|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ТЕОРЕТИЧНИ И ПРАКТИКО-ПРИЛОЖНИ ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКАТА ЕЗИКОВА ПОЛИТИКА Кирил Димчев „Българската езикова политика“ е научен труд, в който се излагат резултатите от многогодишни проучвания на видния български социолингвист, а също така се анализират и се оценяват приноси в теорията на книжовните езици у нас и в чужбина. В унисон с традициите на световни университети изложението е структурирано под формата на 10 лекции. В предговора авторът изтъква, че първоначалният му замисъл е бил да предложи книга, „предназначена за специфични университетски нужди“. Главната му задача е била „да се спре върху постановките на пражката теория, за да ги популяризира и да покаже приложимостта им в днешната българска езикова ситуация. В последна сметка обаче нашите наблюдения върху съвременния български книжовен език от гледище на днешната социолингвистика излязоха на преден план и книгата придоби както по-общ така и български характер. Това е причината на много места, без да влизаме в противоречие с класическите постановки от 30-те години на ХХ в., да стигаме до нови обобщения“ (с. 13). Дори и беглото запознаване със заглавията на „лекциите“ позволява да се направят изводи за голямата актуалност на разглежданите проблеми. В първата лекция (с. 15-35) се прави обстоен анализ на същността на понятието езикова политика. Във втората лекция (с. 37-57) се оценява професионално ролята на учените от Пражкия лингвистичен кръг като създатели на теорията на книжовните езици. „Социолингвистичната същност на теорията на книжовните езици“ е обект на анализ в третата лекция (с. 59-84). Под заглавието „Функцията на кодификатора“ (с. 85-115) читателят ще намери оригиналните разсъждения на автора за стабилизиращата и консервиращата роля на кодификатора. Оспорват се вижданията на някои езиковеди, за които понятията „езиковед“ и „кодификатор“ се покриват изцяло или частично. Въпросът се разглежда в диахронен и в синхронен план. Правят се препоръки за оптимално осъществяване на кодификацията и се правят изводи с практическа стойност (с. 91-114). Методологическият патос на изложението в главата „Съвременният български кодификатор в светлината на теорията на книжовните езици“ (с. 117-138) е с какви средства да се осъществява „кръговратът“ в движението на кодификацията - „от специализираната езиковедска общност чрез масмедиите, училището и книгите до масовия книжовен носител“ (с. 135). Особено внимание се обръща на обосновката на тезиса - „съвременният кодификатор трябва да проучва узуса, въоръжен със социолингвистични методи“ (подчертаването на М. Виденов) (с. 135). Теоретичните постановки са послужили за задълбочено изследване в шеста глава на „някои грешки и увлечения в българската езикова политика“ (с. 139-165). Органично свързани с тези постановки са изводите на автора - в седма глава за „основните функции на книжовния език“ - консолидираща, интегрираща, сепарираща (с. 167-178); в осма глава за „основните черти на книжовния език от социолингвистическо гледище“ (с. 179-198); в девета глава - за „глобализацията на света и съдбата на българския книжовен език“ (с. 199-213); в десета глава за „футурологията и езиковото планиране“ (с. 215-237). Книгата „Българската езикова политика“ отговаря на нуждите на научната ни общественост от обобщаващо изследване върху закономерностите на езиковото ни развитие. Познаването на тези закономерности е фактор за оптимално управление на процесите в сферата на езиковата политика. Това е причината трудът да бъде адресиран към широка аудитория - специалисти по лингвистика, студенти, учители; всички, които управляват държавната езикова политика. Изданието ще бъде полезен наръчник, който ориентира читателя във възможностите за субективна намеса в обективното развитие на най-важното комуникативно средство. Както авторът отбелязва на с. 13, трудът обобщава някои от схващанията, развити в негови предишни изследвания. Това, което прави впечатление в новата книга, е стремежът към системно и изчерпателно изложение по проблеми на езиковата политика, които придобиват стойност на предметна област. На второ място, заслужава отбелязване засиленият интерес към примери от съвременната ни езикова действителност. С предлаганите нови интерпретации на вече станали класически понятия на социолингвистиката, както и с убедителните препоръки за иновации трудът изпълнява функции на методологично средство за решаване на практически въпроси на езиковата култура. За учителите по български език и литература, които работят в гимназията според изискванията на програмата от 2000 г., рецензираната книга предлага компендиум от понятия и закономерности, нужни за базисната им лингвометодическа подготовка. Потребността от такъв компендиум е безспорна. Известно е, че много от учителите, преподаващи в 9.-12. клас, се чувстват в най-голяма степен специалисти по литература. Според споменатата програма обект на изучаване в гимназиалния курс са въпроси на социолингвистиката, прагматиката, семиотиката. А за много от учителите университетското образование е било ориентирано към овладяване предимно на знания за структурата на езика. Запознаването със съвременната социолингвистична теория, според която лингвистичната същност на езиковите факти трябва да се разглежда в единство със социалните условия, е предпоставка за успешно организиране и провеждане на езиковите занятия в 9.-12. клас. Такова научно схващане извежда на преден план значимостта на обоснованите от М. Виденов идеи за стратегията и тактиката на учителя при изясняване на въпроси от програмата, като: „Текст и социокултурна сфера“, „Функции на езиковия знак в речевото общуване“, „Дискурсът като речево поведение в комуникативния акт“ и др.1 Безспорна е ползата от книгата и за информационното осигуряване на занятията, чрез които се осъществява задължителноизбираемата непрофилирана и задължителноизбираемата профилирана подготовка. Постановките на автора за лингвистиката като философска дисциплина с експликативна и прогностична стойност могат да послужат за отправна точка в учебния анализ на проблеми като: „Идеята за българския език през Възраждането“, „Връзки между език, етнос, нация“, „Отношението към езика в развитието на европейската култура“, „Ролята на българския език и на българската книжовност през Средновековието на Балканите и в Източна Европа“ (10. клас); „Българският език, българската книжовност и българската култура в европейския социокултурен контекст“ (11. клас); „Роля на социалния контекст за определяне на смислите в дискурса“, „Дискурсен анализ на отношенията между съдържателно-логическата и езиковата структура на текста и социокултурния контекст на пораждането му“ (12. клас) и др.2 От значение за методологичната и технологичната подготовка на учителя е осмислянето на възгледите, съдържащи се в Тезисите на Пражкия лингвистичен кръжок. Включеният като приложение нов превод от чешки език на Тезисите (с. 243-279) е направен от М. Виденов със завидно познаване на тънкостите на оригинала. „Класически езиковедски манифест“ - такава е оценката на българския социолингвист. Актуални и днес са концепциите за езика като комуникативна система, набелязващи стратегията в езиковото образование. Става дума за идеи, доказали и постоянно доказващи функционалността си при осъществяване на теоретичните и практическите цели на изучаването на първи и на втори език в средното училище и в университета. В заключение се налага изводът, че трудът „Българската езикова политика“ притежава черти на изследване със значителни приноси в научнотеоретичен и практико-приложен аспект.
БЕЛЕЖКИ: 1. Вж. програмите по български език за задължителна подготовка: Учебни програми за задължителна и профилирана подготовка (9., 10., 11. и 12. клас). Културнообразователна област Български език и литература. Главна редакция на педагогическите издания към МОН. София, 2003. [обратно] 2. Вж. в цитираното издание програмите по български език за задължителноизбираемата непрофилирана и задължителноизбираемата профилирана подготовка. [обратно]
Виденов, М. Българската езикова политика. (В светлината на теорията на книжовните езици.) София: Международно социолингвистическо дружество, 2003, 292 с.
© Кирил Димчев Други публикации: |