* * *

web

Почти вече се съмва. Почти спря да вали.
Този цирков спектакъл и той беше почти.
Не изпратихме зимата, а дойде пролетта.
Как логично умират почти всички неща.
Не се плаша изобщо и почти не горчи.
Имам лека алергия от сезонни лъжи.
Тъмно става във тъмното, преди новия ден,
но той идва почти и почти е почтен.
Като всяко начало - се усмихва почти
и учудено гледа, и нелепо мълчи.
Нова песен запява, а я знам от преди.
Иронично запявам на двуглас, щом държи.
А за края си зная - всеки залез кърви.
Ще превържа пак раната с мимолетни треви.
Утешавам го някак си. Кой да го утеши?
Поне с думи успявам - нищо, че е почти...
Нищо, че ще заплача. Нека е за добро,
че от бялата лястовица - падна паче перо,
че превърнах неделята просто в седмо джудже
и шест приказки пратих, дявол знае къде...
Почти вече се съмва, почти спря да вали.
Продължавай да вярваш, че ме има... почти.

© Яна Кременска
© Издателство LiterNet, 05. 06. 2003
=============================
Първо издание, електронно.