БЕЗ ПОВОД

web

Подарявам ти сън. Аз живея във него отдавна.
Тук по речните пасбища дълго се рея със рибите.
Мисълта ми в дълбокото слиза спокойна и бавна.
И животът си знае, че в този живот е алиби.

Всяка нежност се вкопчва във дъното с корен.
От брега се отронва парченце. Помътнявам от мъка.
Някой кратко изпраща спасителни нишки от горе.
А тъгата тъче и от толкова дни е сторъка…

Ще наметна реката със шал. Нощем става студено.
Обосявам, когато я гледам как в тъмното зъзне.
После тръгва приведена бавно. А аз изумено
за ръкава я дърпам да спре. Поне двете да мръзнем.

Всеки ден се изпращам към тебе и после се връщам.
Запокитвам се в някой подмол и зимувам през лятото.
И реката с безплътни очи и ръце ме прегръща.
Тук отдавна не идват на гости. Всъщност нямам приятели.

Имам няколко верни предатели. Толкова стигат.
Да заплача за тях ми е честно и втора природа.
Онемявам без теб. Не успявам дори да се стигна.
Подарявам ти сън. Любовта и така се празнува. Без повод.

© Яна Кременска
=============================
© Електронно списание LiterNet, 21.07.2009, № 7 (116)