Не ми приписвай жестове излишни,
по-стари и от жеста на Христос,
защото ако съм съблякла втората си риза,
съм ти я дала да прикриеш голотата си,
която предизвиква съжаление.
Отвориш ли наистина очите си, ще видиш,
че се отдалечавам зад чертата
и искам дяволски да съм невидима,
и се целувам със един себеподобен, и го искам
така неистово, че теб със сигурност
дори на онзи свят не ще поискам.
Не ми приписвай жестове, и спри да питаш,
и се заслушай в милостта на тишината.
Простиш ли си измислиците - ще си себе си...
Достатъчно е като повод за живот.