Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

Злати Златев:
"АКО ЧОВЕК СЕ РАДВА НА ВЧЕРАШНИЯ ДЕН, ЗНАЧИ УТРЕШНИЯТ Е ИЗОСТАНАЛ"

Елена Владова

web

Директорът за варненския Куклен театър започна сценичния си път от Варна. След като завършва през 1966 г. НАТФИЗ, е режисьор във варненския Куклен театър до 1982 г. До 1990 г. е директор на Сливенския куклен театър. “Това ми бе предостатъчно и реших да се върна във Варна като режисьор, но се случи така, че отново се нагърбих като директор през 1991 г. и досега”, казва самият Злати Златев.

На 20 септември варненският Куклен театър ще отпразнува 50-годишния си юбилей в компанията на множество гости и почитатели на изкуството, което години наред радва малките,а и големи почитатели на кукленото изкуство във Варна.

- Вглеждате ли се назад във времето? Как бихте очертали изминалите години?

- Малко се вглеждам в мен, повече се вглеждам в развитието на театъра. Защото ако той има някакво развитие напред и има постижения, значи и аз имам някакви успехи. Ако пък е обратното, значи аз не съм си вършил добре работата и не съм за това място. Но успехите и прогресивното развитие на варненския Куклен театър започват още през 1968 г., когато настъпиха кадрови репертоарни промени и смяна на ръководството и като доректор тук дойде г-н Тодоров, най-дългогодишният директор на този театър - повече от 20 години. В историята на този театър има нещо уникално - че има само 4 директора за 50 години, от които един все още е действащ. Всичко около нас се променя и развива, както се променя и животът около нас и това рефлектира върху нашата работа. Изкуствата за деца са голяма отговорност, тъй като те малко или много са съпричастни с изграждането на новия човек, с човека на днешното време. Слава Богу, че според оценката на специалистите нашият театър се справя с тази отговорност.

Колкото до юбилея, 50 години са и малко, и достатъчно. Аз бих се пошегувал, като кажа, че в утрешния ден на варненския Куклен театър няма да му липсват първите 50 години. Театърът вече е в зрялата си възраст, но и отговорностите са повече. Що се отнася до проблемите и трудностите, които имаме, това е нещо естествено. Ние не живеем в облаците, а сред хората, заради които съществуваме и работим. Сега приоритетите в страната са насочени повече към икономическото развитие и към други обществени сектори. Но проблемите с културата са много големи, сложни и опасни. Те се отразяват върху развитието и на това изкуство. В този театър ние някак си живеем с една нагласа, че не е нормално да се оправдаваш с проблемите. По-голяма е трудността да ги откриеш. А открил ли си ги веднъж, по-голяма е и възможността те да бъдат решени.

- Това и принцип в живота ли Ви е?

- Да, може да се каже. Ако започем да се оправдаваме с проблемите, стигаме до отчаянието. А ако се опитваме да преодоляваме проблемите, доколкото можем, това все пак е някаква надежда и вяра, че нещата може би утре ще бъдат по-добри.

- Кого сте поканили за юбилея?

- Отправили сме покана не само към официални лица и институции, а към всички, които са работили в театъра още от неговото създаване. За съжаление от 4-ата директори сме живи само двама. От самите създатели има също за съжаление само една жива актриса - Руска Цекова, коята ще присъства. Поканили сме и всички режисьори, които са работили тук. В днешно време не можем да си позволим огромен лукс. В 11 часа на 20 септември ще има едно свободно представление на “Фолклорни фантазии” за всички гости и граждани. Ще бъде открит и Музеят на куклите, който бе възстановен. Това е единственият подобен музей не само в България, а и на Балканите. Вечерта ще представим едно представление, върху което в момента актьорите работят, то е по-скоро като шоу-закачка. Издадохме и каталог, който отразява фактологично историята на театъра през изминалите 50 години.

- Какво подготвяте за фестивала “Златният делфин”?

- Почти сме готови с “Херкулес” на Съни Сънински, готови сме със “Светлосиният Петър”. Накрая, докато заседава журито, извън конкурса ще представим “Фолклорни фантазии”. Както и предишни години, фестивалът “Златният делфин” се старае със своята селекция да покаже съвременни достижения и нови форми в областта на кукленото изкуство. Това е принцип на фестивала. Ще участват 11 чужди театри и 7 български. Очакваме гости от Испания, Чехия, Русия, Хърватска, Румъния, Сърбия, Турция. Програмата е доста натоварена, но ще се постараем да има и представления за децата. Залите, в които ще тече фестивалът, са само две - нашата и Филиалът. Журито ще е международно, председател ще бъде проф. д-р Васил Стефанов. Варненското присъствие ще бъде в лицето на композитора Милко Коларов.

Фестивалът се финансира по 50 процента от Министерство на културата и общината. Участието и на двете институции още от самото начало е много голямо. Слава Богу, отношението и на двете е много добро.

- Значи нямате притеснения по отношение на финансирането на фестивала?

- Всичко ще бъде в ред, ако всичко приключи добре. Проблемите възникват непрекъснато. Финансите са въпрос на договаряне, тъй като в провеждането на един фестивал участват много фактори. Един фестивал значи и бази, и обслужващ персонал, и транспорт, и реклама, и хотели, - една много сложна организация, при която не може отначало всичко да бъде решено идеално. Така че човек трябва да бъде готов да решава проблемите в движение.

- След фестивала какво да очакват от вас децата във Варна?

- Почти сме приключили работата си върху “Алиса в страната на чудесата”, с която също мислехме да участваме във фестивала, но нямахме физическо време да я завършим. Ще я представим десетина дена, след като приключи фестивалът. Започваме подготовката и за традиционните Коледни празници.

- Ще пътувате ли в чужбина?

- Тази година отказахме няколко покани за чужбина, за да концентрираме работата си върху репертоар, с който да участваме във фестивала и да подготвим юбилея. Но покани имаме достатъчно. Важни са и финансовите ни възможности, защото ние предпочитаме средствата, които имаме, да хвърляме за реализиране на продукция в театъра. Защото, пак казвам, ние затова съществуваме. Макар че ходенето в чужбина се оказва съвсем не толкова маловажно, защото спортът и културата останаха единствените конвертируеми български стоки навън. Но едно излизане на един театър в чужбина е доста скъпо, а нашите постановки са малко по-мащобни. Ние сме сериозен театър и не можем заради комерсиални и приятни събития да нарушавама естетиката и приниципа си на работа.

- Максималист ли сте в работата си?

- Ние сме максималисти в стремежа си колкото ни е възможно в дадена ситуация да създаваме художествен продукт на ниво. А това, че някой може да създаде нещо по-добро, не е страшно. Напротив, това е едно предизвикателство и спасява театъра да не лежи на стари лаври. Защото, ако човек започне да се радва на вчерашния ден, значи утрешният ден е изостанал. Тук ще кажа и още една мъдрост: “Ако искаш да разсмееш Господ, кажи му какви са ти плановете за утре”...

 

 

© Елена Владова, 2002
© Издателство LiterNet, 28. 09. 2002
=============================
Публикация във в. Черноморие, 2002.