Идвам да ти разкажа приказка.
Аз съм граховото зърно по възглавницата,
което все ще убива
като неудобен израстък душата ти.
Аз съм рошавото зверче, уловено
в клетката на очите ти,
и ти се боиш от мене,
а все не ме пускаш да си отида.
Аз съм трънчето, влязло случайно
в босата пета на нежността ти.
Аз съм твоята луда тайна.
(Всъщност дали подозира някой?)
Аз съм думата, която засяда
недоизречена в гърлото ти...
Свърши приказката. Накрая
дай дяволски да те прегърна.