ВАЛЕРИ ЦЕНОВ. ЖЕНАТА КАТО СЪВРЕМЕННА ИКОНА

Елена Владова

web

Необикновено явление в българската живопис, Валери Ценов ни покорява с поетичността и мистицизма на своето творчество. (...) Вътрешната красота на неговите платна става видима за зрителя, който се оставя да бъде пленен от магията на цветовете, изяществото на моделите и играта на светлините... Художникът ни прави участници в своите духовни търсения. (...) Благодарим на Валери Ценов, че ни дарява своите мигове на ведрост и чиста красота, които остават витални в нашия бурен и объркан свят. Живописта, също като музиката, ни отнася в чудния свят на мечтите и радостта.

Лор льо Барон
галерист, Франция

Ако съществува понятие като “трубадур-художник”, то Валери Ценов е един от тях. Спонтанната асоциация на човек, който се среща за първи път с творчеството му, е неминуемо с онази поезия на Предренесанса и Ренесанса, в която жената не може да се изписва по друг начин освен с главно “Ж” и всички пътища отвеждат към нея. “Човекът може да е венец на природата, но си има и създател”, казва Валери Ценов. “Стремя се да предам вечността на духа, възторжеността на човека от света чрез божия промисъл”, продължава художникът. Платната му, най-често живописни, са изпълнени с женски образи, застинали в своето достолепие и съвършенство и излъчващи любов. “Аз рисувам със сърцето си”, казва Валери Ценов. И не лъже.

Валери Ценов живее и работи в Пловдив,

но към този град има отношението на човек, който го е премислял и почувствал с времето. “Пловдив е труден град, с особена вибрация. Той е дълбок град, изграден от много култури и носи силна енергия. Ако не си роден тук, не те приема лесно, а аз не съм роден тук”.

Художникът е роден през 1961 г. в с. Лехчево, област Монтана. Завършил е Художествена гимназия в Пловдив и илюстрация и оформление на книгата в класа на проф. Борислав Стоев в НХА (през 1989 г.). В момента е преподавател в Академията за танцово изкуство в Пловдив, където чете лекции по перспектива. По-голямата част от изложбите му са в Пловдив, в почти всички най-престижни галерии в града. Показвал е творбите си в София - галерия “Сезони” (1995 г.) и “Асен Василев” (1998 г.), но досега никога самостоятелно във Варна. В чужбина е гостувал в Германия (Берлин, 1991 г.), Швейцария (Женева, 1994 г.), а от няколко години работи активно с френската верига от галерии “Шебанял льо Барон”, където му предстои изложба през юни. Работи главно в областта на живописта и акварела, изкушен е и от фотографията, в бъдеще сигурно ще започне да се занимава по-сериозно и с керамика, каквато е една от мечтите му. Съпругата му Нели Ценова също е художничка.

Ако се проследява развитието на

женските образи

в творчествто на Валери Ценов, може би трябва да се тръгне още от годините след завършването на Художествената академия. “Веднага след това започнах да изучавам иконата. Направил съм около 15 авторски творби. От онова време ми останаха образите на Богородица”, казва художникът. Сигурно са по-малко хората, които знаят, че не западен художник, а Валери Ценов е създал иконографията на Св. Клавдий. Иконата сега се намира в параклис в Безансон, откъдето я поръчали през 1998 г. “Дотогава образът на светеца съществуваше само върху миниатюрни щампи. Според условието на французите използвах само натурални багрила по стари технологии - сок от смокини, багрило от яйца и др.”, разказва Валери Ценов. Негова икона се намира и в църквата “Св. Стефан” в Истамбул.

“Сега в женските ми образи духовният елемент отвежда към иконата, а отношението към жената изобщо - към епохата на Античността. На срещуположния край на този тип изобразяване се намира актовата живопис”, казва художникът.

Човешкият персонаж в картините му

е поставен в средата на композицията. “Жената е обградена от онзи свят, който искам да разкажа”. Дали ще се нарекат мечтания или сънища, картините на Валери Ценов са неговата собствена авторска Вселена, изградена от постоянни образи-символи, неизгубили значението си от Античността до днес - дървото (което неизменно се асоциира със Световното дърво); конят (символ на мъжкото начало); гълъбът и птицата изобщо; рибата, пеперудата; различни видове съдове, бокали и др. “При мен жената е лишена от еротични нюанси. Тя е символ на майката-земя, на природата, на красотата, на любовта” - нещо като митологема, или казано иначе - като съвременна икона.

И пейзажите на художника

носят същите стилизирани символи, както и фигуралните композиции. В тях могат да се открият сегменти от античната архитектура, а специфичният стил се създава от мозаечния подход при изграждането на образа. Хълмът е хълм, но вгледаш ли се в него, ще видиш, че той е изрисуван почти калиграфски от множество елементи.

Авторът за себе си

Всеки човек е самотен, ражда се сам и умира сам. Художникът е асоциален поради естеството на работата си. Художник означава тотална индивидуалност, изключеност от всякакви рамки и пътуване към себе си. Най-важно за художника е да е хваткаджия, а не толкова техничар; да има свой автентичен свят. Една картина трябва да е започната с любов, а не с умуване - тогава ще е мъртво родена. Независимо какъв ще е стилът, любовта трябва да се усеща.

За най-универсален формат считам квадрата. В него можеш да впишеш всичко. Ако пътувам в свой свят, в който разказвам своите притчи, квадратът е най-подходящият за това.

Валери Ценов обича да казва,

че “художникът е ловец на време и пространство”. Предстоящата му изложба е фотографска. Тя ще се открие в навечерието на 24 май в пловдивската галерия “Гама”. “Докосване до Атон” съдържа фотоси от 10 манастири в Атон, заснети миналата година.

© Елена Владова, 2001
© Издателство LiterNet, 11. 10. 2001
=============================
Публикация във в. Черноморие, 18. 05. 2001.