• Умения за служене с отношения ("част - цяло", "единично - общо", "причина - следствие", "различие - подобие", "количество - качество" и др.)
• Умения за търсене на многозначността на думите и смисъла на понятията.
• Умения за разбиране и създаване на метафори.
• Умения за критично мислене - разграничаване на фактите от мненията, обосноваване на твърдения - търсене на аргументи.
• Умения за поставяне на цели, събиране на информация и генериране на алтернативи.
• Умения за оценяване на резултатите и изследване на последствията от взетите решения.

Програма "РаМО" ориентира към постигането и на специфични знания, умения и нагласи, които се отнасят до следващите групи цели.

2. Цели, отнасящи се до развитие на знания, умения и нагласи, свързани с етнокултурни и философски аспекти на "разбирането на другия"

• Ориентиране в универсалната същност на етнокултурните събития, и осмислянето им като духовна връзка между хората, като средство за съпреживяване на тяхната обща история и вярвания.
• Умения и нагласи за откриване на общото в предназначението, символиката и ценностните послания на празниците от различни етнокултурни системи, представени в България.
• Умения и нагласи за откриване на факти, свидетелстващи за наличието на междукултурни взаимодействия в бита и вярванията на хората.
• Умения и нагласи за заемане на обясняваща позиция спрямо културните особености на "другия" етнос и търсене на аргументи в защита на неговото културно своеобразие. Изследване на собствената културна идентичност.
• Нагласи за възприемане на взаимоотношенията "видимо - невидимо" в проявите на духовността и ориентации към разбиране на религията като връзка на човека с неговата интимност, и като всеобщ междукултурен феномен.
• Осмисляне на "разбирането" като отношение между различното и универсалното; възприемане на идеята за разбирането между хората като отношение, предпоставено от разнообразието, и осмисляне на многообразието като атрибут на съществуващото.

3. Цели, отнасящи се до развитие на социални умения и граждански компетенции

• Развитие на чувствителност към различията, предпоставени от културния, етническия, религиозния, социалния, възрастовия, половия и здравния статус.
• Умения и нагласи за идентифициране на личностни и социални (междуличностни) проблеми, резултат от неразбиране и неприемане на различията между хората.
• Умения за изследване на категориите "равенство" и "неравенство" в отношенията между различни социални групи; за откриване на стереотипни представи и негативни предубеждения, свързани с възприемането на различните етнически общности, населяващи България.
• Овладяване на стратегии за преодоляване на неразбирателството, резултат от расови, етнически, културни и други различия.
• Умения и нагласи за идентифициране на дискриминационно поведение и изследване на възможните последствия и начини за развитие на конфликтите, породени от дискриминация.
• Умения за ориентиране в аксиологическата и прагматичната стойност на правата на детето - за отстояване на собствените права и за поемане на отговорност за правата на другите.
• Умения за идентифициране на конкретни проблеми и възможности за подпомагане на връстници в неравностойно социално положение; развиване на позитивни нагласи за търсене на решения "със собствени сили".
• Умения за работа в екип и учене в група; нагласи за създаване на позитивна атмосфера в класа - на взаимно разбиране и сътрудничество.

4. Цели, отнасящи се до развитие на личностни умения и нагласи

• Умения и нагласи за изразяване на своите потребности, ценности, начин на живот и културна идентичност.
• Нагласи за самоутвърждаване на своята равноценност посредством изразяване на чувства, мисли и отстояване на собствените нужди и права.
• Умения за справяне с негативни чувства, предизвикани от неразбиране и неприемане на "различието".
• Формиране на нагласи за самопознание, развитие на умения за постигане на увереност в себе си и изграждане на позитивен Аз-образ; утвърждаване на чувството за личностна идентичност и уникалност.
• Умения и нагласи за поставяне на собствени цели и програми за саморазвитие.

III. Източници на образователното съдържание

Целите на програма "РаМО" предполагат структурирането на съдържание, което редуцира и интегрира компоненти от различни области на етнокултурното, философското (онтологическо, гносеологическо, аксиологическо) и социално познание.

Относително обособено място в съдържанието на програмата заема етнокултурният познавателен компонент, който представлява своеобразен пласт от факти и аргументи, обслужващи идеята за универсалността и многообразието. Достъпът на учениците до този компонент се осъществява по различни начини - от традиционното монологично изложение на учителя до възможностите за споделяне на знания и умения, непосредствено свързани с опита на самите ученици. Лично възприет или преразказан, опитът придобива измеренията на учебно съдържание, което не може да бъде изцяло контролирано, но затова пък притежава реалните измерения на преживяното. Предметът на общуване между учениците (като част от образователния "предмет" на програма "РаМО") трудно може да бъде причислен към една определена област на човешкото познание. Самото етнокултурно познание е генетически интегрирано с възможностите на човека за самопознание. В този смисъл е логично подобна образователна програма да предусеща перспективите в самопознавателното развитие на учениците.

В познавателното развитие на децата от начална училищна възраст присъстват възможностите за философска рефлексия. Настоящата програма, макар и да не е специализирана за осъществяването на философска пропедевтика в началното училище (така, както това се прави от други програми, например "Философия за деца"), може да осъществява подобни функции, което е очевидно както от нейните цели, така и от програмния модел на обучение.

Самостойното обособяване на философския (онтологическия, гносеологическия, аксиологическия) компонент в образователното съдържание на една програма е трудно и понякога невъзможно. Затова с по-голяма сигурност можем да посочим, че философското съдържание, или философският аспект на образователното съдържание се постига чрез задаване на философски въпроси и предоставяне на свобода в търсенето на различни гледни точки.

Като философска по своя характер може да се разглежда тази логическа линия в образователното съдържание на програмата, която носи със себе си динамиката на отношенията общо - особено - единично. Като опит за философска пропедевтика определяме ориентацията на програмата към развитие на самопознавателните възможности на децата, на уменията им за анализиране и класифициране на значими факти от техния живот, свързани с отстояването на идентичността им. Философски по характер са и тези компоненти на съдържанието, чрез които в опозицията свое - чуждо учениците се опитват да открият смисъла на различието, първоначално отнесено към другия, а впоследствие - към самия себе си.

По своя цялостен характер програма "РаМО" се вписва в спектъра от образователни програми с обединяващото название (и цел) "програми за личностно и социално развитие". Образователното съдържание на програмата естествено интегрира компоненти на социалното познание, отнасящи се до правата на човека. В начална училищна степен запознаването с правата на детето би следвало да има пропедевтичен характер. Затова тази логическа линия, представена в програмата, има за цел да предизвика интереса на учениците и да ги ориентира в някои от основните им права (според Конвенцията за правата на детето).

Освен като образователно съдържание, социалното познание е редуцирано и от самата технология на обучение, която е предназначена да осигури възможности на учениците за диалог, обсъждания, дискусии, споделяне на опит, работа в групи, игри и други дейности, чрез които се развиват техните социални умения.

IV. Структура на образователното съдържание

Вече посочихме, че програма "РаМО" представя разбирането в различен контекст, с което се опитва последователно и многостранно да следва проявленията му в опита на децата.

Разбирането е интелектуално улавяне на значението на нещата и на отношенията между тях. Разбирането е онтологично зададено начало на разбирателството между хората.

В съдържателен план програмата очертава смисловите полета (дискурси): "Аз и другият" и "Разбирането на другия". (Виж приложението)

"Аз и другият" е смислово поле, което интегрира проявите на личностна и групова идентичност с първите стъпки към социалното осмисляне на разбирането.

В смисловото поле на "Аз и другият" разбирането се проявява като диалог, в който се признава идентичността на другия. Диалогът между равнопоставени идентичности се счита за средата, в която опознаващият другостта ще рефлексира върху своите Аз-идентичности. Диалогът в класната стая е средата, в която децата разговарят за себе си и за своите близки, идентифицирайки своите различия и подобия.

"Разбирането на другия" е смисловото поле, което тръгва от акта на признаване на другата идентичност (като изходно начало към същинското разбиране между хората) и извежда разбирането както в гносеологически план, така и като метафизично познание за различното и универсалното в интеграция със социалното значение на разбирането - като разбирателство, съгласие, взаимно отстояване на човешките права.

"Име", "История" и "Лица" - така са наречени отделните части от програма "РаМО", обосновани като три тематични цикъла.

"Име", "История" и "Лица" са своеобразни комплекси от проявления на Аз-идентичността: име на човека (назован, т.е. съществуващ), лична и родова история (имащ минало, следователно - признат в настоящето), физическа и духовна определеност, вяра (диференцирана цялостност, физически и духовно зрима, следователно доказуема; съществуване чрез интимността).

В съдържанието на всеки тематичен цикъл от програмата се интегрират познания от различните степени и значения на разбирането в посочените смислови полета. Затова логиката в разгръщането на образователното съдържание е многопосочна - тя отразява както потребностите на учениците и целите на програмата, така и интегративната същност на предмета на познание.

V. Перспективи

Създаденият комплект от учебни пособия (ръководство за учителя, пособие за самостоятелна работа на ученика и сборник есета за етнокултурното и религиозно разнообразие по нашите земи), които обслужват работата на учителя по програма "РаМО" задават образ за образователна реалност, който очевидно днешното българско училище не може да възприеме безпроблемно. Моделът "РаМО" ще бъде възприеман и същевременно отхвърлян заради неговия интеркултурен и интерактивен характер. Това ще определи и мястото на "РаМО" в потока от иновации, които трудно, но необратимо ще утвърждават реформаторските тенденции в днешното все още консервативно българско образование.

ПРИЛОЖЕНИЕ

Ориентири в образователното съдържание на програма "РаМО"

Части и теми в съдържанието на образователна програма "РаМО"

ЛИТЕРАТУРА:

1. Ризов, Ил. и М. Минчева-Ризова. Образователна програма за развитие на междукултурен опит (Програма "РаМО"). Методическо ръководство. София, МИЧП, 2000.

2. Ризова, М.Минчева и Ил. Ризов. Най-лични различни истории - пособие за самостоятелна работа на ученика по програма "РаМО". С., МИЧП, 2000.

БЕЛЕЖКИ:

1. Програмата е одобрена от МОН (2000 г.). През 1999 г. тя получи трета награда на ежегодния международен конкурс на "BMW" за принос в развитието на идеята за интеркултурно образование. [обратно]