Разказвам те с почти едни и същи думи,
а зная, че единствено мълчанието ми ще те разкаже
в едно предупреждение за сън, във който
дори не се налага да те пусна,
защото ти отдавна го сънуваш,
а аз съм само гост на самотата ти.
Разказвам те и плувам като в Лета,
и опрощаващо забравям другите лета,
и знам, че винаги съм те предсказвала,
и винаги съм си оставяла по мъничко за искане,
за да успея да ти кажа: "Искам да те искам".
Разказвам те напук на всичките понятия за смисъл,
защото има смисъл даже да говоря,
заключена във самотата си със твоето отсъствие.
Разказвам те и въпреки че се съмнявам кой стои отгоре,
и въпреки че обещах на себе си, а не на Него, да мълча -
до дъното на всичките мълчания се моля:
Не си отивай предварително след мен,
Преди наистина да те разкажа!