ИЗУЧАВАНЕТО НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК КАТО ВТОРИ ЕЗИК - ПРИОРИТЕТНА ЗАДАЧА НА СЪВРЕМЕННАТА МЕТОДИКА

Кирил Димчев

web

1. Заглавието на рецензията отразява посланието, което Маргарита Георгиева (МГ) отправя в труд, показателен за еволюцията в схващанията за функциите на съвременното обучение по български език (ОБЕ).

В парадигмата на класическата методика приоритетно място заема проучването на средствата за подобряване на езиковата култура на подрастващите, често неправилно ограничавана до правописна и правоговорна грамотност. Причините за отклоненията от книжовните норми нерядко се търсят във влиянието на диалектното обкръжение. Така проблемите на диглосията в контекста на изучаването на българския език (БЕ) в диалектна среда придобиват стойност на централен проблем. В ситуацията на мултилингвизъм и засилваща се интеркултурна комуникация центърът на тежестта се премества от проблемите на диглосията към проблемите на билингвизма. Според т.нар. интеркултурна концепция, обосновавана в Общоевропейската рамка за изучаване на езици, уменията да се общува на различни езици са средство за формиране на съзнание за "европейска културна идентичност"; фактор са за оптимална социализация.

В съвременната методика на обучението по български език (МОБЕ) става все по-популярно становището, че педагогическата интеракция на занятията по БЕ може да бъде характеризирана в рамките на няколко типа - изучаване на БЕ като първи език, като втори език, като чужд език. Проучването на всеки от тези типове има методологична и практикоприложна стойност. В този социално-педагогически контекст е закономерен интересът към ОБЕ на ученици билингви, за които БЕ е втори език.

2. В монографията си МГ представя резултатите от изследване на ОБЕ в условия на билингвизъм. Изложението обхваща 176 страници, разпределени както следва: Въведение (с. 3-4), три глави - "Езикова ситуация в районите със смесен етнически състав" (с. 4-23), "Теоретико-методически проблеми на обучението по български език в условия на билингвизъм" (с. 24-75), "Практикоприложни аспекти на обучението по български език в двуезична среда" (с. 76-141), Вместо заключение (с. 142), Цитирана литература (с. 143-145), Приложения (с. 146-174).

3. В композицията на труда се е проявил стремежът на авторката към максимална функционалност. Въведението откроява контекста, в който на овладяването на БЕ се гледа като на условие за равен старт на всички етноси в процеса на езиковата, културната и социалната им интеграция. Уточнява се адресатът на текста - методици, лингвисти, учители, работещи с ученици, за които турският език е първи. В началната глава се изяснява детайлно спецификата на езиковата ситуация в районите със смесен етнически състав. Представят се три групи носители на турско-български билингвизъм (група, в която комуникацията на турски език обслужва всички сфери на общуване с изключение на образователната сфера; група, в която турският език се използва в семейно-битовата сфера и в междуличностното общуване на обществени места; група, в която турският език е ограничен само в разговорно-битовото общуване). Тези социолингвистични характеристики са предпоставка за обосноваване на адекватни методически варианти. Принос с методическа и лингвистична стойност е анализът на основните различия в езиковите системи на българския и на турския език. Професионално е многоаспектното проучване на типичните грешки в речта на учениците билингви, както и коментарът, който се прави на трудностите при усвояване на БЕ като втори.

Във втората глава се моделира методическа система, съобразена със спецификата на психолингвистичните и социолингвистичните фактори, влияещи върху процеса на обучението. С голям евристичен заряд е изясняването на условията, при които се осъществява педагогическата интеракция: равнище на българската комуникативноречева компетентност, придобита в началното училище; мотивация за изучаване на български език; социокултурно обкръжение на обучаваните и пр. Прагматичната ориентация на авторката проличава както при разкриване на теоретичните, така и на практикоприложните аспекти на проблема, подробно интерпретирани в третата глава на труда. Специално трябва да се откроят препоръките за оптимизиране на учебното съдържание, както и на технологията за неговото овладяване; развитите идеи за комуникативна ориентация на системата от упражнения, за спецификата на урока по БЕ като втори език, за зависимостта на резултатите от обучението от прилаганите педагогически средства (програми, учебници, учебни помагала).

4. Проучването на МГ е резултат на продължителна изследователска и експериментална дейност. Стойност на принос има разработването на няколко основни проблема, от които специално отбелязване заслужават следните.

Трудът има теоретико-методологична и практикоприложна значимост. Синтезът между теоретичната осведоменост и богатия практически опит на авторката има за резултат професионално обоснован модел на цялостна система от цели, средства за постигането им и резултати, съобразени с Държавните образователни изисквания. Приятно впечатление прави фактът, че проблемите се разглеждат в широк социокултурен план и езиковото обучение се схваща като обучение по култура.

Методичката е отчела несъответствията между социално-педагогическите потребности и реалностите в учебната практика; обосновала е свой подход при решаване на проблеми, важни за теорията и практиката на ОБЕ като втори език. Трудът отговаря на съвременните схващания за прагматизация на езиковото образование.

Достойнство на труда е, че целите и съдържанието на ОБЕ се анализират чрез отношенията между инвариант и вариант. Вариантността на методическите решения създава оптимални условия за творческа изява на всеки учител, а за теоретичните методически изследвания е признак за функционалност.

На метаравнище приносите на авторката се отнасят до методологичното и технологичното осигуряване на прехода "знания за езика - знаене на езика". Методическият анализ е подкрепен с богат илюстративен материал от експерименталната работа с учители и с примери от 200 ученически писмени работи. Доказалите продуктивността си в експеримента идеи на методичката за съдържателна учебно-възпитателна дейност имат евристична стойност за проучване на механизмите, по които се изучава вторият език.

С труда си МГ се представя като високо квалифициран специалист и като опитен методик, който е способен да привлече към изследователска работа голям брой учители и студенти, да предизвика у тях интерес, да им помогне за изграждане на професионалнопедагогически умения. Състоянието на езиковата подготовка на ученици билингви е проучвано под научното ръководство на авторката от специализанти и студенти и е представено в 37 дипломни работи, защитени в Шуменския университет "Епископ Константин Преславски".

За успешната обосновка на работещата методическа система от изключителна важност е способността на авторката да анализира речевите изяви на учениците билингви, като проследява етапи от езиковата им подготовка преди и след експерименталното обучение. Резултатите от проучването характеризират МГ като водещ специалист по проблемите на социолингвистиката, психолинглистиката, текстовата лингвистика.

Изследването, което авторката прави на езиковата ситуация, има стойност на социолингвистичен принос - с изводите за спецификата на турско-българския билингвизъм, с прогнозирането на трудностите, които срещат, и грешките, които допускат учениците билингви. Методически ориентираното мислене на авторката я насочва към търсене на технологични решения за предотвратяване и за поправяне на езикови слабости. С функционалната интерпретация на различни становища по проблемите на езиковите контакти изложението предлага сведения, полезни за теоретици и практици.

Без съмнение най-новата публикация на МГ има стойност на функционална методика с големи възможности за оптимизиране на ОБЕ в условия на билингвизъм.

© Кирил Димчев
=============================
© Български език и литература (електронна версия), 2005, № 3
© Електронно списание LiterNet, 09.09.2005, № 9 (70)

Други публикации:
Български език и литература, 2005, № 3.