100 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА СТАЙКО КАБАСАНОВ

Тодор Бояджиев, Кирил Димчев

web | web

100-годишнината от рождението на Стайко Кабасанов е повод неговите многобройни колеги, приятели и ученици да си спомнят за живота и делото му с преклонение и почит пред паметта на един заслужил за българското езикознание и образование учен. Неочакваната и внезапна смърт през 1997 г. беше загуба за българската диалектология и за методиката на обучението по български език. Той остави богато наследство със значителна стойност, завеща ни големия практически опит на своя творчески живот в научната и педагогическата си дейност.

Стайко Кабасанов е роден през 1906 г. в с. Момчиловци, Смолянско. Средно образование завършва през 1927 г. в Пловдив, а славянска филология - в Софийския университет през 1932 г. Учителства в гимназията на Кърджали, а в периода 1934-1940 г. е преподавател в Американския колеж в Симеоново край София. Бил е учител и в Пловдивската мъжка гимназия от 1940 до 1944 г. През 1944 г. той е директор на Девическата гимназия в Пловдив, а после и преподавател в Пловдивския учителски институт. От 1952 до 1964 г. е асистент и преподавател по методика на обучението по български език във Филологическия факултет на Софийския университет. От 1964 г. е избран за доцент по методика. Известно време ръководи секцията по методика на българския език и литература в НИПИ "Тодор Самодумов". Чел е лекции по методика и по българска диалектология във Висшия педагогически институт в Шумен.

С езиковедски проблеми Стайко Кабасанов започва да се занимава още като студент през 30-те години. Подтикван от своите учители, той проявява интерес към пъстрата и звучна архаична родопска реч. Интерес, който по-късно става съдба и призвание, постоянен източник за творчество и патриотично вдъхновение. През 1956 г. той публикува монографията "Говорът на с. Момчиловци, Смолянско". Наред с богатия фактически материал за централните родопски говори в това проучване читателят открива и искрената любов на краеведа, който даде на българската диалектология първото по-системно и по-задълбочено разкриване на един твърде интересен български диалект. Дълбокото познаване на родопския бит, обичта на Ст. Кабасанов към родопския край и неговите хора са му позволили да покаже говора на с. Момчиловци в цялото му богатство. Той отделя внимание на неговите фонетични белези и доста пълно показва морфологичната му система. За първи път се дават някои черти от синтаксиса на говора, направена е стегната лексикална характеристика, а в приложения подборен речник представя най-същественото от лексиката на централните родопски говори. Този пръв труд на Ст. Кабасанов му осигури известност и го направи един от най-авторитетните и цитирани автори сред изследвачите на родопските диалекти.

Окрилян от добрия прием на първия му диалектоложки труд, Ст. Кабасанов се насочва и към друг интересен източнородопски говор. През 1958 г. като издание на БАН той публикува другото свое значително изследване - "Един старинен български говор. Тихомирският говор". С този труд той за пръв път надникна в Източните Родопи. Събрал лично достоверен материал, той пристъпва отговорно към неговото интерпретиране, прилагайки умело сравнително-историческия метод при обясняване на самобитния езиков развой на този действително архаичен (особено що се отнася до морфологическата му структура) диалект, дълго време развивал се изолирано. Обогатяват се сведенията за акавизма (преминаване на неударената гласна (о) в (а) като специфична черта на тихомирския говор, дава се изключително богата информация за многобройните остатъци от падежи. Изнесените архаични данни от фонетиката и морфологията на този труден за описване говор учудиха наши и чужди слависти и бяха предмет на продължителни спорове и обсъждания. С този труд Ст. Кабасанов зае почетно място между дейците в областта на българската диалектология. На този говор той посвети и други проучвания, в които с по-подробен материал бяха допълнени и дообяснени редица интересни особености. В статията си "Стар и нов назализъм в един непроучен български говор" той разгледа наличието на разложен назализъм в глаголните форми на тихомирския говор и предложи свое оригинално обяснение за неговата поява и развой.

Изследванията на Ст. Кабасанов, посветени на родопските говори, имат голямо значение за осветляването на редица въпроси на българския език и по-специално на неговата история. В тези изследвания умело е съчетана добросъвестността на краеведа с умението на учения да разкрива и обяснява важни за историческата диалектология характерни черти на родопските говори, като тройното членуване, особените причастия и деепричастия.

Ст. Кабасанов е автор и на други трудове, свързани с родопската проблематика. Той оцени компетентно и по достойнство делото на видния родопчанин Стою Шишков. С редица статии и рецензии на страниците на сп. "Родопи" той запознаваше широк кръг читатели с въпросите на езиковия развой и духовната култура на родопския край. В последните години го привличаха родопските народни песни. Той изследва техния език и поетика и посочва значението им за историята на българския език в статията "За езика и стила на родопската народна песен". Той се опита да обясни и един интересен феномен в писателската практика на Станислав Сивриев - да пише художествени произведения на родопски говор. В тази изява той виждаше големите възможности за стилистично обогатяване на книжовния език.

Доц. Стайко Кабасанов беше не само ревностен радетел за събиране и изследване на родопското езиково богатство. Всепризнати са неговите приноси както в българската диалектология, така и в съвременната методика на обучението по български език. Богатото му методическо наследство включва монографии, студии, учебници за студенти и ученици, рецензии, езикови бележки и др.

Приносен характер имат проучванията на Ст. Кабасанов по въпроси на обекта и предмета на методическата наука, изследванията му върху целите и съдържанието на обучението по български език през 50-те и 60-те години на миналия век. Богатият практически опит, познаването на образователния процес в средното училище позволяват на автора да обоснове методическа система за изучаването на българския език като първи език. Специално отбелязване заслужава неговата "Методика на българския език", претърпяла четири издания (1957, 1962, 1964, 1979 г.), в която методологичните и технологичните постановки се основават на постиженията на лингвистичната и на педагогическата наука. Основополагащият труд на Стайко Кабасанов беше и продължава да бъде ръководство за действие на методици, учители и студенти. Причините за безспорния успех на изследването са няколко: обосновава се методическа теория с експликативна стойност за факторите и средствата, оптимизиращи усвояването на родната реч; прави се обстоен лингвометодически анализ на допусканите езикови слабости; представят се дидактически процедури за подобряване на езиковата култура. С труда си ученият набеляза стратегия в развитието на методиката на обучението по български език.

За преодоляване на слабости, допускани в практиката на обучението, допринесоха многобройните публикации на Стайко Кабасанов, измежду които специално отбелязване заслужават: "Повече практическа насоченост, против шаблона и за разнообразна работа при обучението по роден език" (сп. "Български език и литература", 1959, кн. 1), "За обучението на литературен български език в диалектна среда" (София, ДИ "Народна просвета", 1966), "Родният език в новото политехническо училище" (сп. "Български език и литература", 1960, кн. 2) и др. В тези публикации се проявяват способностите на автора да използва идеите си при решаване на конкретни теоретични и практически въпроси. Препоръките, които се правят, разкриват добро познаване на нуждите на учебната практика. Методическите указания се представят в достъпна форма и се отличават с максимална функционалност.

Особено ценна с изследването на причините за недостатъчната резултатност на езиковите знания е студията на Ст. Кабасанов "За обучението на литературен български език в диалектна среда". Авторът анализира отношенията между книжовно и диалектно и разкрива методи и похвати за преодоляване на интерференцията между книжовни и диалектни елементи в идиолектите на учениците. С анализа на грешките в речта на обучаваните, с количествената характеристика на отклоненията от книжовните норми, със системния подход при проучване на психолингвистични и социолингивстични аспекти на проблемите трудът е принос в методологията и технологията на проучвания от този жанр.

Безспорен принос в теорията и историята на методическите изследвания са студиите "Етапи в развитието на обучението по роден български език след освобождението" (1983 г.) и "Влияние на руската методическа мисъл върху развитието на методиката на обучението по български език" (1977 г.). С тях се излиза от онтологията на методиката като междудисциплинна област и се дава отговор на въпроси с непреходна стойност в теорията и практиката на обучението.

Специално подчертаване заслужава дългогодишната и плодотворна учебно-преподавателска работа на Стайко Кабасанов. Големи са неговите заслуги за създаване на надеждни учителски кадри, за подготовката на способни труженици филолози. Като преподавател, като научен ръководител, като член на деканските ръководства на филологическите факултети в София и в Шумен Стайко Кабасанов отделяше щедро от времето си и за учебна и научно-педагогическа дейност и се радваше на неизменната обич и уважение на своите ученици, колеги и приятели.

Представата за доц. Ст. Кабасанов няма да бъде пълна, ако не се отбележи и неговата бащинска грижа за младите колеги, неговата отзивчивост към техните търсения, готовността му да даде съвет, да напъти и поощри, да напише рецензия, да участва в обсъждания, да споделя своя голям научен опит. Той беше човек, надарен с щедър характер, преливащ от човещина и добронамереност. За него изследователското творчество не беше средство за придобиване на звания и степени, а цел и смисъл на живота.

© Тодор Бояджиев, Кирил Димчев
=============================
© Български език и литература (електронна версия), 2006, № 3
© Електронно списание LiterNet, 04.08.2006, № 8 (81)

Други публикации:
Български език и литература, 2006, № 3.