацията и управлението на книжовния език“. Такива идеи, нужни за обновяване на обучението по български език, съдържа новият труд на М. Виденов „Българската езикова политика (в светлината на теорията на книжовните езици)“.

„Българската езикова политика“ е научен труд, в който се излагат резултатите от многогодишни проучвания на видния български социолингвист, а също така се анализират и се оценяват приноси в теорията на книжовните езици у нас и в чужбина. В унисон с традициите на световни университети изложението е структурирано под формата на 10 лекции.

В предговора авторът изтъква, че първоначалният му замисъл е бил да предложи книга, „предназначена за специфични университетски нужди“. Главната му задача е била „да се спре върху постановките на пражката теория, за да ги популяризира и да покаже приложимостта им в днешната българска езикова ситуация. В последна сметка обаче нашите наблюдения върху съвременния български книжовен език от гледище на днешната социолингвистика излязоха на преден план и книгата придоби както по-общ така и български характер. Това е причината на много места, без да влизаме в противоречие с класическите постановки от 30-те години на ХХ в., да стигаме до нови обобщения“ (с. 13).

Дори и беглото запознаване със заглавията на „лекциите“ позволява да се направят изводи за голямата актуалност на разглежданите проблеми. В първата лекция (с. 15-35) се прави обстоен анализ на същността на понятието езикова политика. Във втората лекция (с. 37-57) се оценява професионално ролята на учените от Пражкия лингвистичен кръг като създатели на теорията на книжовните езици. „Социолингвистичната същност на теорията на книжовните езици“ е обект на анализ в третата лекция (с. 59-84). Под заглавието „Функцията на кодификатора“ (с. 85-115) читателят ще намери оригиналните разсъждения на автора за стабилизиращата и консервиращата роля на кодификатора. Оспорват се вижданията на някои езиковеди, за които понятията „езиковед“ и „кодификатор“ се покриват изцяло или частично. Въпросът се разглежда в диахронен и в синхронен план. Правят се препоръки за оптимално осъществяване на кодификацията и се правят изводи с практическа стойност (с. 91-114). Методологическият патос на изложението в главата „Съвременният български кодификатор в светлината на теорията на книжовните езици“ (с. 117-138) е с какви средства да се осъществява „кръговратът“ в движението на кодификацията - „от специализираната езиковедска общност чрез масмедиите, училището и книгите до масовия книжовен носител“ (с. 135). Особено внимание се обръща на обосновката на тезиса - „съвременният кодификатор трябва да проучва узуса, въоръжен със социолингвистични методи“ (подчертаването на М. Виденов) (с. 135). Теоретичните постановки са послужили за задълбочено изследване в шеста глава на „някои грешки и увлечения в българската езикова политика“ (с. 139-165). Органично свързани с тези постановки са изводите на автора - в седма глава за „основните функции на книжовния език“ - консолидираща, интегрираща, сепарираща (с. 167-178); в осма глава за „основните черти на книжовния език от социолингвистическо гледище“ (с. 179-198); в девета глава - за „глобализацията на света и съдбата на българския книжовен език“ (с. 199-213); в десета глава за „футурологията и езиковото планиране“ (с. 215-237).

Книгата „Българската езикова политика“ отговаря на нуждите на научната ни общественост от обобщаващо изследване върху закономерностите на езиковото ни развитие. Познаването на тези закономерности е фактор за оптимално управление на процесите в сферата на езиковата политика. Това е причината трудът да бъде адресиран към широка аудитория - специалисти по лингвистика, студенти, учители; всички, които управляват държавната езикова политика. Изданието ще бъде полезен наръчник, който ориентира читателя във възможностите за субективна намеса в обективното развитие на най-важното комуникативно средство.

Както авторът отбелязва на с. 13, трудът обобщава някои от схващанията, развити в негови предишни изследвания. Това, което прави впечатление в новата книга, е стремежът към системно и изчерпателно изложение по проблеми на езиковата политика, които придобиват стойност на предметна област. На второ място, заслужава отбелязване засиленият интерес към примери от съвременната ни езикова действителност. С предлаганите нови интерпретации на вече станали класически понятия на социолингвистиката, както и с убедителните препоръки за иновации трудът изпълнява функции на методологично средство за решаване на практически въпроси на езиковата култура.

За учителите по български език и литература, които работят в гимназията според изискванията на програмата от 2000 г., рецензираната книга предлага компендиум от понятия и закономерности, нужни за базисната им лингвометодическа подготовка. Потребността от такъв компендиум е безспорна. Известно е, че много от учителите, преподаващи в 9.-12. клас, се чувстват в най-голяма степен специалисти по литература. Според споменатата програма обект на изучаване в гимназиалния курс са въпроси на социолингвистиката, прагматиката, семиотиката. А за много от учителите университетското образование е било ориентирано към овладяване предимно на знания за структурата на езика.

Запознаването със съвременната социолингвистична теория, според която лингвистичната същност на езиковите факти трябва да се разглежда в единство със социалните условия, е предпоставка за успешно организиране и провеждане на езиковите занятия в 9.-12. клас. Такова научно схващане извежда на преден план значимостта на обоснованите от М. Виденов идеи за стратегията и тактиката на учителя при изясняване на въпроси от програмата, като: „Текст и социокултурна сфера“, „Функции на езиковия знак в речевото общуване“, „Дискурсът като речево поведение в комуникативния акт“ и др.1

Безспорна е ползата от книгата и за информационното осигуряване на занятията, чрез които се осъществява задължителноизбираемата непрофилирана и задължителноизбираемата профилирана подготовка. Постановките на автора за лингвистиката като философска дисциплина с експликативна и прогностична стойност могат да послужат за отправна точка в учебния анализ на проблеми като: „Идеята за българския език през Възраждането“, „Връзки между език, етнос, нация“, „Отношението към езика в развитието на европейската култура“, „Ролята на българския език и на българската книжовност през Средновековието на Балканите и в Източна Европа“ (10. клас); „Българският език, българската книжовност и българската култура в европейския социокултурен контекст“ (11. клас); „Роля на социалния контекст за определяне на смислите в дискурса“, „Дискурсен анализ на отношенията между съдържателно-логическата и езиковата структура на текста и социокултурния контекст на пораждането му“ (12. клас) и др.2

От значение за методологичната и технологичната подготовка на учителя е осмислянето на възгледите, съдържащи се в Тезисите на Пражкия лингвистичен кръжок. Включеният като приложение нов превод от чешки език на Тезисите (с. 243-279) е направен от М. Виденов със завидно познаване на тънкостите на оригинала. „Класически езиковедски манифест“ - такава е оценката на българския социолингвист. Актуални и днес са концепциите за езика като комуникативна система, набелязващи стратегията в езиковото образование. Става дума за идеи, доказали и постоянно доказващи функционалността си при осъществяване на теоретичните и практическите цели на изучаването на първи и на втори език в средното училище и в университета.

В заключение се налага изводът, че трудът „Българската езикова политика“ притежава черти на изследване със значителни приноси в научнотеоретичен и практико-приложен аспект.

 

 

БЕЛЕЖКИ:

1. Вж. програмите по български език за задължителна подготовка: Учебни програми за задължителна и профилирана подготовка (9., 10., 11. и 12. клас). Културнообразователна област Български език и литература. Главна редакция на педагогическите издания към МОН. София, 2003. [обратно]

2. Вж. в цитираното издание програмите по български език за задължителноизбираемата непрофилирана и задължителноизбираемата профилирана подготовка. [обратно]

 


Виденов, М. Българската езикова политика. (В светлината на теорията на книжовните езици.) София: Международно социолингвистическо дружество, 2003, 292 с.

 

 

© Кирил Димчев
=============================
© Български език и литература (електронна версия), 2003, № 6
© Електронно списание LiterNet, 31.03.2004, № 3 (52)

Други публикации:
Български език и литература, 2003, № 6.