Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ВЪЧО ПАНАЙОТОВ, ПРЕВОДАЧ:
“Записки по българските въстания” е най-честно написаната книга

Елена Владова

web

Въчо Панайотов е роден през 1928 г. Завършил е италианска филология и е посветил живота си на преводаческата работа. Превежда от италиански и английски език, но както може да се досети всеки, който владее поне един романски език, ползва и френски, и испански. Дълги години работата му е била свързана с технически преводи. Работил е за почти всички големи заводи в Североизточна България.

В момента Въчо Панайотов разполага с преводите на три книги, които чакат подходящия издател - “Силата да обичаш” на Мартин Лутер Кинг (превод от английски език), “Пиноккио” (*) (превод от италиански език) и “Алиса в страната на чудесата” (превод от английски език). Преводите на вторите две книги са придружени и с коментари-тълкувания на преводача към всяка глава. Този нестандартен прочит на творбите показва на читателите, че тези класически “детски” книги не са само за деца.

Въчо Панайотов, сн. Петко Момчилов- Защо решихте да преведете “Пиноккио” и “Алиса в страната на чудесата”? Това е доста предизвикателно, защото тези книги отдавна са се превърнали в класика.

- Философията и предвижданията на авторите на двете книжки за бъдещето на човечеството, изразени в произведенията им, е сходна. Докато за “Алиса” човечеството е разбрало още след излизането й, че това е книга повече за възрастни, отколкото за деца, то за “Пиноккио” и днес много хора не искат да повярват, че това е книга, която може да представлява някакъв интерес за възрастните. Този факт показва колко небрежно и повърхностно четат хората по земята и как никой не вижда нищо между редовете. Как тогава ще научим децата си да четат правилно, задълбочено и смислено?

Философията и прозрението, заложени в “Пиноккио”, както и мисълта да направя мой превод на книжката, започнаха да ме занимават още през 1951 г., когато бях студент последна година. През 1972 г. прочетох италианския превод на книгата “Силата да обичаш” на Мартин Лутер Кинг. Тогава у мен узря мисълта как трябва да направя превода на “Пиноккио”, когато намеря време да се заема с него.

- А кога започна истинската Ви работа?

- В началото на октомври 2000 г. инж. Димитър Боянов, издател на вестник “Народен будител”, ме попита дали мога да му дам оригинална книжка на “Пиноккио”, от която да се направи превод на български. Аз му казах, че мога да му дам такава книжка, но той ще направи по-добре да ми поиска направо превод, защото този, който аз ще направя, никой друг в България не е в състояние да направи в момента. Той остана шокиран от дръзкото заявление и ме попита защо мисля така. Казах му, че човечеството вече 130 години чете “Пиноккио”, но аз все още не виждам някой в света да го е прочел както трябва. “Е, как мислите, че трябва да прочетете тази книжка?”, попита ме той. “Тази книжка е един реален инструмент, оставен от автора в ръцете на родители и педагози за възпитание на децата, но никой не го използва така, защото никой още не е прочел между редовете”, казах аз. Неговото учудване нарастваше и той попита “какво пък чак толкова виждам в тази най-обикновена детска книжка”. Аз отговорих, че това човече не случайно е дървена кукла, от най-чепатото дърво, което за нищо друго не ставало, освен да бъде хвърлено в огъня да стопли една тенджера с фасул. С тази книжка Коллоди (**) иска да каже на човечеството, че най-трудната и най-важната работа на този свят е възпитанието на човека и че да се възпита един човек е равносилно на това да се вдъхне душа на едно мъртво дърво.

Има един епизод, в който Пиноккио, излязъл от затвора, отървал се от веригата, с която е бил завързан, за да изпълнява ролята на куче, пазещо кокошарника на един селянин, най-после си тръгва към дома. На пътя си вижда една огромна змия, легнала напречно. Опашката на змията стърчи във въздуха и пуши като комин на фабрика. Задавали ли сте си въпроса какво значи тази змия, легнала напряко на пътя след скоро валял дъжд? Тя е символ на знанието, на мъдростта и на змийската отрова. Това ще рече - хубаво нещо е знанието, напредъкът, прогресът, но носят и опасна, екологична, отрова и катастрофи. Човечеството е малкото, твърдоглаво човече, което като него си въобразява, че змията може и да е заспала или умряла и то може да премине безопасно, но точно когато я прекрачва, тя изправя глава. Пиноккио пада с главата надолу в гьола от дъжда, а на змията от смях й се пука една вена и тя умира. С този епизод Коллоди предупреждава за съвременната екологична опасност, заплашваща човечеството със самоубийство.

Споменавам и г-н Боянов, човек умен и с голям житейски опит, защото след това няколко пъти се срещнахме с него. Той одобри напълно моя план, разговаряхме и за илюстрирането на книгата. Той ме запозна с г-жа Фани Леви, която заедно с художничката Светлана Михова, работи с деца от детските градини. Съставихме и план за илюстрирането на книгата с цветни рисунки на децата. Те бяха показани през тази пролет в изложбата от рисунки на децата, която стана истинско културно събитие за града. Развълнуваните родители живо се интересуваха от “предстоящото” издание на “Пиноккио”. Но след изложбата нещата не се развиха повече. Аз трябваше засрамен да си поискам обратно превода и да остана да чакам някакъв нов случай да го покажа. Затова и досега всички факти са известни само на много ограничен кръг от хора.

- Как ще убедите един възрастен, че “Пиноккио” може да бъде и книга за възрастни?

- Като му разкажа това, което разказвам на вас или като му дам да прочете книгата и коментарите към всяка глава. Освен това аз твърдя, че коментарите са много кратки и не съдържат всичко, каквото още може да се каже. Един находчив педагог би могъл да съзре зад всяко изречение в тази книжка ситуация от живота, или обратно, и да използва примера на автора за възпитание на детето. Аз съм проверил. Тази практика действа безотказно.

- Кои са Ви любимите детски книги?

- Започвам с Ян Бибиян не защото е българска, а защото в нея има голяма житейска философия. За голямо съжаление както всички големи книги, тя все още не е прочетена както трябва от възрастните, най-вече от учителите. След това мога да спомена “Пиноккио” и “Джанеттино” на Колоди, “Том Сойер”, “Алиса в страната на чудесата”, приказките на Ангел Каралийчев, Шарл Перо и Оскар Уайлд, “Книга за децата” на Толстой, “Бабичка” на Божена Немцова, “Мечо Пух” и други. Радвам се много на умно написаните книги, като изброените, и ми е мъчно за децата и за родителите, които днес пропиляват златно време и златна възраст, тровейки се духовно и физически с телевизията. Човечеството има нужда да се осъзнае и да изкорени от себе си пороците: политика, лоши книги, лоши радиостанции и телевизии и да се вслуша в гласа на Бога, в гласа на мъдрите книги.

- Това го казвате и въз основа на опита си като преводач?

- Участвал съм като преводач в много срещи и преговори между наши и чужди специалисти от различни браншове. Чувал съм много безумия и от българите, и от чужденците. Оставал съм смаян от дързост и нахалство, които надхвърлят всички въобразими граници. Доста хора по света имат толкова по-голямо самочувствие, колкото по-ниска е културата им. За съжаление доста хора считат за най-умен не онзи, който знае и може много, а който може да излъже всички.

Тук му е мястото и да кажа, че през 1981 или 1982 г. бях подтикнат от тогавашния председател на Дружеството на преводачите - Варна, Иван Троянски, да кандидатствам за член на Съюза на преводачите. Искаше се да представя книга или документ за преведени 300 печатни страници или, не помня точно за колко часа, че съм извършил официални устни преводи на конференции, заседания, срещи и прочие. Аз представих 7000 страници за техническа документация на предприятия и за над 300 часа устни преводи, но кандидатурата ми не бе приета. Понастоящем съм прехвърлил повече от 50 пъти нормите, но кандидатурата си не съм повтарял.

- Ако се разходим из световната литература, кои писатели ще посочите като свои любими?

- Чета с голямо удоволствие всички класици. Мисля, че онзи, който не е чел поне основните произведения на древните и по-късни писатели, не би трябвало да се нарича културен човек. За нас, българите, който не знае за Магнаурската, Преславската, Килифаревската философски школи, за Охридския университет, за нашето Книжовно дружество, за Софийския университет, за създателите им и за забелжителните им представители, не би имал право да се нарича българин. Да се наричаш някакъв - китаец, турчин, българин, е голямо задължение към съответната нация. А пък да се наричаш човек, означава да се чувстваш длъжен да живееш и да работиш така, както са живели и работили най-достойните...

Всички добри писатели за мен са световни. Нашият Захарий Стоянов е много по-голям и много по-велик от всички световно известни писатели, които имат Нобелова награда. “Записки по българските въстания” е най-честно написаната книга в историята на човечеството. Кой друг писател в света е започнал да пише книга с молитва като неговата: “Помогни ми, Боже, да мога да кажа само истината - чистата и святата истина!” Кой друг писател се е пазил да не оклевети незаслужено врага, срещу когото се е бил? Жалко е, че тази година се навършват 110 г. от излизането на последния том от “Записките”, а още нито един наш литератор не се е сетил да напише рецензия. И на никой министър на просветата не му е дошло на ум да я въведе за задължително изучаване в училище като книга, която има общочовешко значение.

- Каква философия на живота се съдържа в друга Ваша любима книга - “Силата да обичаш” на Мартин Лутер Кинг?

- Това е “философията на ненасилието”, развита и приложена на практика от Ганди. Другата основна философия е, че обичта прави човека силен и непобедим, издига го високо - чак до Бога. В книгата се съдържа и философията на здравия разум и нежното сърце. Което ще рече, че няма по-важно нещо от това човек да може правилно да разсъди, да се отърси от заблудите и предразсъдъците си, разумно и правилно да прецени нещата, да вземе правилно решение или да издаде правилна присъда или закон, който да не облагодетелства някого за сметка на другиго. На злото не е необходимо нито да се противопоставяме, нито да отмъщаваме, то съдържа в себе си самоунищожението си. Това е не само философски, но и практически, житейски извод. Който желае повече пояснения, нека прочете книгата. Примери от живота, ясни и убедителни, в нея има посочени достатъчно.

 


(*) и (**) Според превода на автора имената Пиноккио и Коллоди се изписват с двойни съгласни.

 

 

© Елена Владова, 2002
© Издателство LiterNet, 15. 12. 2002
=============================
Публикация във в. Черноморие, 2002.