АДАЖИО

web

Изпращам ти този концерт
за цигулка,
защото оркестърът няма значение.
Остави оркестрантите
да настройват душите си в тъмното,
остарели от примирение.
Всяка нощ ли танцуват душите
на живите с мъртвите?
Изпращам ти този концерт
за цигулка,
точно когато сънуваш,
че са отплавали всичките кораби,
но за теб и това е ирония,
защото отдавна си вече удавник...
Изключи телевизора!
Нека не будим диригента,
похъркващ сопранено
в съседство до твойта възглавница.
Кой ти е казал, че това се забравя?
Пръстите имат своя родова памет.
Нека послушам сега
този нощен концерт за цигулка,
несвирен от никой до днес,
но истински все пак
до безпаметност.
Ти свириш във тъмното
и светът се повтаря, разбира се...
Нищо ново под слънцето,
но точно сега
има смисъл да забравиш за другото
и за миг да повярваш,
че никой след теб
няма вече да свири.
Точно в този момент
светът си сверява часовника
по теб и по мен.
Часовата разлика е илюзия.
Защо да не вярваш?
Ние с теб всъщност вярвахме
в съществуването и на други
илюзорни неща...
Изпращам ти този концерт
за цигулка.
А когато се съмне -
закопчавай внимателно копчетата си,
защото боли
от израненото в пръстите...

© Яна Кременска, 2002
© Издателство LiterNet, 05. 06. 2003
=============================
Публикация в: Яна Кременска "Адажио", 2002.