Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
СЪБИРАНЕ НА ДУША
web
Много дъжд. Нито помен от тая в "По жицата".
Пада ниско небето и мига с ресници от гарвани.
Саркастично разказва копривата парещи вицове.
В полунощ саксофонът разплаква пияния барман.
Нещо сладостно-лепкаво. Някакъв пир за мухите.
Две-три счупени чаши. Не че носят на някого щастие.
Изтрезнява луната и смуче четвърто „Мохито".
Като няма трохи, вършат работа няколко пасти.
Мракът хвърля хайвер от звезди. Почти юнска рапсодия.
С аромат на липи никой още не се е съвземал.
Изтънявам до вик и съм стара и тъжна мелодия.
Хлипам тихичко. Явно, от сенната хрема.
© Яна Кременска
=============================
© Електронно списание LiterNet, 21.07.2009, № 7 (116)
|