Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
web
Ной ли? Простете, но сбърках ковчега.
Не се удавих, но беше гратис.
От добрината му - нося белег.
Но пък разбрах - била важна водата.
Да те удавят, да ти е жажда...
Помня обаче, че скочих зад борда.
Нека спасените - песни да раждат!
Аз предпочитам спонтанно - абортите.
Господ ли? Много ще има да взема.
Щом ми е давал - сега ще му връщам.
Ной се оказа незрящ. Аз прогледнах...
А пък спасените - вяра повръщат.
Тъжно. Но помня как свършва сюжета.
Точно така, както става в живота.
Ной бил продавал на черно билети,
малко преди да ми спретнат Голгота.
© Яна Кременска
=============================
© Електронно списание LiterNet, 17.08.2004, № 8 (57)
|