Помня още на всичките приказки светлия край.
Как можа да ме лъжеш, че има поука?!
А си знаел, че всъщност "горкичкият Кай"
е умирал до Герда от скука.
Че глупакът - докрай си остава глупак,
че лепените стомни протичат,
че Пегас понакуцвал /навярно от шап/...
Аз пораснах. Прощавам ти всичко.
И дано някой ден и на мен ми прости
всички приказки бели детето ми.
Продължавам да лъжа, че Кай го боли.
/Нищо общо с леда във сърцето му./
Но ме грабва внезапно най-светлият смях:
"Мамо, как ги измисляш такива?!
Дядо каза, че всъщност Кай го е страх
от градинката с рози. Бодливи са."