Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ОБРАЗОВАТЕЛНА ПРОГРАМА ЗА РАЗВИТИЕ НА МЕЖДУКУЛТУРЕН ОПИТ ("РаМО") - БЪЛГАРСКИ МОДЕЛ ЗА МЕЖДУКУЛТУРНО ОБРАЗОВАНИЕ В НАЧАЛНОТО УЧИЛИЩЕ

Илиян Ризов

web

През последното десетилетие българското училище започна да търси свои пътища за осмисляне на образователния процес от гледна точка на идеята за междукултурно образование. За мнозина обаче, мултикултурната среда продължава да бъде неблагоприятен фактор, а не естествен ресурс за социалното и познавателно развитие на подрастващите. В отговор на потребността от ясно осъзнаване на собствената среда като източник на пълноценен интеркултурен диалог, фондация "Междуетническа инициатива за човешки права" провокира създаването на образователна програма за междукултурно разбирателство, предназначена за работа с най-малките ученици.

Образователна програма "РаМО" (Развитие на Междукултурен Опит) бе създадена през 1999 година като един от първите опити у нас за по-цялостно дидактическо разработване на идеята за междукултурно (междуетническо) разбирателство. Нейният концептуален модел е оригинална разработка на автора на настоящата публикация, който в съавторство с Мариана Минчева-Ризова конструира програмния модел на обучение, описан в методическо ръководство за учителя и книга за самостоятелна работа на ученика. [1; 2]

Програма "РаМО" е съвременен продукт, съизмерим с европейските стандарти за интеркултурно образование.1 Тя е образователен модел, конструиран, за да отговори на потребността от разширяване на опита на съвременните деца за утвърждаване на тяхната културна идентичност и за развитие на чувствителността им спрямо културната идентичност на "другия". Това е програма за "възстановяване" на естественото многообразие на света в опита на децата, ориентирана към развитие на техните познавателни, социални умения и гражданска компетентност.

"РаМО" е програма за обучение в разбирателство чрез споделения опит на децата, интеркултурния диалог в класа и взаимното отстояване на правата. Тя е предназначена за работа с класове и групи, независимо от техния етнически състав, и е лесно адаптивна към различна етнокултурна среда.

"РаМО" е интегративна програма. Тя реализира цели и задачи, характерни за образователни програми, чрез които се осъществява:

- обучение за личностно и социално развитие;

- обучение за междукултурно разбирателство;

- обучение по човешки права и правата на детето;

- обучение против предразсъдъците;

- обучение по антирасизъм и антисексизъм;

- философска пропедевтика за деца.

И не на последно място, "РаМО" е едно весело намигване (не само заради своята образна абревиатура) и послание за съучастие към всички, които желаят да се учат заедно - един до друг и един от друг - ученици, учители и родители.

 

I. Методологически основания на програма "РаМО"

Понятията култура и опит са ключови за методологията на програмата.

Културата и опитът са отправните точки за възприемане на света като разгръщащо се многообразие. Тезата, че светът става все по-многообразен, има за свой аргумент разбирането, че непосредственото познание е процес на непрекъснато откриване на различия. За детето (както и за възрастния) светът се открива първоначално именно чрез своите различия. От възможностите на подрастващият да види в тях проявления на универсалността зависи дали светът ще се разкрива за него като желано и разбираемо многообразие, или ще се затваря враждебно като неразбираемо различие. Дали опознаването му ще предизвиква увереност и сила, или ще изправя страха лице в лице с различността на другия.

Понятията култура и опит очертават широкия контекст, в който програма "РаМО" търси измеренията на разбирането на другия, като познание за различното и универсалното и като разбирателство - съгласие и взаимно отстояване на човешките права. Това предполага, че междукултурният подход, върху който тя се изгражда няма да бъде разбиран само като етнографска интерпретация на факти и събития от миналото на различни етно-културни общности.

Етнографският поглед към мултикултурализма е един от начините за доказване и интерпретация на разбирането на другия. Приложен като "чист" подход в конструирането на образователното съдържание, той крие опасност да превърне класната стая повече в място за минало, отколкото за настояще, а идеята за разбирателството да бъде изгубена между многото детайли от бита и фолклора на етносите. Освен това, фактите от миналото на етнокултурните групи не са особено "услужливи" към днешните измерения на междукултурния диалог.

Всъщност разнообразните подходи към съдържанието на понятието култура присъстват като основания в избора на стратегии за конструиране на образователни програми, които си поставят междукултурни цели. Но както и да бъде интерпретирано понятието култура, то винаги се разкрива чрез отношението създаване. Културата е начинът, по който хората съзидават, или казано по друг начин - живеят. Да се изучава културата на група хора означава да се откриват и типизират нещата, които съставляват начина им на живот, и които ги отличават от останалите групи хора. Затова културата е винаги носител на онзи особен начин, чрез който хората съществуват и чрез който намират основания за своята идентичност.

Опитът да се създава е винаги на територия между множество други проявления на "особеното" и винаги е откриване на своето "особено" място, заради което хората се чувстват именно "на своето място" - включени в модела на културната си определеност.

В привързаността на човека към своите начини на съществуване ("Има определен начин да съм човек и това е моят начин" - Трилинг) можем да открием неутолимото му желание да постига своята автентичност. Автентичността започва от съучастието му с нещата, които го творят, заради които той съществува и които го карат да се чувства пълноценен. Това го прави едновременно уникален, определен чрез групови характеристики и безкрайно универсален.

Всяка индивидуална идентичност има своите модуси на съществуване. Чрез модуса "особено" човек се самовъзприема като носител на характеристики, по които хората от неговата група, по различен и присъщ за тях начин, оценяват своята жизнена ситуация, себе си и околните. Това са общите за групата категории, чрез които тя се самовъзприема като цялост. Чрез модуса "универсално" човек създава своя образ от името на всичко, което го характеризира като човек. Общочовешкото е в хармония с неговата единичност. А чрез модуса "единично" всеки сам в своята самота доказва единствеността на своето реално съществуване.

Тези модуси на самовъзприемане и изграждане на идентичността са част от индивидуалния опит на човека, а начините за тяхното формиране са "кодирани" в културата - в нея са механизмите за вплитане на модусите един в друг, като триединство, чрез което личността има шанс да постигне своята автентичност.

Съдържанието на понятието опит не се различава от смисъла, който влагаме ежедневно в него - познание за действителността, основано на практиката (единство на знания, умения и нагласи). Развитието на човека е развитие на неговия опит. А с понятието междукултурен опит означаваме, от една страна, възприемчивостта на човека към различието и, от друга - личностните му възможности да постига разбиране като състояние на интелектуално и социално съучастие с природата на различното.

В този смисъл развитието на междукултурен опит не означава поставяне на детето в неутрална позиция спрямо другите идентичности и спрямо неговата собствена идентичност. Различието е синоним на съществуващото. Дори само заради това то изисква разбиране. Следователно не винаги е необходимо разбирането на различието да преминава през етап на социално категоризиране, към което мултикултурализмът обикновено проявява особена чувствителност. Разбирането на различието, ограничено единствено до параметрите на социално откриване и запознаване с чуждото, очертава тенденция, която противоречи на самата същност на междукултурното образование.

Така например нерядко в образователните програми, апелиращи за междуетническа толерантност, разбирането се свежда единствено до опити за запознаване със скритото, неудобно и сакрално познание за другия етнос. По този начин като че ли се въвежда двоен стандарт към разбирането и преднамерено се разделя света на "удобен" и "неудобен" за познание, а образователните програми - на "отворени" и "затворени".

Развитието на междукултурен опит означава развитие на личността, което не е компенсаторно предизвикано от установяването на определени дефицити. Междукултурните програми имат често този недостатък, че те са резултат от необходимостта да се ревизира определено социално (образователно) статукво. Това, в определени ситуации, безспорно е необходимо. В други случаи обаче се оказва безполезно, защото фаворизирането на модуса "особено" (в смисъла, в който го определихме) крие рискове за неавтентично самовъзприемане на малцинствените групи и, съответно - за затвърдяване на етноцентристките нагласи на мнозинството.

Точно поради това, че програма "РаМО" не е създадена, за да бъде компенсаторна на определени социални дефицити (въпреки че ги отчита), тя възприема интегралната същност на понятието разбиране и редуцира неговото съдържание за целите на личностното и социалното развитие на учениците. Разбирането се поставя в неговите гносеологически (философски) и социални измерения. От този богат контекст се извеждат необходимите значения на разбирателството - като диалог за правата и тяхното отстояване, като работа върху собствените предразсъдъци, свързани с приемането на "другия".

Факт е, че гносеологическата и онтологическата същност на разбирането се разкрива най-трудно там, където познанието среща не просто незнанието, а другия начин на познание. Това обстоятелство превръща междукултурните програми в трудно изпитание за опита да се интерпретира разбирането като цялостен познавателен процес и социално отношение. Към тези затруднения можем да прибавим и проблемите, свързани с необходимите в случая дидактически редукции, отчитащи спецификата на учебното познание и възрастовите особености на децата.

Към множеството "подводни камъни", свързани с подбора и конструирането на учебното съдържание, трябва да отнесем и трудностите да се съхрани неекстремалният характер на разбирането - като най-естествено състояние и отношение на човека към света. Дори само тези причини са достатъчни да се приеме като предизвикателство конструирането и работата по настоящата програма.

 

II. Цели на програма "РаМО"

1. Базови познавателни умения

Образователна програма "РаМО" изисква практикуването на базови познавателни умения, които разкриват по-добри възможности пред учениците в овладяването на специфичните за нея компетенции. От друга страна, обучението по тази програма създава много възможности за пренос на базовите умения и е подходяща среда за тяхното развитие.

Базовите познавателни умения, към които програмата е приоритетно ориентирана, могат да се представят в следните групи:

  • Умения за служене с отношения ("част - цяло", "единично - общо", "причина - следствие", "различие - подобие", "количество - качество" и др.)
  • Умения за търсене на многозначността на думите и смисъла на понятията.
  • Умения за разбиране и създаване на метафори.
  • Умения за критично мислене - разграничаване на фактите от мненията, обосноваване на твърдения - търсене на аргументи.
  • Умения за поставяне на цели, събиране на информация и генериране на алтернативи.
  • Умения за оценяване на резултатите и изследване на последствията от взетите решения.

Програма "РаМО" ориентира към постигането и на специфични знания, умения и нагласи, които се отнасят до следващите групи цели.

2. Цели, отнасящи се до развитие на знания, умения и нагласи, свързани с етнокултурни и философски аспекти на "разбирането на другия"

  • Ориентиране в универсалната същност на етнокултурните събития, и осмислянето им като духовна връзка между хората, като средство за съпреживяване на тяхната обща история и вярвания.
  • Умения и нагласи за откриване на общото в предназначението, символиката и ценностните послания на празниците от различни етнокултурни системи, представени в България.
  • Умения и нагласи за откриване на факти, свидетелстващи за наличието на междукултурни взаимодействия в бита и вярванията на хората.
  • Умения и нагласи за заемане на обясняваща позиция спрямо културните особености на "другия" етнос и търсене на аргументи в защита на неговото културно своеобразие. Изследване на собствената културна идентичност.
  • Нагласи за възприемане на взаимоотношенията "видимо - невидимо" в проявите на духовността и ориентации към разбиране на религията като връзка на човека с неговата интимност, и като всеобщ междукултурен феномен.
  • Осмисляне на "разбирането" като отношение между различното и универсалното; възприемане на идеята за разбирането между хората като отношение, предпоставено от разнообразието, и осмисляне на многообразието като атрибут на съществуващото.

3. Цели, отнасящи се до развитие на социални умения и граждански компетенции

  • Развитие на чувствителност към различията, предпоставени от културния, етническия, религиозния, социалния, възрастовия, половия и здравния статус.
  • Умения и нагласи за идентифициране на личностни и социални (междуличностни) проблеми, резултат от неразбиране и неприемане на различията между хората.
  • Умения за изследване на категориите "равенство" и "неравенство" в отношенията между различни социални групи; за откриване на стереотипни представи и негативни предубеждения, свързани с възприемането на различните етнически общности, населяващи България.
  • Овладяване на стратегии за преодоляване на неразбирателството, резултат от расови, етнически, културни и други различия.
  • Умения и нагласи за идентифициране на дискриминационно поведение и изследване на възможните последствия и начини за развитие на конфликтите, породени от дискриминация.
  • Умения за ориентиране в аксиологическата и прагматичната стойност на правата на детето - за отстояване на собствените права и за поемане на отговорност за правата на другите.
  • Умения за идентифициране на конкретни проблеми и възможности за подпомагане на връстници в неравностойно социално положение; развиване на позитивни нагласи за търсене на решения "със собствени сили".
  • Умения за работа в екип и учене в група; нагласи за създаване на позитивна атмосфера в класа - на взаимно разбиране и сътрудничество.

4. Цели, отнасящи се до развитие на личностни умения и нагласи

  • Умения и нагласи за изразяване на своите потребности, ценности, начин на живот и културна идентичност.
  • Нагласи за самоутвърждаване на своята равноценност посредством изразяване на чувства, мисли и отстояване на собствените нужди и права.
  • Умения за справяне с негативни чувства, предизвикани от неразбиране и неприемане на "различието".
  • Формиране на нагласи за самопознание, развитие на умения за постигане на увереност в себе си и изграждане на позитивен Аз-образ; утвърждаване на чувството за личностна идентичност и уникалност.
  • Умения и нагласи за поставяне на собствени цели и програми за саморазвитие.

 

III. Източници на образователното съдържание

Целите на програма "РаМО" предполагат структурирането на съдържание, което редуцира и интегрира компоненти от различни области на етнокултурното, философското (онтологическо, гносеологическо, аксиологическо) и социално познание.

Относително обособено място в съдържанието на програмата заема етнокултурният познавателен компонент, който представлява своеобразен пласт от факти и аргументи, обслужващи идеята за универсалността и многообразието. Достъпът на учениците до този компонент се осъществява по различни начини - от традиционното монологично изложение на учителя до възможностите за споделяне на знания и умения, непосредствено свързани с опита на самите ученици. Лично възприет или преразказан, опитът придобива измеренията на учебно съдържание, което не може да бъде изцяло контролирано, но затова пък притежава реалните измерения на преживяното. Предметът на общуване между учениците (като част от образователния "предмет" на програма "РаМО") трудно може да бъде причислен към една определена област на човешкото познание. Самото етнокултурно познание е генетически интегрирано с възможностите на човека за самопознание. В този смисъл е логично подобна образователна програма да предусеща перспективите в самопознавателното развитие на учениците.

В познавателното развитие на децата от начална училищна възраст присъстват възможностите за философска рефлексия. Настоящата програма, макар и да не е специализирана за осъществяването на философска пропедевтика в началното училище (така, както това се прави от други програми, например "Философия за деца"), може да осъществява подобни функции, което е очевидно както от нейните цели, така и от програмния модел на обучение.

Самостойното обособяване на философския (онтологическия, гносеологическия, аксиологическия) компонент в образователното съдържание на една програма е трудно и понякога невъзможно. Затова с по-голяма сигурност можем да посочим, че философското съдържание, или философският аспект на образователното съдържание се постига чрез задаване на философски въпроси и предоставяне на свобода в търсенето на различни гледни точки.

Като философска по своя характер може да се разглежда тази логическа линия в образователното съдържание на програмата, която носи със себе си динамиката на отношенията общо - особено - единично. Като опит за философска пропедевтика определяме ориентацията на програмата към развитие на самопознавателните възможности на децата, на уменията им за анализиране и класифициране на значими факти от техния живот, свързани с отстояването на идентичността им. Философски по характер са и тези компоненти на съдържанието, чрез които в опозицията свое - чуждо учениците се опитват да открият смисъла на различието, първоначално отнесено към другия, а впоследствие - към самия себе си.

По своя цялостен характер програма "РаМО" се вписва в спектъра от образователни програми с обединяващото название (и цел) "програми за личностно и социално развитие". Образователното съдържание на програмата естествено интегрира компоненти на социалното познание, отнасящи се до правата на човека. В начална училищна степен запознаването с правата на детето би следвало да има пропедевтичен характер. Затова тази логическа линия, представена в програмата, има за цел да предизвика интереса на учениците и да ги ориентира в някои от основните им права (според Конвенцията за правата на детето).

Освен като образователно съдържание, социалното познание е редуцирано и от самата технология на обучение, която е предназначена да осигури възможности на учениците за диалог, обсъждания, дискусии, споделяне на опит, работа в групи, игри и други дейности, чрез които се развиват техните социални умения.

 

IV. Структура на образователното съдържание

Вече посочихме, че програма "РаМО" представя разбирането в различен контекст, с което се опитва последователно и многостранно да следва проявленията му в опита на децата.

Разбирането е интелектуално улавяне на значението на нещата и на отношенията между тях. Разбирането е онтологично зададено начало на разбирателството между хората.

В съдържателен план програмата очертава смисловите полета (дискурси): "Аз и другият" и "Разбирането на другия". (Виж приложението)

"Аз и другият" е смислово поле, което интегрира проявите на личностна и групова идентичност с първите стъпки към социалното осмисляне на разбирането.

В смисловото поле на "Аз и другият" разбирането се проявява като диалог, в който се признава идентичността на другия. Диалогът между равнопоставени идентичности се счита за средата, в която опознаващият другостта ще рефлексира върху своите Аз-идентичности. Диалогът в класната стая е средата, в която децата разговарят за себе си и за своите близки, идентифицирайки своите различия и подобия.

"Разбирането на другия" е смисловото поле, което тръгва от акта на признаване на другата идентичност (като изходно начало към същинското разбиране между хората) и извежда разбирането както в гносеологически план, така и като метафизично познание за различното и универсалното в интеграция със социалното значение на разбирането - като разбирателство, съгласие, взаимно отстояване на човешките права.

"Име", "История" и "Лица" - така са наречени отделните части от програма "РаМО", обосновани като три тематични цикъла.

"Име", "История" и "Лица" са своеобразни комплекси от проявления на Аз-идентичността: име на човека (назован, т.е. съществуващ), лична и родова история (имащ минало, следователно - признат в настоящето), физическа и духовна определеност, вяра (диференцирана цялостност, физически и духовно зрима, следователно доказуема; съществуване чрез интимността).

В съдържанието на всеки тематичен цикъл от програмата се интегрират познания от различните степени и значения на разбирането в посочените смислови полета. Затова логиката в разгръщането на образователното съдържание е многопосочна - тя отразява както потребностите на учениците и целите на програмата, така и интегративната същност на предмета на познание.

 

V. Перспективи

Създаденият комплект от учебни пособия (ръководство за учителя, пособие за самостоятелна работа на ученика и сборник есета за етнокултурното и религиозно разнообразие по нашите земи), които обслужват работата на учителя по програма "РаМО" задават образ за образователна реалност, който очевидно днешното българско училище не може да възприеме безпроблемно. Моделът "РаМО" ще бъде възприеман и същевременно отхвърлян заради неговия интеркултурен и интерактивен характер. Това ще определи и мястото на "РаМО" в потока от иновации, които трудно, но необратимо ще утвърждават реформаторските тенденции в днешното все още консервативно българско образование.

 

 

ПРИЛОЖЕНИЕ

Ориентири в образователното съдържание на програма "РаМО"

Тематични цикли
Смислови полета
.
"Аз и другият"
"Разбирането на другия"
ЧАСТИ Аз-идентичност Аз и моето близко обкръжение Другите - различни от мен и подобни на мен "Разбирането" като познание за различното и универсалното "Разбирането" като съгласие (разбирателство), права на човека
I. "ИМЕ" Лично име Родово име, имена на близки и роднини Имената на моите връстници Значения на имената и смисълът от име Право на самоличност: име, националност, семейни връзки
. ТЕМА №: 1; 2; 3; 4 ТЕМА №: 4; 5 ТЕМА №: 2; 4 ТЕМА №: 3; 5 ТЕМА №: 1; 3; 6
II. "ИСТОРИЯ" Лична история (Автобиография) Историята, празниците и ценностите на моя дом, семейство и род Домът, историята и празниците на моите връстници Празници, обичаи, бит и ценности Право на дом и съжителство с родителите, практикуване на собствената култура и език. Защита на етническата принадлежност.
. ТЕМА №: 1; 2 ТЕМА №: 3; 4; 5; 6; 7; 8 ТЕМА №: 2; 4; 5; 6; 7; 8 ТЕМА №: 3; 5; 8; 9; 10; 11 ТЕМА №: 10; 11; 12
III. "ЛИЦА" Физическа и психическа цялост (външен вид и "вътрешен" свят) Моите приятели - как изглеждат и какви качества притежават? Връстници, видимо различни от мен: от другия пол; от други етноси и раси; с физически увреждания; в неравностойно социално положение и др. Физически белези и вътрешен свят - видими различия и невидими сходства между хората. Вяра. Разбирателство; защита от дискриминация; право на специални грижи за децата с увреждания. Свобода на вероизповеданието.
. ТЕМА №: 1 ТЕМА №: 3 ТЕМА №: 1; 2; 4; 5; 6; 7 ТЕМА №: 1; 2; 3; 4; 5; 6; 7; 8; 9 ТЕМА №: 3; 4; 5; 6; 7; 8; 9; 10

 

Части и теми в съдържанието на образователна програма "РаМО"

ЧАСТ I. "ИМЕ"
(1) Името на човека (6) Право на име
(2) Моето име .
(3) Даване на име - I АКТИВИЗИРАЩИ ИГРИ
(4) Даване на име - II ДРУГИ ДИДАКТИЧЕСКИ ПРЕДЛОЖЕНИЯ
(5) Историята на нашите имена ПРОЕКТИ
ЧАСТ II. "ИСТОРИЯ"
(1) Моята лична история - I (8) Традиционните празници в моя дом
(2) Моята лична история - II (автобиография) (9) Ценността на празника - I
(3) Истории за разнообразието (10) Ценността на празника - II
(4) Моят род (11) Право на дом
(5) Моето семейство (12) Моите права в семейството
(6) Моят дом АКТИВИЗИРАЩИ ИГРИ
(7) Истории за моя дом и моето семейство ДРУГИ ДИДАКТИЧЕСКИ ПРЕДЛОЖЕНИЯ ПРОЕКТИ
ЧАСТ III. "ЛИЦА"
(1) Подобни и различни - I (8) Видимо - невидимо - I
(2) Подобни и различни - II (9) Видимо - невидимо - II
(3) Моите приятели (10) Равни по права
(4) Момичета и момчета (11) Желания и цели
(5) Деца, които се нуждаят от специална помощ (12) Рамо до рамо (обобщение)
(6) Неравенства - равенства АКТИВИЗИРАЩИ ИГРИ ДРУГИ ДИДАКТИЧЕСКИ ПРЕДЛОЖЕНИЯ
(7) Лице в лице ПРОЕКТИ

 

ЛИТЕРАТУРА:

1. Ризов, Ил. и М. Минчева-Ризова. Образователна програма за развитие на междукултурен опит (Програма "РаМО"). Методическо ръководство. София, МИЧП, 2000.

2. Ризова, М.Минчева и Ил. Ризов. Най-лични различни истории - пособие за самостоятелна работа на ученика по програма "РаМО". С., МИЧП, 2000.

 

БЕЛЕЖКИ:

1. Програмата е одобрена от МОН (2000 г.). През 1999 г. тя получи трета награда на ежегодния международен конкурс на "BMW" за принос в развитието на идеята за интеркултурно образование. [обратно]

 

 

© Илиян Ризов, 2002
© Издателство LiterNet, 24. 07. 2002
=============================
Публикация в сп. "Педагогика", 2002, №3.