|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЖИВКО ДОНЧЕВ. СКУЛПТУРАТА - НЕИЗСЛЕДВАНА ТЕРИТОРИЯ Елена Владова
Досегашният път на Живко Дончев е преминал през няколко теми, чието присъствие условно би разделило работите му на няколко цикъла. В първия попадат серия биомеханоидни същества (“те изразяват тъмната страна у човека, пътя му към механичното вътрешно същество”). Останалите са лични интерпретации на сюжети и образи от египетската и гръцката митологии (откъдето един от любимите му персонажи е Кентавърът) и Библията. Йов, Блудният син, Добрият пастир, Ангелски град (по Откровението на Йоан) са някои от образите, останали вече в по-предишния етап от работата на автора. Като опорна точка, но не като буквално копиране, там остава и творчеството на Дж. Р. Толкин (“създател на Библията на фентъзи литературата”). За последната си изложба “Анатомия на тишината”. Тази експозиция бе опит да разчупя собствените си търсения. В плакета идеята се извежда по възможно най-опростения начин, в него има повече символика, отколкото натурализъм. Целта ми бе да представя съчетание от геометрични фигури, чиято геометрия е разбита, проядена и същевременно е най-древната, защото човек винаги се е стремил към чистите форми. Но никъде във Вселената не съществуват идеални геометрични форми. Опитах се да изобразя статично движение - в някои от работите - на човека към себе си, където той открива след дълго търсене собствената си чистота. За първи път използвах като материал месинга, както и съчетанието му с дърво и камък. За изкуството.
За художника. "Художникът обикновено се занимава с невъзможни неща, защото въображението не може да се ограничи в материала. Формата на изказ се повтаря циклично през вековете. Дори и самите ние сме древни, новото е само във въображението ни. Често в работата си тръгвам от рисунката, защото тя е предисторията на всичко и може да бъде проект за други работи. Започвайки да работя, винаги мисля какво съм открил за себе си. Моите открития може и да са направени от други, които ще ми бъдат съмишленици и ще разберат моите идеи. А тези, които не биха ме разбрали, ще ме провокират да си отговоря на други въпроси." Експериментирането с различни материали е основното в бъдещата работа на Живко Дончев. Съчетанието от камък, месинг и дърво ще бъде материалът, от който авторът замисля да направи още една серия плакети (“в тях идеята ще бъде още по-прикрита, няма да има разказ, защото разказът прави произведението на изкуството скучно и го лишава от възможността да задава въпроси”). Такъв цикъл ще е поредица от спирали. Друг негов експеримент ще бъде насочен към възможностите за мобилност на скулптурата, постигната чрез подвижни връзки от въже, вериги и др. (“искам човекът да дава живот на скулптурата, поне и за няколко секунди, докосвайки я с ръка”). Някъде в бъдещето ще оживее серия “мобилни” Идоли на суетата, чиито лица ще са плод на фантазията на автора, серия бронзови лица, в които ще се съчетава човешкото и животинското, както и поредица от скулптури, в които ще се откриват елементи от различните митологии, изведени до елегантна симбиоза. “Не знам докъде ще стигна със съчетаването на материалите. Иска ми се да посегна и към синтетичните, дори и към пластмасата, придружена с месинг, но само крайната визия ще покаже дали са съчетаеми”, казва Живко Дончев. Важното е, че експериментите тепърва предстоят.
© Елена Владова, 2001 |