ЧЕРЕШОВА ЗАДУШНИЦА

web

Набери ми череши. Не отлагай за после.
От върха ги бери. Да са леко горчиви.
Аз отдавна съм там, но съм скарана с Господ.
Затова си говоря понякога с живите.

Набери ми череши. Капки кръв, а е пролет.
Нямаш нужда от нищо, когато си мъртъв.
Само живите плачат. И плачат отколе.
Не върви да си жив, а да бъдеш и мъдър.

Набери ми череши. Помълчи си за мене.
Незапомнено вие като луда тъгата.
Оплаквачка е нощем. А гримирана денем
се преструва, че може да върви по водата.

Набери ми череши. И във вехтата кърпица,
дето скътана пазиш в чекмеджето отляво,
ги завий. С чиста кърпа се ходи при мъртвите.
Помисли си за мене: Боже, слаб й бе дяволът.

Набери ми череши. Ей така се присетих.
От Марии, се знае, не стават послушници,
но обичат така, че и мъртви са светли.
Този ден е такъв. Черешова задушница.

© Яна Кременска
=============================
© Електронно списание LiterNet, 21.07.2009, № 7 (116)