Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ПРИНОС КЪМ ТЕОРИЯТА И ПРАКТИКАТА НА СОЦИОЛИНГВИСТИЧНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Кирил Димчев

web

Еволюцията в обучението по български език е тясно свързана с постиженията на науките за българския език и общото езикознание. От значение за осъвременяване на целите, съдържанието и методите на родноезиковото обучение е съобразяването с идеите на  антропологично ориентираната лингвистика. Решаващо за подобряване на резултатите от езиковите занятия е учителят да бъде запознат със съвременната социолингвистична теория, в която лингвистичната същност на езиковите явления се разглежда в единство със социалните условия, при които те функционират. Това определя и големия интерес на методици и учители към най-новата книга на М. Виденов.

Трудът "Социолингвистическият маркер. Към теорията и практиката на теренните изследвания" е не просто поредната книга на най-изявения ни социолингвист. В нея той обогатява постановки, които са били обект на анализ и в други негови публикации, а също така предлага нови интерпретации на вече станали класически понятия на социолингвистиката. От една страна, прави се равносметка на постиженията на българската социолингвистика, чието развитие е неотделимо свързано с името на М. Виденов. От друга страна, детайлно се изследва основно за социолингвистиката понятие, като се отчита сложната му и противоречива същност. Въпросът за езиковия еквивалент на социалните характеристики на говорещия човек не е бил досега обект на цялостно монографично проучване и това обуславя теоретичната и методологичната значимост на труда.

На учителя по български език разглежданата книга ще послужи за осъвременяване на базисната му лингвистична подготовка. Функционалността на предложените идеи се определя от факта, че при подготовката и организацията на езиковите занятия учителят извършва социолингвистична по своята същност дейност: запознава се със социокултурната среда на своите ученици, с тяхното речево "обкръжение", анализира устната и писмената им реч и търси влиянието на социалните групи върху идиолектите. На занятията учителят прилага похвати, стимулиращи езиковото развитие на подрастващите; подбира задачи в съответствие с техните постижения и слабости, интереси и желания; организира работа по групи, съчетана с индивидуална работа. В случаите, когато езикът, на който се говори в домашна обстановка, се различава от книжовния език, се разработва допълнителна система от упражнения.

За читателя книгата на М. Виденов е източник на информация за основни социологически и социолингвистични понятия. Позовавайки се на изследвания на наши социолози /Ж. Ошавков, Н. Тилкиджиев и др./, авторът изяснява смисъла, който се влага в понятия като социална общност, социална категория, социална група и др. /с.11-25/. Маркерите отразяват езиковите особености и предпочитания на социалните микро-, мезо- и макрогрупи. Като се основава на схващания на Р. Якобсон за същността на логическите опозиции и за техните видове, М. Виденов характеризира опозитивната същност на социолингвистичните маркери. С оглед на целите на изследването се представят постановки на У. Лабов и Р. Т. Бел. На основата на изобилен български речев материал се интерпретират техни виждания за същността на основни за социолингвистичното изследване понятия като променливи и  варианти, дескриптивни и прескриптивни правила, код, комуникативен канал, мрежа и др. /с. 76-86/. Това прави книгата особено нужна за всеки, който се интересува от социолингвистичната теория и практика. Съществен е приносът и по въпроса за инструментариума на социолингвистичния анализ, схващан от автора като "установяване на корелацията между социално-демографското начало на дадена изследвана общност и определени езикови явления: търси се причинно-следствената връзка между тях" /с. 33/. Както с основание посочва авторът: "На практика езиковедът разполага само с конкретни идиолекти... отделното лице е част от съответна социална общност и в речта му се срещат елементите на особеното и общото като иманентна принадлежност на конкретните елементи: в конкретното се съдържа и особеното /специфичното/, и общото. Тази основна философска постановка следва да се има предвид при всички разсъждения, свързани със социолингвистическите маркери, но в същото време трябва да се отчита, че изследваме общности, а не идиолекти" /с.33/.

Евристична стойност за учителя социолингвист има постановката за маркера като "синкретичен знак за действието на комплекс от социално-демографски обстоятелства" /с.62-77/. В теоретичен контекст се дават примери за социолингвистичен анализ, които биха могли да послужат за отправна точка в изследователската дейност на студенти, учители-специализанти, на докторанти. Изчерпателно се изясняват методите на социолингвистичната експертиза и възможностите им за реконструкция на социалните характеристики на информаторите - надеждно средство за разкриване на социално-демографския портрет на говорещото лице.

Не само методологична, но и практико-приложна стойност има детайлният анализ на особеностите на българската речева практика в зависимост от социално-демографските генеративи.  Изяснява се какви маркери се използват в българския език. За илюстрация се анализират откъси от различни идиолекти. Акцентува се на чертите, свързани с разглеждания генератив, а останалите черти на съответния идиолект се оставят на заден план. Този подход се основава на идеята за синкретизма на речевите явления. Последователно се изследват маркерите, свързани с местопроизхода и местоживеенето, с възрастта, с образованието, с професията, с пола, със социалния статус, с етническата и религиозната принадлежност, с ролевите отношения в малката група, с ъндърграунда и затворените групи /с. 87-147/. Тази картина се допълня с резултати от проучване на маркерите от структурно гледище /с. 169-185/.

Идеи за подобряване  равнището на професионализма на всеки учител, който оценява речевите изяви на учениците си, съдържа анализът на функциите на маркерите /с. 148-169/.Социолингвистът характеризира образно ролята на маркерите като "лост за повишаване рейтинга на отделните членове на социалната група". Осмислянето на компетентно поднесената информация за системата от "маркери за разговорност", от "маркери за устната изява", както и вникването в отношенията между социолингвистични и стилистични маркери ще улесни учителя във всекидневната му дейност, ориентирана към овладяване от страна на учениците на социално престижни норми на речево поведение. Убеден съм, че запознаването с възгледите на автора за функциите на маркерите ще подпомогне учителя да обновява съдържанието и методите на обучението по роден език.

Последната глава "Херменевтичен подход за определяне на социално-демографски генеративи" /с. 186-209/ представя обобщено резултатите от образцово организиран социолингвистичен експеримент.

Приложената методика е оригинална и е предварително апробирана от автора. Като вербален материал са използвани 5 кратки откъса /в рамките на 6-8 машинописни реда/ от идиолекти на различни лица. Участници в експеримента са 42 експерти с филологическа подготовка, селекционирани по признака "образование" и в известен смисъл  - "професия". Резултатите са статистически обобщени с помощта на компютърна обработка и визуализирани чрез графики. Доказано е, че "въз основа на определен идиолект, на множество от идиолекти или на достатъчно дълга част от идиолект носителят на български език като роден, социализирал се в българска среда, е в състояние да определя приблизителните параметри на социално-демографската характеристика на лицето, с което разговаря" /с.203/.

В заключение се налага изводът, че най-новият труд на М. Виденов е богата със съвременни научни идеи книга. Надежден пътеводител в методологията и методиката на социолингвистичните изследвания, тя ще бъде еднакво полезна и интересна за всички, които работят в теорията и практиката на езиковото обучение.

 


Михаил Виденов. Социолингвистическият маркер. Към теорията и практиката на теренните изследвания. С., Делфииздат, 1998, 224 с.

 

 

 

© Кирил Димчев, 1999
© сп. Български език и литература, 1999
© Издателство LiterNet, 20. 05. 2000
=============================
Публикация в сп. Български език и литература, 1999, бр. 2-3.