Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

КРАТКАТА ПРОЗА - ТРИ ГОДИНИ ПО-КЪСНО

Георги Чобанов

web

Както се знае, писането на кратка проза няма значима диря в родната литература. Когато го има, то е знак по-скоро за екстравагантност, отколкото за потребност, за омъдрена дистантност, отколкото за наративна изкушеност, за излизане от канона, отколкото за следването му. Но тук няма да реконстурирам традицията на кратката проза нито в родната литература, нито в световната. Майсторите й са известни. По-скоро ми се иска да отбележа променения дневен ред на съвременния човек, който, повлиян от агресията на технологичното обновление, преодолява наслоените си представи за литературата и литературността, размества установените жанрови йерархии и пред(по)лага нови практики на писане и четене, вкл. съпроводени с интерес към кратките форми на писане.

Тези наблюдения не звучат за пръв път. Но само толкова. До преди три-четири години, когато страстта към писането/превеждането/коментирането/инициирането на кратка проза от страна на нашите приятели отвъд океана - Веселин Веселинов и Емил Лазаров, не достигна критична маса, така щото редакцията на LiterNet сама се запали за подобна - кооперативна - възможност да се участва в процесите. Имаше, разбира се, един период на подгряване на утрешния огън - открихме специална рубрика "Кратка проза", ориентирахме към нея част от вече публикуваната до момента проза, усилено "въведохме" откъслеци от няколко национални традиции на краткото писане. Тук дължа изключителната си благодарност на преводаческите усилия на Веселин Веселинов (от английски/испански), Ева Тофтисова (от испански), Илиана Илиева (от руски), които вкараха в обръщение класически и нови майстори на кратката проза в български контекст и породиха ежеседмични очаквания в аудиторията на LiterNet. В рубриката се включиха постепенно редица български автори, показвайки, че имат нужда от подобна изява въпреки трудността да се дефинира и онаслови самата жанрова форма. Признавам, названието Кратка проза не е достатъчно сполучливо вероятно, нито самоподразбиращо жанровия и смислов обем, който се предполага да стои зад него. Умишлено бе избрано обаче - именно за да се даде по-голяма жанрова вариативност и свобода в избора, и бездруго ограничена чрез обема.

Краткото писане във времето на интерактивността, разбирана в по-широк план, е необходимост, но и отговорност - за изненада на мнозина пишещи то се оказа изключително трудно занимание. Затова и интересът от страна на редакцията на LiterNet към краткостта е комплексен - към рубриката "Кратка проза" добавихме и рубриката "Накъсо" (с редактор Илиана Илиева), която не крие вниманието си към източните поетически традиции, хайку и хайга, към есемес-поезията и към други, щадящи времето на съвременния читател, форми. Ако добавим и плавно нарастващите афористични и фрагментарни текстове в рубриката "Мисли", ще закръглим цялостната картина, а оттам и цялостната концепция на Електронно списание LiterNet в това отношение, както и ще изясним причината за изключително радушно приетата идея да организираме Конкурс за кратка проза съвместно с подалите ръка приятели от Електронно списание Erunsmagazine и отзовалия се на поканата ни неизменен член на журито - ВБВ.

Изминалите три поредни конкурса и рекордният брой участници и изпратени текстове в последния са повод за удовлетворение, но и за критичен анализ. Радва повишената конкуренция между добрите текстове за място в зоната на видимост, но и тепърва предстои журито да изпита истински трудности при определяне на отличените, защото качествената компонента на участието ще нараства, а заедно с това и популярността на конкурса. Разбира се, от превърналия се в добра традиция конкурс за кратка проза не бива да се очаква да предизвика трайно обръщане на българските автори към краткостта, подобни илюзии инициаторите не хранят. Но ако сме усетили посоката, то се надявам, че начинанието ни при всички случаи е полезно за авторите и читателите. Нищо, че друг конкурс от подобен характер (до 1800 знака!) - за съжаление - няма или поне не ми е известен (пък макар и с повече знаци да е), докато обратното - цели два конкурса за роман, накитени с престижното "национален" и подкрепени от мощни финансови и медийни групи, се борят за вниманието на автори, читатели и медии. Вярно, романът сам по себе си носи освен конструиране на свят (добрата кратка проза обаче също!) и идеята за продаваемост в размери, даващи икономическа обосновка на авторовото/издателското начинание. Бестселърните книги не са с кратка проза, а са най-малкото романоиди. И тук отново се възправя проблемът за читателя и времето, за литературата и икономическата й състоимост, както и за целите на подобно нелеко усилие. В нашия случай мотивационната основа, която търсим, за привличане на автори лежи на друга плоскост и това е видно от естеството на наградите и тяхната величина - превод на английски и публикация в двете партниращи си списания плюс една Първа награда от 100 канадски долара. Тук е мястото да благодаря и на спомоществователите на първите две издания на конкурса - електронния магазин от Канада Staplesonline.com, чиято помощ доведе до малко причудливото за българската практика изискване авторите да включват в текстовете си думите "коприна", "розово", но която ги дисциплинира и мотивира допълнително, и на Веселин Веселинов - като спомоществовател на третото издание. Не на последно място са моите благодарности към отлично работещия екип на конкурса и към медиите, които ни подкрепиха - Ida.bg, Cult.bg, Грозни пеликани, в. Искра (Казанлък), в. Сега, Радио Варна, Литературен вестник и др.

Но дотук с благодарностите. Любопитно за мен беше, че в някои форуми се появиха питания: къде в нета може да се намери Наръчник за писане на кратка проза. Отрицателният отговор не обезнадежди питащите, но подсказа пълно неверие, че е възможно да няма подобен наръчник. Струва ми се, че бъдещите участници в конкурса, а и авторите, които през цялата година изпращат кратки прози за списанието, спокойно могат да се облегнат на наблюденията по повод досегашните конкурси, направени от Веселин Веселинов. Към тях ще добавя още някои размишления по основните техники на разказване - успешно или неуспешно вече използвани в конкурсите досега.

При кратката проза е важна (микро)драматургията на текста и доверието към интелигентността на читателя. Кратката проза е неслучайно кратка - тя не може да каже и не бива да каже всичко. Читателят задължително трябва да допише, да досглоби, да преподреди... Сюжетно-смисловите зачатъци (отново ще се позова на Веселинов - те може да са от една дума) трябва да се оркестрират помежду си, не да изчерпват, не да объркват самоцелно. Читателят трябва бързо да прекрои себе си в новата наративна ситуация, да влезе в нея и да има свободата да бъде участник в смисловата завършимост на текста. "Теснотата на реда" трябва да обозначи думата като водеща единица в кратката проза, а интертекстуалността да продуцира неявени контексти. Ще рече, отговорността на пишещия спрямо всяка дума и фраза, спрямо пунктуационните и абзацните решения, спрямо титулите и билингвистичните/диграфичните употреби нараства в пъти спрямо "широкия" текст. Да продължим с още една - актуализирана в последно време - "метафора": кратката проза е по-скоро бавна, отколкото бърза литература. А поантирането, остроумието, изненадата са добри решения, но само в комбинация с останалите елементи, които упоменахме.

И - за финал - един поглед напред и встрани. В новата технологично бурна ситуация краткописът/бързописът съблазнява с властта над публикуването и с трудната оразличимост между пишещ и четящ - чрез блогиране или посредством други издателско-редакторски автоматизирани системи. Текстовете в тези мрежи се явяват не сложно организирани цялости, а игра на диалогично ориентирани фрагменти, размяна на реплики между равноправни участници с бързопреходен статус. Паралитературността засега доминира в тях, но естествената борба за ефикасност на посланието, от чисто прагматична гл.т., струва ми се, ще установи/възвърне позагубения блясък на литературата/литературността като такава - в променящата се комуникационна и информационна среда. В този план "организираното" чрез конкурси опитване в краткостта може да интензифицира тенденцията. Засега, разбира се, подобна възможност само пристъпва на куц крак във виртуалното културно-езиково пространство на България. Но - предстоят нови конкурси, а рубриката "Кратка проза" в Електронно списание LiterNet - продължава...

 

 

© Георги Чобанов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 01.08.2005, № 8 (69)

Други публиакции:
Литературен глас, № 115, август-септември 2005.