Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ВИЕНСКА НЕДЕЛЯ
Още хотелът тази сутрин
мирише на служба в неделя.
Да не би да поръсват с тамян
вместо с мак и канела
виенските кифлички...
Да, хотел "Адмирал",
с две звезди преко сили
(въпреки гръмкото име
и боцман не би се отбил),
та хотел "Адмирал", казвам,
тази сутрин мирише богоугодно.
На рецепцията като на палуба,
на рецепцията като на амвон
стои капитанът на този неделен хотел,
с кител под расото.
Смирено изпих своя чай,
смирено изядох филия с масло
и мед като восък,
смирено излязох и тръгнах.
Минах през старите кралски конюшни -
Museum Moderner Kunst.
Винаги ще предпочитам конете
и не бих заменил кон
за кокошката на изкуството,
старите липизански коне
за старите майстори,
но какво да се прави.
Наближава десет и искам (това е
моята тайна неделна тайна)
да успея за службата и да бъда
среден виенски гражданин,
мирен мирянин, да вляза по-рано,
да се прекръстя, да пусна монета в касата,
да си взема требната книга,
да посрещна пастора на крака,
с глас, признаващ греха,
да шепна
смирен:
Прости ми, Господи, че опитвам
един ден от живота,
който не си ми отреждал.
© Георги Господинов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 01.08.2007, № 8 (93)
Други публикации:
Георги Господинов. Балади и разпади. Пловдив: ИК "Жанет-45", 2007.
|