ОБРАЗОВАТЕЛНИТЕ ВЪЗМОЖНОСТИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И "АГРЕСИЯТА НА УЛИЧНИЯ ЕЗИК"^*

Кирил Димчев

1. Деветата международна конференция по социолингвистика "Агресията на уличния език" поставя за обсъждане проблеми, актуални за съвременната ни социокултурна действителност. С оглед на темата на конференцията е нужно да се изясни какъв смисъл се влага в понятието "уличен език". Може ли "днес" да се говори за агресия на уличния език, след като "вчера" не сме изследвали степента на разпространението му? Каква основа за сравнение ще използваме, за да говорим днес за агресия? Доколко тази агресия е чисто езиково явление, в каква степен е обусловена от социалнопсихологически фактори? Какво може да се направи, за да се ограничи разпространението й? Каква е ролята на семейството, училището, медиите, църквата... при противодействието срещу нежелани речеви прояви? Въпросите са повече от възможните отговори.

2. Названието "уличен език" е метафора, чието значение е трудно за дефиниране. Като работно определение може да се приеме, че става дума за речеви изяви, отличаващи се с грубост, цинизъм, вулгарност, невъзпитаност, невежливост... Не е еднозначна функционалната характеристика на подобен тип изказ. В едни случаи той е резултат на груби междуличностни отношения, в други ситуации може да бъде израз на емоционалност, на непринуденост в отношенията между участниците в комуникативния акт; може да се дължи на стремеж към оригиналност и "неповторимост" на изказа. Съзнателно търсена експресия при използване на "уличния език" откриваме в езика на художествени творби. При всички случаи става дума за пренебрежително отношение към общоустановени норми на речево поведение и на поведение изобщо.

3. В съвременната социолингвистика се постулира тезисът за обусловеността на речевото поведение от комуникативната ситуация, в която протича общуването (срв. Виденов 2000: 205). Формално от подобен тезис може да се направи извод, че няма "добър" и "лош" изказ, а само изказ "уместен" или "неуместен" за определени комуникативни ситуации. Подобни разсъждения обаче не биха могли да оправдаят използването на "уличния език" в официалното публично общуване. Например независимо от специфичните функции на медийния език неприемливи са заглавия от типа на следните: Егати ситуацията!; Кика е велик играч и пич; В техникума - само пичове!; Медици топят болни бачкатори; Рени врътна трио с Орлин и Свинаров; Кютек на детски мач; Седемгодишен ходи с патлак в училище; Сърбето Боян спаси главата на Рийкард¹.

4. За отбелязване е фактът, че в многобройни публикации (книги, езикови бележки и пр.) се взема отношение към отклоненията от книжовните и от стиловите норми. Една от тези книги, станали вече класика, е "На езиков пост" (Андрейчин 1961). Всеобщо е мнението обаче, че степента на въздействие на тези публикации е минимална. Причините за това са от различно естество. Обикновено лицата, които допускат езикови грешки, не се интересуват от съответните научни разработки. Влияние в случая оказва и тяхната обща култура, начинът им на мислене, подражанието на готови образци и др.

Какъв е образователният потенциал на занятията по български език в средното училище? Това е основателен въпрос, тъй като системното езиково обучение е средство за формиране на съзнателно отношение към езиковата действителност.

През последните години се забелязва засилване на функционалността на езиковите занятия. За разлика от предишни етапи в развитието на обучението по български език, когато единствен обект на изучаване в средното училище се смяташе книжовният език, в най-новите учебни програми се предвижда запознаване на учащите се с формите на съществуване на българския език (книжовен език, териториални диалекти, социални диалекти). Възможности за информационно и технологично обновяване предлага изучаването на отношенията между текст и социокултурна сфера (вж. по-подробно по този въпрос Димчев 2005). Тази учебна дейност създава основа за комуникативна ориентация на езиковите занятия и е предпоставка за ограничаване влиянието на "уличния език".

Открояват се трудности, които се дължат на причини от различно естество. Твърде ограничено е времето, когато учениците работят в клас. На езиковите занятия е налице стремежът да се използва книжовна реч - обект на оценяване. Проблемът в случая е как подрастващите да бъдат мотивирани да си служат със средствата на книжовния език през междучасието, на улицата, в личните си контакти, в публичните си изяви... За съжаление времето, през което учащите се общуват с различни медии (гледат филми, реклами, участват в блогове), в които стихията на "уличния език" ги поглъща, е повече от времето в училище. Става дума за социалнопсихологически фактори - силни, борбени, "атрактивни" натури си служат с цинизми, вулгаризми. Неукрепналият езиков усет е причина да не се разграничават общоприетите употреби от употребите, характеризиращи просташкото поведение, незачитането на морални и социални ценности. От значение е недостатъчната езикова и обща култура като почва за разпространението на "уличния език". Многофакторната обусловеност на неприемливите речеви изяви е причина да се отхвърли идеята за приемане на закон за употребата на българския език. Едва ли е възможно правно регулиране на езиковата дейност, която функционира по свои специфични механизми.

Всеки достатъчно добре подготвен ученик може да приведе аргументи, че според стилистиката в определени комуникативни ситуации употребата на подобни езикови средства е възможна, без да е препоръчителна. На занятията по литература ученици биха дали примери от изучавани художествени произведения, в които се наблюдава използване на "уличен език" (Алеко Константинов, Чудомир, Павел Вежинов, Димитър Димов и т.н.). Пренебрегва се фактът, че става дума за осъществяване на специфични естетически функции; изрази с особености на "нисък стил" се срещат само в езика на героите за "уплътняване" на речевата им характеристика.

5. Какви функции могат да се реализират чрез занятията по български език - на равнище на рецепция и на продукция на езикови изрази? При рецепцията на художествени текстове усилията на учителя са насочени към изясняване смисъла на "улични изрази" (с цел пълноценно да се възприема текстът и да се изяснява ефектът от тяхното използване). На равнище на езикова продукция се подчертава необходимостта от избягване на "улични изрази", които намаляват комуникативната и естетическата сила на българското слово. Резултатни са наблюденията в час върху езика на медии, на участници в публичното общуване, за да се открои спецификата в използването на езика в различни социокултурни сфери и да се наблегне на факта, че спазването на общоприетите норми и правила е изискване, което осигурява нормалното функциониране на общонародния български език. Неспазването на книжовните и стиловите норми е не само проява на ниска езикова култура, но и липса на обща култура, нарушаване на общоприети норми на поведение. Особено важно е усъвършенстването на уменията за превключване от един код в друг.

Традиционно компетентността се разглежда като система от знания и умения. Продуктивни за интерпретацията на разглежданите въпроси е схващането за комуникативноречевата компетентност като система от знания, умения и личностни характеристики (вж. Димчев 2007, Рамка 2001, Стойчева 2006). Перспективни са търсенията в теорията и практиката на езиковото обучение за развиване на социокултурната компетентност на индивида (Симеонова 2005). Чрез включване на личностните характеристики в съдържанието на понятието социокултурна компетентност се оценява ролята на индивида в развитието на обществото и на културата. Позицията на отделния човек се свързва със система от социални ценности.

Тенденцията за проучване на личностните характеристики е особено актуална днес, като се има предвид, че през последните години "на образованието се гледа като на технологии, институции, критерии и пр., но проблемът за ценностите и формирането на личността отсъства" (Проданов 2005: 60). Според В. Проданов "реформата в образованието през последните петнадесет години се движи в посока на пренебрегване на ценностите" (пак там)².

Усилията на учителя трябва да бъдат разглеждани в рамките на общата тенденция за ограничаване на репродуктивното знание и за стимулиране на творческата активност и самостоятелност на учениците. От изключителна важност в случая е младата личност да има своя гледна точка (която може да се различава от нашата); да умее да я изразява и защитава. Това означава подрастващите да имат своя ценностна позиция, а също така да разполагат с необходимия репертоар от езикови средства за нейното изразяване. За осъществяването на тези образователни функции могат да съдействат разсъждения от типа на: какви послания отправя Паисий Хилендарски към съвременните българи; проблемът за вярата, надеждата и любовта в разказа "Една българка" от Иван Вазов; какви размисли поражда изразът на баба Илийца от същия разказ "нали сме христиени" и т.н.).

6. В заключение е нужно да се подчертае, че "агресията на уличния език" всред учащите се е резултат не толкова от тяхната необразованост, колкото от липса на възпитание. Не е без значение и фактът, че използването на жаргонизми от младежите е средство да се приобщят към своя социален кръг, към своите приятели; израз е на стремежа им да не бъдат изолирани, да се чувстват комфортно в личните си контакти. В този смисъл борбата с "агресията на уличния език" е борба за формиране на умения за превключване на езикови кодове, за обогатяване на репертоара от езикови средства, за осмисляне ценностите в образците на художествената литература, за издигане равнището на езиковата и общата им култура.

БЕЛЕЖКИ

* Текстът е доклад, прочетен на международна конференция по социолингвистика "Агресията на уличния език" (2008 г.). [обратно]

1. Заглавията са от тиражни столични всекидневници. [обратно]

2. Методологична и технологична стойност имат резултатите от експериментално проучване на Ст. Симеонова с участието на теоретици, учители и студенти (по 23 изследвани лица във всяка от тези три групи). Всеки от участниците оценява по важност 23 показателя за социокултурна компетентност. Заслужава внимание изводът на авторката, че "в модела на социокултурната компетентност според студентите отпадат личностните характеристики, свързани с търсенето на компромисно решение, с толерантността и непредубедеността към чуждата позиция, знанието за динамичния характер на социалните ценности и норми и уменията за различаване на социални от индивидуални ценности и норми и за съпоставяне на собствената позиция с ценностите на обществото" (Симеонова 2006: 61-62). [обратно]

ЛИТЕРАТУРА

Андрейчин 1961: Андрейчин, Л. На езиков пост. София.

Виденов 2000: Виденов, М. Увод в социолингвистиката. София.

Димчев 2005: Димчев, К. Въпросът за формите на съществуване на българския език в теорията и практиката на обучението по български език. - В: Проблеми на социолингвистиката, VIII, София.

Димчев 2007: Димчев, К. За отношенията между езикова компетентност и езиковедска компетентност. - В: Съпоставително езикознание, № 1.

Проданов 2005: Проданов, В. Ценности и образование. - В: Педагогика, № 4.

Рамка 2001: Common European Framework of Reference for Languages: Learning, Teaching, Assessment. Cambridge, University Press.

Симеонова 2005: Симеонова, Ст. Проблемът за социокултурната компетентност в съвременния научен дискурс. Велико Търново.

Симеонова 2006: Симеонова, Ст. Изследване на същността на социокултурната компетентност с оглед на обучението по български език (психолого-педагогически аспекти). - В: Педагогика, № 1.

Стойчева 2006: Стойчева, М. Европейска езикова политика. София.

© Кирил Димчев
=============================
© Български език и литература (електронна версия), 2009, № 1
© Електронно списание LiterNet, 02.05.2009, № 5 (114)

Други публикации:
Български език и литература, 2009, № 1.