ДИСКУРСНИТЕ ТЕХНИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Кирил Димчев

web

Издателство „Булвест 2000“ предлага на вниманието на читателите нова книга на Ангел Петров, преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. За по-малко от две години младият учен издава втори труд¹ , който е свидетелство за трайните интереси на автора към проблемите на комуникативно ориентираното обучение по български език.

Изследването на Ангел Петров е посветено на проблем, недостатъчно разработен в методиката на обучението по български език. Как да се развиват уменията за речево общуване и по този начин да се подобрява културата на личността, да се усъвършенстват способностите й за реализация в различни области на живота - това е социално значим проблем с научни и социокултурни измерения. В книгата на А. Петров се проучват теоретични и технологични проблеми на обучението по български език, основна задача на което е да съдейства за подобряване на комуникативните способности на подрастващите. Като предпоставка за усъвършенстване на уменията за речево общуване авторът обосновава необходимостта учениците целенасочено и планомерно да овладяват различни техники за изграждане на дискурс. С иновационна стойност за теорията и практиката на обучението по български език се отличава прецизно осъщественият анализ. Става дума за методически, дидактически, лингвистични, психологически и др. страни на процеса овладяване на дискурсни техники.

Продължителната изследователска и експериментална дейност е позволила на методика подробно да представи функциите, съдържателните признаци и спецификата на възможните технологични решения, които притежава посоченият процес. Тези три концептивни ядра изграждат структурата на книгата - предговор, три глави („Функционални характеристики на процеса овладяване на дискурсни техники“, „Съдържателни особености на процеса овладяване на дискурсни техники“, „Технологични аспекти на процеса овладяване на дискурсни техники“), заключение и библиография. Направеният анализ служи за основа при моделиране на методическа система, чието функциониране съдейства да се усъвършенства дискурсната компетентност на учениците от средната училищна степен. Изследователският подход, чрез който А. Петров проучва учебния процес по български език от определена преобразувателска позиция, има качествата на принос към проблема за същността и функциите на научните изследвания по методика на обучението по български език. Нещо повече. В монографията се предлага инвариант, който се отнася до изучаването на всеки естествен език. Интердисциплинното проучване на различни фактори, влияещи върху овладяването на дискурсни техники, е предпоставка за създаване на методически системи, предназначени за овладяване на първи, втори и прочее език.

В първата глава на книгата основополагаща е тезата, че овладяването на дискурсни техники е важна комуникативно-практическа цел на съвременното обучение по български език. Посредством анализ на факти от различни хуманитарни науки (лингвистика, културна антропология, педагогика, методика) авторът убедително обосновава схващането, че постигането на целта съдейства подрастващите резултатно да овладяват култура - водеща задача на българското средно образование. В тази част от книгата А. Петров прави сполучлив опит да обогати известния в науката модел на целите на обучението по български език, като предлага да се конкретизира същността на един от видовете цели - комуникативнопрактическите - с нов за методическата теория компонент: овладяването на дискурсни техники като комуникативнопрактическа цел, от една страна, и като подцел на целта „развиване на дискурсната компетентност на учениците“, от друга страна.

Във втората глава на книгата се представят следните конструкти: на понятието за дискурсна техника; на понятието функция на дискурсната техника; на системата от дейности за овладяване на дискурсни техники. Посочените научни модели се изграждат в съответствие със сложната природа на дискурса, който е възможно да бъде проучван от различни гледни точки - като когнитивен процес, като социално действие и като комуникативно събитие. Тези три вида анализ са приложени при изследване на понятието за дискурсна техника. Същността на това понятие авторът представя чрез единството от три групи характеристики: когнитивни, дейностни и комуникативни. Признаците, обособени във всеки от посочените видове, са обобщени в рамките на определена функция на понятието. Защитава се идеята, че посредством гностичните, операционалните и реторичните функции дискурсната техника осъществява предназначението си: да съдейства за изграждането на дискурс с определени структурни, функционални и езикови особености.

При анализа на съдържателните аспекти на изследвания процес се откроява прагматичният подход на автора. Използва се утвърден в наукознанието алгоритъм за проучване на понятия и закономерности и по този начин се изгражда теоретичната основа, върху която се обосновават технологични решения. При експликацията на взаимозависимостите между същностните характеристики, структурните особености и функциите на понятието за дискурсна техника А. Петров проявява ерудиция и евристично мислене. Новост за българската лингвистична и методическа наука е опитът да бъде анализирано понятието за дискурсна грешка, както и сполучливилото предложение за типологизация на дискурсните грешки.

Разработената в труда система от упражнения дава идеи за практическа работа. А. Петров изгражда модела върху основата на дейностите, които учениците извършват при овладяване на всяка една от посочените три функции на понятието за дискурсна техника. Вариантите за учебни похвати се конструират с цел да се операционализират представените понятия и закономерности. Привличат вниманието конкретните задачи, както и професионалният коментар на тяхната методическа стойност. Текстовете, обект на анализ, могат да послужат на преподавателя за основа при изследване на различни особености, които притежават видовете дискурсни техники. Текстовете са и изходна позиция при конструиране на други упражнения по установения модел, упражнения, съобразени с характеристиките на конкретните учебни ситуации.

Приятно впечатление прави органичността при осъществяване на методическия анализ. За разлика от някои други изследвания, в разработката на А. Петров липсва изкуственото отделяне на лингвистични от социални, психологически и прочие основи на проучваните методически явления. С поставените цели, с използваната изследователска парадигма, с резултатите от осъщественото проучване А. Петров откликва на социални потребности в съзвучие с плодотворни насоки в развитието на методическата наука. С основание може да се твърди, че в книгата на А. Петров се обосновават методологично и технологично тенденции не само в обучението по български език, но и изобщо в езиковото обучение като средство за оптимизиране на речевото общуване, а по този начин и за развитието на отделната личност и на обществото като цялост.

Безспорно разгледаната книга ще породи интерес у всички, които имат отношение към проблемите на дискурса и на техниките за неговото изграждане. Тя ще бъде настолна книга за учителите по български език и литература и за студентите, които се готвят за учители по филологическите специалности.

БЕЛЕЖКИ:

1. Вж. публикуваната през 2000 г. от издателство "Булвест 2000" монография на А. Петров "Дискурсният анализ в обучението по български език (5.- 8. клас)". [обратно]

© Кирил Димчев, 2002
© сп. Български език и литература, 2002
© Издателство LiterNet, 27. 07. 2003
=============================
Публикация в сп. "Български език и литература", кн. 6, 2002.