Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

LITERNET - БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА И ИЗКУСТВО В ИНТЕРНЕТ

(Интервю с Георги Чобанов, създател на интернет-страницата за българска литература)

интервюто взе Константин Стоянов-Окела

web

Г-н Чобанов, като създател на един от най-големите български уебсайтове за литература и култура, бихте ли споделили пред аудиторията на в. "Неделник" кое отличава Литературна мрежа / LiterNet от други подобни уебсайтове?

Електронното публикуване на литература в българската зона на Интернет няма големи традиции. В началото стоят няколко колекции, създадени от български емигранти (Драгомир Радев, Владимир Гешанов, Атанас Киряков, Пламен Милтенов) като плод на патриотични и носталгични чувства и израз на личен вкус и предпочитания. Литературна мрежа / LiterNet съществува от малко повече от година и половина и търси уверено собствено място и физиономия сред всичко, създадено в BG Мрежата. Основното е, че си поставя коренно различни цели - да представя професионално българската литература, критика и хуманитаристика, и то в диалог с творците и при пълно зачитане на авторските им права. Все пак LiterNet е сред малкото места, правени от литератор. Особеността, на която изключително много държа, е динамичният характер на LiterNet - при нас почти всеки ден се публикуват нови текстове, а нерядко се появяват нови рубрики и услуги, докато за едно стандартно списание периодичността е друга. И нещо, което прави уебсайта уникален не само за българската зона на Интернет - интегрирането в него на огромен каталог с препратки към всички български електронни текстове в областта на литературата, културата, изкуството и хуманитаристиката.

Кои са най-честите трудности, пред които е изправен един издател на електронно списание за литература и изкуство в България?

В действителност за мен самия е трудно да определя какво точно е LiterNet - списание, вестник, издателство, библиотека, интерактивен център, център за дистанционно обучение, арт галерия. Вероятно като ефект от електронното битие на медията се поражда комплексният характер на продукта и трудността при дефинирането му. Но същинските проблеми са другаде - първопроходството в електронното издаване означава бавно и последователно да се преодоляват предразсъдъците на живеещите в България автори, да се води борба за всеки читател в конкуренция със смазващата човешкото въображение многоезична информация, проблем е и неуреденото не само за България авторско право. Най-трудното обаче е дълго време да се поддържа добро професионално ниво единствено чрез ентусиазъм - моя и на шепата сътрудници. В действителност, става дума за изключително квалифициран труд, който няма как да се финансира от читателите поради ред причини (при нас достъпът е безплатен), а за нас е много трудно да преобърнем нагласите и да поискаме самите автори да инвестират в текстовете си, но смея да мисля, че именно това е пътят.

В LiterNet много млади автори публикуват за първи път своите произведения. Открихте ли сред тях нови таланти?

Да, младите по-бързо се адаптират към новите възможности за публикуване и изпращат своите първи текстове при нас. Сред многото имена бих отличил разказваческия талант на Лиза Мороз, многоликите превъплъщения на Александра Вал, Веселин Вълев, Анна Димова, Веселина Василева, критическата дарба на Борис Ангелов, театралните срезове на Тодор Карастоянов, поетическият и преводачески хъс на Мария Вирхов...

Смятате ли, че предстоящата приватизация на БТК ще се отрази отрицателно за любителите на Интернет в България? Трябва ли държавата да се намеси, за да не се превръща той в недостижим лукс за обикновения българин?

За да се повиши качествено комуникативния ресурс на България, приватизацията е наложителна. Държавата е слаба и не може да си позволи подобни намеси. Ролята на държавата трябва да бъде по-скоро в точното очертаване и контролиране на приватизационните параметри като приоритетно се създадат условия за масовизиране на Интернет потреблението и преодоляване бариерите пред електронната търговия.

Може ли да очакваме в скоро време българската литература в Интернет да бъде институционализирана?

Това е темата на едни от първите ми публикации, поставена по-скоро като въпрос, отколкото като отговор. Изминалото време показва, че усилията на уебсайтовете за литература и култура се ползват с все по-голям авторитет не само сред сърфиращите из Световната паяжина, а и сред културната общност като цяло. Но процесът е изключително труден, с много подмолни рифове поради правните и финансови липси, поради абсолютната незаинтересованост на българските институции към подобни начинания, поради кампанийния интерес на другите медии към тази част от развитието на българския Интернет.

В американските обществени библиотеки, всеки който пожелае, може свободно да ползва компютър и Интернет. Също така през последните две години се появиха множество безплатни доставчици на Интернет. Мислите ли, че и в България един ден хората ще имат подобен свободен достъп до компютъра и Световната мрежа?

Това, което е реалност при вас, е продукт на икономически просперитет и на правилно насочени приоритети. В България безкрайността на прехода поставя средния човек пред трудно преодолими материални затруднения и той доста мисли дали да си купи компютър или да купи учебници за децата си. Безплатните услуги от недалечното минало не ги помним с добро. Достатъчно е Интернет достъпът да е по джоба на всеки, който би го пожелал. В големите библиотеки, а и в Интернет-кафетата (разбира се, срещу заплащане) може да се ползва Интернет, но истинското потребление според световните тенденции не е чрез обществените или фирмените, а чрез домашните компютри. А добрият личен компютър определено е лукс за хората в България.

Каква е ролята на LiterNet и подобните български електронни издания за развитието на родната литература и изкуство?

Електронните издания носят много предимства за публикуване и разпространение на литературния и културния факт. Ние подпомагаме творците със самия акт на публикуване и популяризиране на техните текстове, както и чрез литературни конкурси. Съвсем наскоро завърши литературен конкурс, организиран съвместно с библиотека "Словото" (http://slovoto.org), посветен на Вазовия юбилей. Участваха повече от 270 стихотворения, разкази, есета и това е голямо постижение за един от първите литературни конкурси в Интернет. LiterNet присъства в литературния ни живот чрез навременно и задълбочено отразяване на случващото се - чрез рецензии, коментари, обяви за предстоящи конференции и конкурси. Но онова, на което държим, е да наблюдаваме внимателно случващото се с литературата в Мрежата, да подкрепяме всякакви експериментални текстове, мултимедийни и хипертекстови опити, както и да стимулираме рефлексия върху тях.

Ако Паисий Хилендарски беше наш съвременик, по какъв начин според вас той би се възползвал от неограничените възможности на Световната електронна мрежа?

За съжаление, както и тогава, малко би открил в българските (електронни) книгохранителници. Вероятно щеше да повтори събирателския си подвиг и, бидейки улеснен само в разпространяването на своята История, щеше със същата горест да извика: "Българино, знай своя род и язик...". И тук не става дума за актуализирания от Мрежата проблем кирилица или латиница, а за негаснещия нихилизъм към всичко българско.

Какви са вашите бъдещи планове? Мислите ли да издавате книжен вариант на уеб-сайта или например годишен алманах с най-добрите произведения, публикувани в LiterNet, за да бъдат те достъпни и за читателите, които не разполагат с компютър и Интернет?

Идеите за разгръщане на създаденото се множат, човешкият и материален ресурс, уви, намалява. Ето защо се надяваме да намерим спомоществователи и сътрудници, с чиято помощ да автоматизираме част от дейностите, за да се увеличи темпото и качеството на публикуваните текстове и за да може да се индексират все по-пълно новосъзадаваните уебсайтове и текстове. Сред приоритетите ни е превръщането на LiterNet в интерактивен център за споделяне и реализиране на творчески идеи, за осъществяване на контакти между читатели и автори. А що се отнася до издаването на годишен алманах с най-доброто от LiterNet, то това е чудесна идея и, стига да се появи финансова възможност, ще се опитаме да я реализираме.

Накрая какво бихте пожелали на читателите на в. "Неделник" и на българите, живеещи в чужбина? Имате ли някакъв призив или молба към тях?

Всъщност българите в чужбина, а сред тях, надявам се, са и многобройните читатели на Вашия вестник, са сред постоянните посетители на уебсайт LiterNet. Те не късат връзката с родината, защото усещат, че това е екзистенциална връзка, потребна на тях и на децата им. Нека и занапред следят ставащото в българския литературен и културен живот и се чувстват поканени за изказване на мнения, за участие в дискусии, за публикуване на текстове, за дарителски жестове. Използвам случая да призова чрез Вашия вестник всички пишещи по света да участват в предстоящата ни рубрика за поезия и есета "Отдалеч", чрез която искаме да погледнем България през очите на живеещия извън нейните предели българин. Очакваме ви на адрес: https://liternet.bg.

 

 

© Константин Стоянов-Окела, 2000
© Издателство LiterNet, 17. 11. 2000
=============================
Публикация във в. Неделник, 22 - 28. 10. 2000, бр. 39