Яна Кременска - Не откраднах съня ти...

Издателство

:. Издателство LiterNet

Медии

:. Електронно списание LiterNet

:. Електронно списание БЕЛ

:. Културни новини

Каталози

:. По дати : Март

:. Електронни книги

:. Раздели / Рубрики

:. Автори

:. Критика за авторите

Книжарници

:. Книжен пазар

:. Книгосвят: сравни цени

Ресурси

:. Каталог за култура

:. Артзона

:. Писмена реч

За нас

:. Всичко за LiterNet

Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

web

Не откраднах съня ти,
не изпях бяла песен.
Оня орех край пътя
става само за бесене.
Още вярвам във жаждата.
И какво като вярвам?
Дефицитът на сажди ли
ражда белите гарвани?
Ной запраши по прашното.
Ще го хванем за пеша...
Господ вече не праща
дъжд - небесна депеша.
Ной ли? Вече е вечност.
И при толкова суша
е въпрос на човечност
да се хванем за гушите.
За последните думи
ми се свърши мастилото.
Може пък да ми хрумне
да ги пиша със жило.
Не откраднах съня ти.
Ти сънуваш бесилото.
Но си жив и не мога
да ти кажа Василе.
Свободата изглежда
вече мина на пости.
Не и трябват надежди,
нито живи апостоли.
Своя връх на върха
никой вече не търси.
Думата "свобода"
я натикахме в мръсното.
Не откраднах съня ти.
Нямах смелост за песен...
Оня орех край пътя
Става само за бесене.